Австралопитеците били по-ниско интелигентни от съвременните маймуни

Австралопитеците били по-ниско интелигентни от съвременните маймуни …

Древният ни прародител – Австралопитека (Australopithecus), най-известният скелет, на който е известната Люси, е, както се оказва, по-ниско интелигентен от съвременните маймуни (HiddenTruth.site).

Люси знаела как да ходи на два крака и външно изглеждала много по-хуманоидно от шимпанзето. Мозъкът й бил по-голям от мозъка на шимпанзето, но кръвта на Люси циркулирала по-бавно към мозъка.

Люси – реконструкция

Скоростта на притока на кръв към мозъка показва скоростта на неговия метаболизъм и нивото на интелигентност на собственика му.

В черепите на антропоидните маймуни и хората има специални канали за артериите. Колкото по-широки са те, толкова повече кръв отива в мозъка.

Учените са изследвали размера на тези канали в 96 черепа на съвременни шимпанзета, горили, орангутани, както и в черепи на 11 Австралопитека, включително и Люси.

Австралопитеци

Оказва се, че съвременните горили, които имат същия размер на мозъка като Луси, но скоростта на кръвния поток в черепните им канали е два пъти по-висок от нейната.

Когато черепите на Австралопитеци са сравнени с черепите на шимпанзета и орангутани се оказва, че при всички тези маймуни, притокът на кръв към мозъка също е по-бърз от този на Австралопитека.

Четете още: Откриха тайната на дълголетието и тя не е отхвърляне на лошите навици

Учените смятат, че тези резултати са невероятни. Оказва се, че Австралопитекът е много по-малко „разумен“, или казано по друг начин – по-глупав, от съвременните антропоидни маймуни.

Шимпанзе

В еволюционния клон, Австралопитеците са между маймуните и хората, въз основа на редица признаци, включително тези, свързани с размера на мозъка и развитието на интелигентността. Изглежда обаче, че подобна класификация е погрешна.

Проф. Роджър Сеймур, водещ автор на изследването, казва:

„На пръв поглед връзката между размера на мозъка и интелигентността изглежда логична, тъй като размерът е свързан с броя на невроните. Въпреки това, способността за познания зависи не само от броя на невроните, но и от броя на синапсите – връзките между тях. Тези връзки контролират потока на информация в мозъка, т.е. по-голямата синаптична активност води до обработката на повече информация.“

Човешкият мозък изразходва 70 % от енергията си за синаптична дейност. Количеството енергия пропорционално зависи от кръвоснабдяването, което снабдява мозъка с кислород.

Въпреки, че мозъкът ни заема само 2 % от телесното тегло. Той изразходва 15-20 % енергия, а около 15 % от кръвта се изразходва, за да му осигури кислород.