БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК

Легенда за Бермудския триъгълник

Бермудския триъгълник започва постепенно да става популярен след публикация от 16 септември 1950 г. във вестник Маями Хералд Асошиейтед Прес (The Miami Herald Associated Press) на Едуард ван Винкл Джоунс (Edward Van Winkle Jones), макар и това си име районът да получава след още около десет години.

Конкретният повод за статията е изчезването на 56-метровият товарен кораб Сандра през април същата година, но тя включва и странните случаи на безследно изчезналите през втората половина на 40-те години пет торпедни бомбардировача Груман Авенджър (инцидент известен като Полет 19) и пътническите самолети DC-3, Стар Тайгър и Стар Ариел. Тези случаи, както открити подобни от предишните десетилетия и новопоявили се с времето биват популяризирани от медиите в световен мащаб.

Тази „медийна буря“ достига своята кулминация около 1974 г., когато излиза от печат книгата на Чарлз Берлиц (Charles Berlitz) „Бермудският триъгълник“ (The Bermuda triangle).

Австралийските учени сякаш разкрили най-голямата загадка на хилядолетията – тайната на Бермудския триъгълник.

Оказва се, че на територията на тайнствения Бермудски триъгълник, някога е имало активни вулкани, след което в земната кора се е натрупало прилично количество метанов хидрат. Учените смятат, че газът, отделен от пукнатините на земната кора, се натрупва в огромни мехурчета, издигат се на повърхността на водата и именно това е причината за бедствията там. Експертите тествали теорията си на практика и тя била потвърдена!

Попадайки между метанови мехурчета, корабът губи плавателност и отива право на дъното. Ако се озовете в епицентъра на подобен феномен, всички живи същества, отровени от метан, умират. Огромните мехурчета метан могат да унищожат самолети, като взривят двигателите им. Това било потвърдено и от експерименти, проведени от учени.

Но все пак има още много въпроси без отговор за Бермудския триъгълник.