Бившият служител на ВВС на САЩ – Чан Томас, и неговите разкрития за Исус Христос

През 1966 г., бивш служител на американските военновъздушни сили Чан Томас (Chan Thomas) написва книга, озаглавена „Историята на Адам и Ева“ (The Adam and Eve Story).

Тази книга разкрива толкова спорна хипотеза, че книгата никога не е била публикувана цялата, с изключение на няколко глави, тъй като е попаднала под специална цензура на ЦРУ.

По-специално, той казва, че Исус Христос е живял в Индия по време на така наречените „изгубени години„, които са пропуснати в Библията. Пише също, че когато е разпънат на кръста, зад него се е появило НЛО и извънземни са го взели при тях.

Сега, след епохата на Ерих фон Деникен, с неговата теория за пареоконтакт, едва ли ще се изненада някой с такива хипотези, но в тези години те били изключително необичайни.

Чан Томас е работил като изследовател и се е занимавал със случаи на наблюдение на НЛО, така че интересът му към тази тема не е произлязла от нищото. И вероятно, в хода на работата си, е научил много повече неща, отколкото е очаквал.

Едва наскоро, 50 години по-късно, книгата на Томас е окончателно публикувана.

Томас описва, че на север от Индия, Исус е живял сред народа Нага и е останал сред тях в продължение на 18 години. По това време, Исус току-що е завършил обучението си в древния храм, който според легендата е бил построен от народа Накаaл от изгубения континент Му. Твърди се, че цивилизацията Накаaл е достигнала своята зората преди 50 хиляди години и тогава е имало 64 милиона души.

Хората на Нага смятали Исус за нещо като гений и в продължение на 15 години Исус учил местния език и да пише на него.

Според Томас, последните думи на Исус преди смъртта му, всъщност са на езика на Нага и означават:

„Аз отслабвам, отслабвам, тъмнината ме поглъща.“

И когато Исус умира, извънземен кораб пристига за тялото му.

„Два ангела дойдоха на Земята в космически кораб, за да се грижат за Исус, след като е бил разпънат.“

Томас пише, че библейската история за създаването на света и създаването на хората, всъщност е притча за смъртта на предишна цивилизация.

В предговора към книгата, Томас благодари на генерал Къртис Лемея, на генерал от военновъздушните сили на САЩ – Харолд Грант и адмирал Руфус Тейлър. Всички те били хора с изключително висок социален статус през 60-те години.

Също така, Томас пише, че книгата е посветена на всички, които „ми се смееха, презираха ме, поставиха ме в психиатрична болница и ме освободиха от длъжността ми„.