В Швеция все повече тийнейджъри искат да променят пола си

В Швеция има истински порой от молби за промяна на пола, като по-голямата част от кандидатите са тийнейджъри. В толерантното шведско общество, на всички тях лесно може да се предпишат хирургическа намеса и хормонална терапия.

Едва наскоро, лекарите тревожно алармират за това. Оказва се, че проблемът не е винаги в следствие на дисфория.

Все повече млади момичета търсят помощ за промяна на биологичния си пол. Много от тях имат няколко странични прояви или диагнози – например самонараняване, аутизъм, анорексия. Въпреки това, на тях им се предписва терапия, която причинява необратими промени.

Журналистите от програмата “Мисия: проверка” разговарят с бивши пациенти, които с горчивина се разкайват, че са сменили пола си.

Мика е една от тях. В началото, тя се съмнява, дали изобщо да разказва историята си. Това, което е преживяла в света на транссексуалните хора, е деликатна тема. През 2017 г., тя е била диагностицирана с полова дисфория или нарушение на половата идентичност, и й е била предписана корекция на пола. Тя си спомня:

„Лекарите ми казаха, че пациентите обикновено са доволни.“

Тогава Мика била убедена, че тя е момче в тялото на момиче и смята, че терапията е това, което й е необходимо.

„Струваше ми се, че най-голямата пречка в живота ми е, че тялото и личността ми са отделни. Мислех си: ще го оправят и всичко ще се получи.”

На Мика е предписан тестостерон и скоро тя забелязва, че тялото й се променя. В началото всичко минавало добре, спомня си тя. Но, това не решило проблемите и депресията не изчезнала. След това, потърсила съвети в интернет и там намерила съмишленици, които също били разочаровани от промяната на пола.

Тогава Мика се осмелила да прекрати трансформацията и да изостави терапия.

„Поглеждайки назад, мога да кажа, че всичко това е погрешно и необичайно. Никой не знае нищо.“

Диагнозата “полова дисфория” е травма, която се случва, когато биологичният пол не съвпада с психологическия. По-рано, в Швеция, хората с тази диагноза били малко, но наскоро се появила нова група пациенти, която постоянно нараства. Това са млади момичета, които се смятат за момчета и търсят корекция на пола.

Според статистиката на Националния съвет за здравеопазване и социални грижи, през 2008 г., 28 момичета на възраст между 10 – 19 години са били лекувани от дисфория по полов признак. През 2017 г. вече има 536.

Методите на лечение са признати от международната общност. Лекарите и транссексуалните пациенти показват, че тези методи помагат и осигуряват облекчение. Въпреки това, „Мисия: проверка“ разговаря със специалисти от Швеция и съседните страни, и те предупредиха, че данните за новата група пациенти са твърде малки и лекарите всъщност трябва да действат на случаен принцип.

Ане Вере (Anne Wæhre) е главен лекар в Университетската болница в Осло. Тя нарича методите за лечение на юноши „експериментални“. Вере казва:

„Нови хора непрекъснато идват при нас и въобще не сме сигурни, че ще се възползват от лечението. В крайна сметка, никой не може да гарантира до какво ще доведе това, но няма изследвания.“

В Швеция, специална клиника в Университетската болница Каролинска (Karolinska) се занимава с разстройствата на пола. Главен лекар е Пер Андерс Риделиус (Per Anders Rydelius), професор по детска и юношеска психиатрия. Той казва:

„До днес, през нашата клиника са минали 650 пациенти. Любопитно е, че първоначално е имало около пет, най-много десет на година. Но, през последните години има истинска „експлозия“. По 200 нови пациенти идват при нас всяка година.“

Пер Андерс Риделиус не е съгласен с Ане Вере и не смята това за експериментално лечение.

„Ние следваме доказан научен модел. Разбира се, самият модел трябва да бъде усъвършенстван и подобрен. Но, повечето пациенти са доволни.“

Новата група пациенти имат общ знаменател. Повече от половината момичета в юношеска възраст имат други психиатрични диагнози в историята си. Те имат прояви на самонараняване, аутизъм и анорексия, а някои се оплакват и от други състояния.

Родителите са притеснени. Журналисти от „Мисия: проверка“ разговарят с тях и те казват, че на техните дъщери не е предлагано никакво друго лечение, освен корекция на пола. София, майка на една от тези тийнейджърки, казва:

„Лекарите предлагат само хормонална терапия и добавят към списъците за операция – това е всичко! Лечението се свежда до промяна на пола – включително хирургически.”

Някои от родителите отбелязват, че проблемът с половата идентичност внезапно се е появил в живота на децата им. Това явление, често срещано в международната практика, дори е получило отделно наименование: „преходна полова дисфория“.

Друг родител – Йенс, казва:

„Дъщеря ни има много трудности, където и да погледнете. Училището й е трудно, тя не се разбира с връстниците си, а у дома, също не й е лесно. И изведнъж тя „реши„, че причината за нейните злополуки е това, че е родена в „странно“ тяло!“

Всеки, който е открил симптоми на дисфория по полов признак, може да поиска помощ в специализирана клиника или да си запише час онлайн. Чакането може да се забави няколко месеца. В Университетската болница Каролинска, където се намира най-голямата в страната клиника, свързана с половете, отнема до шест месеца за различни прегледи, но това е индивидуално.

Рано или късно, диагнозата се поставя и лечението започва. Понякога се предписват хормони. На подрастващите, които се подлагат на проверка на половата идентичност, са предписвани силни лекарства. Всичко започва с хормони, които блокират пубертета.

Подобни дози от лекарството се използват за химическа кастрация на възрастни мъже. Лекарствата се предписват за максимум три години, главно на пациенти на възраст между 15 и 19 години.

Карл Микаел Калкнер, изследовател в Агенцията по лекарствата (те проверяват и одобряват лекарства, които по-късно отиват в клиниката), обяснява:

„Установено е, че кастрацията засяга сърцето. Освен това, съществува риск за опорно-двигателния апарат. Възможни са умствени усложнения. Ние имаме работа с практически здрави организми. Нужна ли е употребата на такива силни лекарства?“

Но, лекари от клиниката уверяват, че след завършване на терапията тялото се връща към нормалното си развитие. Не са провеждани проучвания за странични ефекти в дългосрочен план. Те мислят, че рискът е оправдан, чрез подобряване на здравето на пациентите.

Лекарите твърдят, че пациентите рядко съжаляват за промяната на пола си. Според едно шведско проучване, за периода от 1972 г. до 2010 г., само 15 души са променили мнението си.

Притокът на тийнейджърки обаче започва едва през 2012 г. и все още няма данни за тази група. Журналистите от програмата „Мисия: проверка” успяват да разговарят с двама от тези, които са променили мнението си, а в затворените групи във Facebook може да се намерят още десетина човека.

В клиниката Лундстрем (Lundström) в провинция Вестра Йоталанд (Västra Götaland), пациенти за промяна на пола кандидатстват от няколко години. Главният лекар – Ленарт Фелберг, казва:

„Тези хора няма да отидат на барикадите. Те страдат мълчаливо и се колебаят да говорят за това. Това е криза в истинския смисъл на думата. Пациентите разказват за разстройството на лекарите, които диагностицират и подбират лечението. Все още не знаем много. Оттук идва състоянието, което наричаме морален стрес. Нямаме достатъчно доказателства, че правим правилното нещо. „

Липсата на знания и недостиг на налични данни се признава дори от медицинските досиета. В едно заявление за проучване, подадено в Комисията по етика, се посочва, че операциите за смяна на пола се извършват без осигуряване на качеството и последващи наблюдения.

Жените, които стават мъже, трябва да приемат лекарства за цял живот. Телесните промени, които настъпват на фона на приема на тестостерон, са необратими.

Ане Вере обяснява:

„Започвайки да приемате тестостерон, вие ставате пациент до края на дните си. Ще трябва редовно да ходите в клиниката, за да се тествате. Лечението е много сериозно.”

Мика е ядосана, че терапията и хирургията са предписани без подходящо изследване. Тя заявява:

„Моето поколение, особено младите момичета, е малко по-различно. Ние сме различни, не се вписваме в типичния образ за жена и това е сериозен експеримент. Ние сме морски свинчета и научните данни за нас не са достатъчни. Но може ли лекарите да играят с живота на пациентите си?“

По материали на SVT (Швеция).