Големият дебат: Готови ли сме за контакт с извънземните?

Големият дебат: Готови ли сме за контакт с извънземните?

Преди време, канадският Център за разследване и Световният алианс на Университета в Торонто са домакини на т. нар. „Големият извънземен дебат“ (The Great Extraterrestrial Debate). (HiddenTruth.site)

Той е между старшия астроном на SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence – търсене на извънземен разум) – Сет Шостак (Seth Shostak), професора по астрофизика Рей Джаявардана (Ray Jayawardhana) и канадския автор на научна фантастика Робърт Дж. Сауйер (Robert J. Sawyer).

Сет Шостак

Боб МакДоналд (Bob McDonald), домакинът на CBR’s Quirks & Quarks, модерира събитието в зала Macleod Auditorium, в сградата на медицинските науки на Университета в Торонто.

Центърът за разследване, който популяризира „разума, науката, секуларизма и свободата на разследване“, проведе този дебат с мотото „извънредните претенции изискват извънредни доказателства“.

Съгласно този девиз, съществуването на извънземни е извънредно твърдение. Тримата участници се съгласиха, че към днешна дата, въпреки десетилетия на търсене и проучване, няма нито парченце от рецензирани, научно приети доказателства, че извънземен живот съществува.

Но, и тримата признават, че големият размер на Вселената прави много малко вероятно ние да сме единственият интелигентен живот в нея.

Рей Джаявардана посочва, че във Вселената има повече Галактики, отколкото има зърна пясък на всички плажове и във всички пустини по света.

Рей Джаявардана

Той покани хората от публиката да си представят, че са легнали някъде на плажа и държат зърно пясък на върха на пръста си.

Той казва:

„Знаем, че в космически план, ние, Земята, сме по-малки от микроб от това малко зърно.“

Какви са шансовете, че никоя друга интелигентна цивилизация не съществува в цялото необятно пространство около нас?

Проблемът с намирането на извънземни не е несъществуването им, а ограничените ни средства за търсене. По отношение на възрастта на Вселената, нашата технологична цивилизация съществува малко повече от миг.

Докато Вселената е на възраст 13,5 милиарда години, Маркони (Marconi) е изобретил радиото само преди 126 години. SETI, програмата за намиране на извънземен интелект, изпраща радиовълни към малък сегмент от небето само за половин век.

Сет Шостак, старши астроном в SETI, посочва, че да се заключи, въз основа на доказателствата към днешна дата, че няма интелигентен живот, би било същото, като да се заключи след ограничаване на търсенето в един квадратен блок, че в него няма слонове от Африка.

Друга част от трудността при намирането на извънземни е ограниченото ни определение за това как може да изглеждат те.

Робърт Дж. Сауйер

Ако приемем, че извънземните са като нас (да цитираме Робърт Дж. Сауйер: „двуноги, на основата на въглерод, ядат храна, отделят, дишат“), ние сме ограничени до търсенето на планети, които поддържат такъв живот.

Но програмата, която търси планети, подобни на земята, в които участва Рей Джаявардана, е открила много по-разнообразни светове, отколкото някога сме си представяли.

Включително, планета с размерите на Юпитер, която се върти около Слънцето си за четири дни. Животът може да приеме много форми, които не са на основата на въглерод, или на кислород и вода.

Робърт Дж. Сауйер посочва, че дори не знаем какво е адекватното определение на живота, и че предполагаме, че ще го разпознаем само, когато го видим. Животът на Земята, през по-голямата част от своето съществуване, не е взел човешка форма.

Всъщност, всички участници се съгласяват, че може да има по-голям шанс извънземният живот да прилича на езерце, отколкото на нас, и че интелигентността не е предпоставка за съществуването на живот на планетата.

Единствено нашата човешка арогантност ни кара да приемаме, че животът навсякъде клони към интелигентност като най-висш израз.

Четете още: Подготовка за ГОЛЯМОТО РАЗКРИВАНЕ започна от УНИЦЕФ и Ватиканът още през 2018

Дори да разпознаем живота на други планети, как ще общуваме с него? Водещите участници заявяват, че както знаем от Стар Трек (Star Trek), всички извънземни говорят идиоматичен английски и са членове на гилдията на холивудските актьори …

Но, ако оставим шегата настрани, те може да има множество средства за комуникация, които да не включват радиовълни.

Сет Шостак посочва, че са ни необходими 50 години от откриването на радиото до откриването на компютрите, и че след 200 години, компютрите ще надминат по капацитет човешкия мозък. Това ще повиши възможността за машинна основа, а не за въглеродо базирана цивилизация.

Цивилизациите, стотици хиляди години по-напреднали от нашата, може вече да са достигнали тази точка и, както коментира Робърт Дж. Сауйер, отдавна може да са приели по-усъвършенствани средства за комуникация, например квантовото заплитане.

Нито една радиовълна не би произлязла от такава цивилизация, която може да открием. Член на аудиторията добавя наблюдението, че дори не сме успели да установим комуникация с други напреднали видове на нашата собствена планета, като китове и делфини.

Сет Шостак и Рей Джаявардана са оптимистични относно шансовете ни да намерим извънземни през „следващите няколко десетилетия“.

Д-р Джаявардана посочва, че способността ни да откриваме земноподобни планети се е увеличила многократно през последните петнадесет години, поради използването на телескопа Кеплер (Kepler). Ученият смята, че тя ще се увеличи още повече.

Той се занимава с намирането и разглеждането на хиляди планети, начертаването им и идентифицирането кои от тях се открояват. И не се ограничава до фокусиране върху изискванията за вода и кислород.

Както д-р Шостак, така и д-р Джаявардана вярват, че трябва да увеличим обхвата на материала, който изпращаме, защото по-голямото разнообразие увеличава възможността някой да може да интерпретира поне част от него.

Шостак дори предлага да изпратим „интернет“ като представител на интелекта на нашия вид, което доведе до някои шеги, относно интернет порното. Сауйер отговори, че няма да представлява проблем, тъй като е „специфично за вида ни“ и няма вероятност да има много смисъл за извънземните.

Водещите участници говориха за загрижеността на Стивън Хокинг (Stephen Hawking), че вече разкриваме твърде много за себе си и може би се превръщаме в мишена.

Д-р Шостак смята, че най-голямата опасност, пред която сме изправени и, която е свързана с извънземна цивилизация, е „твърде много знания“, които не сме били готови да разберем и използваме в наша полза.

Така например, ако извънземните биха ни научили на технологията за създаване на евтина, неограничена енергия от тъмна материя, някои човеци може просто да я използват за хаос и унищожение.

Съществува възможността други, по-напреднали цивилизации, вече да знаят за нас, но чакат да разрешим нашите планетарни проблеми, преди да започнем комуникация.

Д-р Шостак казва, че откриването на извънземен живот едва ли може да предизвика пробив в нашето социално съзнание, като се има предвид, че половината от нас вярват, че извънземните вече са сред нас.

Човешката реакция би зависела от естеството на откритието, т.е., форми на живот, които „ни махат и се усмихват“, биха породили по-голямо вълнение от извънземните езера, дори и да имат интелект.

Радиоводещият Боб МакДоналд смята, че медиите ще се заинтересуват само ако извънземните дойдат „размахвайки оръжие или искат да ни изядат“.

От друга страна, Робърт Дж. Сауйер коментира, че е човешка надутост да си представяме, че ще сме им интересни.

Сет Шостак добавя, че макар да сме постигнали много с нашия 3-килограмов мозък, той има своите ограничения, особено, когато става въпрос за работа с напреднали цивилизации, съществували около стотици хиляди години.

Но, Рей Джаявардана има по-оптимистично мислеше. Той смята, че в търсенето на извънземни ние ще бъдем ограничени само от нашето въображение (и разбира се липса на финансиране).

Каквито и дебати да се водят, близкото бъдеще ще ни предостави всичко, което искаме да знаем …

Advertisements