Докладите на ФБР за военни служители, свидетелстващи за НЛО над Аляска

Докладите на ФБР за военни служители, свидетелстващи за НЛО над Аляска …

В книгата си „Отдалечени зрители“ (Remote Viewers) от 1997 г. Джим Шнабел (Jim Schnabel) разказва историята за участието на разузнавателната общност на САЩ в противоречивия въпрос за психичното шпиониране, започнало до голяма степен в началото на средата на 70-те години на миналия век (HiddenTruth.site).

Коментирайки въпроси свързани с НЛО с един от т. нар. „отдалечени зрители“ – Пат Прайс (Pat Price), Шнабел отбелязва, че Прайс е на мнение, че „… планината Хейс (Mount Hayes) в Аляска, бижуто на ледников хребет североизточно от Анкоридж (Anchorage), приютява един от най-големите бази на извънземните …„.

Според Пат Прайс, извънземните, които живеят дълбоко в планината Хейс, изглеждат „много човешки“ и се различават само по сърцето, белите дробове, кръвта и очите.

Пат Прайс

Той добавя, че извънземните използват „трансфер на мисли за моторно управление на нас“. Казва още, че „тези извънземни са отговорни за странната дейност и неизправностите на американските и съветските космически обекти“.

Въпреки противоречивия характер на тази история се вижда, че американската армия проявява голям интерес към разказите за НЛО в Аляска през годините. Например, в бивши класифицирани файлове на ФБР пише за изумителни срещи с НЛО в Аляска в периода 1947 г. – 1950 г.

През август 1947 г., на ФБР в Анкоридж е предоставен изключително впечатляващ разказ за инцидент с НЛО, включващ двама военни. Докладът започва така:

„Уведомяваме, че двама офицери от армията са докладвали на кабинета на директора на разузнавателния щаб на Аляска във Форт Ричардсън (Fort Richardson), Аляска, че са били свидетели на обект, преминаващ във въздуха с огромна скорост, която не може да бъде оценена по мили в час.“

Според официалния доклад, първоначално НЛО е бил видян само от един от двамата офицери, но скоро той е информирал колегата си за странната гледка.

В доклада пише още:

„Обектът изглеждал с формата на сфера и не създавал впечатлението, че е подобен на „летяща чиния“ или диск. Първият офицер заявява, че му е невъзможно да даде подробни относно обекта, но изглежда, че той е с диаметър приблизително два или три фута, и не оставя никакви следи от пари в небето.“

Опитният офицер се опитал да прецени надморската височина на обекта. Сравнявайки с облачни образувания в района, той определя, че каквото и да е естеството на тайнствената сфера, тя лети на височина повече от десет хиляди фута.

Трябва да се отбележи, че за да бъде на такава височина и да бъде видим, по всяка вероятност НЛО трябва да е надвишил многократно първоначалната оценка за размера от „два или три фута“.

Когато е разпитан, вторият офицер дава по същество подобен разказ. Единствената забележима разлика е, че според него, той смята, че обектът е с диаметър приблизително десет фута и го сравнява с „половината от размера при пълнолуние„.

Това несъответствие в размера очевидно се дължи на факта, че вторият офицер вярва, че НЛО по-вероятно е бил на височина от три до четири хиляди фута, а не на височина от десет хиляди фута, както е предположено от неговия колега.

Разликата в мненията относно надморската височина и размера на обекта може да е или да не е значителна. Важният фактор е, че и двамата офицери се съгласяват категорично, че са видели някакъв вид аномален обект.

И както завършва докладът: „… вторият офицер посочи, че една от забележителните черти на този обект е, че той определено лети срещу вятъра.“

Малко след това, офисът на ФБР в Анкоридж докладва на директора на бюрото Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover), че: „… успяхме да намерим очевидец, който е наблюдавал някакъв летящ обект близо до Бетел (Bethel), Аляска през юли 1947 г.“.

Докладът за Хувър продължава:

„Пилотът разказва, че е видял летящия обект близо до Бетел. Било е през юлски ден, когато небето е напълно ясно и липсват облаци, а през ранната част на нощта е било светло като при дневна светлина.

Времето на неговото наблюдение на този летящ обект е около 22:00 ч. Слънцето току-що било залязло отвъд хоризонта. Времето за летене било изключително добро. Той идвал към летището в Бетел с DC-3.”

При приближаването си до летището, пилотът с учудване вижда, че вляво от него има неидентифициран летящ обект „с размерите на C-54 без фюзелаж“, който като че ли приличал на „летящо крило“.

Първоначално, пилотът не успява да определи дали обектът се е насочил към неговия самолет или в друга посока. Избира да направи 45-градусов завой в опит да избегне възможен сблъсък.

ФБР отбелязва, че пилотът е сигурен, че летящия обект нямал никакъв външен източник на енергия, като двигател или витло, и не се виждали изгорели газове.

В документът се добавя:

„Той се обадил по радиото до станцията на Гражданската аеронавтика в Бетел. Попитал има ли самолети в близост, но нямало съобщения за никакви самолети.

Когато видял обекта бил на около пет или десет мили от летището. Пилотът не можел да разбере дали НЛО издава някакъв шум. Заявява, че е летял на хиляда фута височина, с около 300 мили в час.

Пътувал от Бетел до Ном (Nome), което е в северозападна посока. Той не забелязва никакви радиосмущения и не може да опише цвета, освен, че изглеждал тъмен, с определена форма. Не се сливал с небето, имал определен контур.“

С наближаването на 40-те години на миналия век и настъпването на ново десетилетие, ФБР продължава редовно да получава и да регистрира висококачествени доклади за НЛО.

От тях, конкретно един е свързан със забележителна поредица от срещи, които са се случили във въздушното пространство над Аляска в рамките на два дни, в началото на 1950 г.

Четете още: В документ на ФБР се твърди, че Никола Тесла е от планетата Венера (документ)

Предоставен на ФБР от официален източник на американския флот, поверителният доклад на разузнаването от три страници дава удивителна картина за множество срещи с НЛО и с участието на военните.

Озаглавен е „Неидентифицирани явления в околностите на Кадиак, Аляска“ (Unidentified Phenomena in Vicinity of Kodiak, Alaska). Той касае „доклад за наблюдения на неидентифицирани въздушни обекти от различни военноморски служители на 22 и 23 януари 1950 г.

Авторът на доклада отбелязва:

„… в 220240W януари лейтенант Смит, командир на патрулен самолет на P2V3 No. 4 на Patrol Squadron One съобщи за неидентифициран радар за контакт на 20 мили северно от военноморската авиостанция, Кадиак, Аляска. Когато този контакт е осъществен за първи път, лейтенант Смит лети с патрула за сигурност Кодиак.

В 0243W, 8 минути по-късно е осъществен радар за контакт с обект на 10 мили югоизточно от базата. Лейтенант Смит проверява с контролната кула, за да определи известния трафик в района и е уведомен, че няма такъв.

През този период, операторът на радара Гаски съобщава за периодични смущения в радара, които никога преди не са се появявали. Понастоящем, контактът е изгубен, но периодичната намеса продължава.“

Смит и Гаски не са единствените, които съобщават, че неидентифицирани летящи обекти, които са нахлули във въздушното пространство над Аляска.

По време на тези срещи, USS Tilbrook е закотвен в близкия канал за кораби. На борда му има моряк на име Морган (първото име не е известно), който е на пост.

По някое време, между 02:00 ч. и 03:00 ч., Морган съобщава, че „много бързо движеща се червена светлина, която изглежда е с отработени газове. Идва от югоизток и се движи по посока на часовниковата стрелка в голям кръг, в посока и около Кадиак и се връща като цяло в югоизточна посока„.

Морган алармира един от колегите си – Карвър, за странното зрелище и двамата наблюдават как НЛО прави „обратен полет“.

Според показанията на Морган и Карвър:

„Обектът е бил в полезрението им за около 30 секунди. Не усещат миризма или звук. Обектът е описан с вид на огнена топка и диаметър около една стъпка.“

След това, в доклада е описана още една среща с мистериозен посетител:

„При 220440W, провеждайки рутинно патрулиране за сигурността при Кадиак, лейтенант Смит съобщава за визуално наблюдение на неидентифициран въздушен обект в радиус от 5 мили, на десния борд. Този обект показва индикации за голяма скорост на обхвата на радара. Задният ръб е като опашка.“

Лейтенант Смит бързо съобщил за НЛО на останалата част от екипажа на PV23 No. 24. Всички го видели, докато странният обект се издига над главите им със скорост, оценена на около 1800 mph. Смит излита, за да прихване НЛО, но опитите му били напразни.

Действията на Смит са напразни, защото обектът имал изключително висока скорост и забележителна маневреност.

Нито лейтенант Смит, нито екипът му били напълно подготвени за случилото се след това.

В официалния доклад пише:

„Впоследствие, обектът изглежда отварял обхвата, а Смит се опитвал да затвори обхвата. Наблюдавано е, че НЛО се отваря донякъде, след което се обръща наляво и излиза от обсега на Смит.

Смит сметнал това за силно заплашителен жест и загасил всички светлини в самолета. Четири минути по-късно обектът изчезнал от погледа му в югоизточна посока.“

В 04.35 часа на следващия ден, лейтенантите Барко и Каусър провеждат охранителен патрул над Кодиак, когато забелязват неидентифициран летателен апарат.

По време на срещата им, самолетът, в който летят офицерите, бил на около 62 мили южно от Кадиак. В продължение на десет минути, Барко и Каусър, заедно с пилота – капитан Полсън, наблюдават зашеметени как мистериозният обект се отдалечавал и се връщал.

В докладите се чете:

1. За лейтенант Смит и екипът, НЛО изглежда като две оранжеви светлини, въртящи се около общ център, „като два реактивни самолета, които правят бавни кръгове около обща ос“. Имали широк диапазон на скоростта.

2. За Морган и Карвър тя изглежда като червеникаво-оранжево огнено топче с диаметър около една стъпка, движещо се с висока скорост.

3. За Каусър, Барко и Полсън изглежда, че е пулсиращ оранжево-жълт пламък с форма на снаряд, с редовни периоди на пулсация от 3 до 5 секунди. По-късно, когато обектът увеличава обхвата си, пулсациите изглежда се увеличават на 7 или 8 секунди.

Окончателният коментар на срещите гласи:

„Предвид факта, че не е известно, че в разумен срок преди наблюденията не са били пуснати метеорологични балони, изглежда, че обектът или обектите не са балони.

Ако не са балони, обектите трябва да се разглеждат като явления (евентуално метеорити), чието естество не може да бъде определено от тази служба.“

Теорията за „метеорита“ при тази поредица от срещи е особено озадачаваща. От само себе си се разбира, че метеоритите не остават в полезрението „за около 30 секунди“, те не показват на военните самолети действия, които се считат за „силно заплашителен жест“, и не се появяват като „две оранжеви светлини, въртящи се около общ център.“

Изглежда, през януари 1950 г., в Кадиак, Аляска, опитни военни служители наистина са станали свидетели на аномални явления.

Това доказва ли, че наистина има извънземна база дълбоко в планината Хейс в Аляска, както предполага Пат Прайс? Не, разбира се, че не …

Но, предвид всичко описано по-горе, може би е време да се замислим над думите на Прайс …

Advertisements