Забравеният Анди Перо и неговият разказ за проект „Супермен „

Името на Анди Перо се появява в публичното пространство за първи път през 1998 г. Тогава на събиране на любителите на конспирации във Филаделфия авторът на редица книги за базата „Монтаук” – Престън Никълс, представя на жадната за сензации аудитория тридесетина годишния Анди Перо.

Неочакваният специален гост е представен като „Момчето от Монтаук” – оцелял участник в експериментите във военната база. Неговата шокираща изповед, включваща истории за пътуване във времето, извънземни, тайно правителство от „рептили” – гущероподобни извънземни, облечени като хора, експерименти за контрол на човешкото мислене и много други, бързо печели популярност.

Тази амалгама от конспиративни теории, в които Анди по своите собствени думи е участвал, е претворена в негова биография, която обаче не добива никаква популярност освен сред най-заклетите любители на конспирации.

Постепенно славата на „Момчето от Монтаук” залязва, а неговите изповеди са окачествени като слаб опит за спечелване на слава и пари от поредния псевдоучастник в тайни експерименти. Като капак на всичко това през 2000 година Анди Перо е обвинен от семейството си, че е откраднал автомобил и пари и е вкаран в затвора.

Лъжлива или не,историята на Анди Перо за кратко се превръща в една от най-горещите теми за любителите на мистерии и заговори. Затова накратко ще ви представим неговия разказ за събитията, случвали се във военната база „Монтаук”.


Историите на Анди Перо бързо печелят популярност сред любителите на конспирации и мистерии. Неговите приключения в базата „Монтаук” са превърнати в книги.

Анди Перо твърди, че е бил подложен насила на въздействия по програмата за контрол на ума “Проект Монарх” в базата „Монтаук”. Той твърди, че е бил създаден чрез комбинация от генетична манипулация, базираща се на травмата контрол над ума, и обучение по метода за умствен контрол на Хосе Силва – това е довело до неговите свръхчовешки постижения и пси-способности.

В допълнение към това Анди потвърждава, че е бил насилствено използван като наемен убиец за извършването на тайни убийства, както и в мисии, свързани с проекта „Монтаук”, като например за извършване на пътувания във времето.

Ето в съкратен вариант и изповедта на Анди Перо:

Роден съм в град Фалон, щата Невада, през ноември, 1969 г. По това време баща ми беше командир-лейтенант в Морската въздушна база там. Първите ми преживявания датират от времето, когато бях на две и половина години. Имам проблясъци в паметта за измъчвания още на двегодишна възраст, по време на които бивах подлаган на шокови манипулации с игли, вкарани в ушите и гениталите ми.

Това, което те (контролиращите) правят, е, че използват травма, за да отделят ума от тялото и да разделят ума на няколко части, които по-късно могат да бъдат програмирани да правят неща от класа на свръхчовешките постижения.

По принцип те изключват всички нормални мозъчни импулси, емоции и онова, което обикновено е там, а след това ги препрограмират отново. Това се прави с цел да се отстрани страхът така, че когато ти програмират нови способности, да не реагираш с обичайното и инстинктивно „Не мога, страхувам се…“. Програмират те да действаш, а не да мислиш.

Основното е, че те третират и програмират ума ти така, сякаш е компютър. Един от моите манипулиращи, който се опита да промие мозъка ми и да ме накара да повярвам, че ми е баща, беше по принцип нацист. Аз му дадох прякора Адолф, защото изглеждаше като ариец.

След Втората световна война много нацистки учени бяха доведени в САЩ чрез нашата “Интелиджънс Къмюнити”, която преди това работеше във връзка с контрола над ума в концентрационните лагери. Вярвам, че те са останки от нацистката партия, която работи съвместно с различни клонове на американското правителство и военните.


След като прекарва няколко месеца в затвора, днес Анди Перо сякаш е забравен от стотиците, повярвали на неговите думи.

Когато бях тийнейджър, майка ми ме записа в курс по контрол на ума по метода на Хосе Силва с цел постигане на самолечение, релаксация, визуализация, огъване на лъжици със силата на ума и други подобни. Това е и времето, когато видях двамата военни, които периодично ме посещаваха в детството ми, особено по време на спортни събития.

Аз се представях изключително добре в курса по контрол на ума по метода на Силва, и то до такава степен, че двамата военни се приближиха до мен и казаха: „Разбрахме, че имаш много специални способности. Някой ден ще работиш за нас.”

По онова време нe разбрах какво имаха предвид, но впоследствие двамата се появяваха през цялото ми обучение, през всичките години в колежа. Разбира се, аз не осъзнавах това, докато спомените ми не се върнаха. Справях се много добре със спорта и демонстрирах гениални резултати на теста за интелигентност. Въпреки това, когато бях около двайсетте, заеквах толкова зле, че трудно можех да кажа цяло изречение – сега съм сигурен, че заекването се дължеше на електрошоковата терапия.

Спомням си, че бях подлаган на електрошок много пъти когато ме поставяха в затворен воден резервоар и ме караха да дишам под водата. В резултат се давих няколко пъти и се възстановявах единствено поради това, че си бях изградил мислено басейн за лекуване.

Научих се да изграждам своя собствена умствена лаборатория по метода на Силва – натъпкана със свръхмощен басейн за лечение, който можеше за излекува всяко нараняване. Бях принуждаван да продължавам страданията отвъд всичко, което можете да повярвате, за да постигна свръхчовешки постижения с оглед на силата и способността за оцеляване.

Треньорите ме въвеждаха в транс, в който ми казваха, че мога да скоча от стълба с минимална височина. В ума си вярвах, че скачам само от табуретка или ниска стълба. В действителност постепенно ме караха да скачам от все по-големи височини – стигна се дотам, че успешно скачах от сгради и дори от самолет без парашут.

Когато ми контролираха ума, можех да правя това, което ме инструктираха, докато им вярвах. Можех да направя 200 или повече набирания в перфектна форма, понякога в продължение на около половин час, или докато ми кажеха да спра.

Вдигах уникални за човек с моето телосложение тежести, докато бях с контролиран ум в тренировъчната лаборатория, недалеч от Рочестер, Ню Йорк. При скоковете, които правех, беше сякаш падах като котка – спокойно и хладнокръвно, без никакъв страх, фокусиран като лазерен лъч единствено върху приземяването.

Моля Изчакай...

Абонирайте се за нашия бюлетин чрез имейл

Искате ли да бъдете първите, които ще знаят за новите ни статии? Въведете имейл адреса си и се абонирайте за бюлетина