Загадката на „призрачната ДНК“ и връзката й с криптозоологията

Загадката на „призрачната ДНК“ и връзката й с криптозоологията …

Една от най-използваната критиката към криптозоолозите е, че останки от Чупакабра, Йети или кости на динозаври, за които се предполага, че са оцелели до наши дни, палеонтолозите не са се натъквали на тях (HiddenTruth.site).

Критиците питат:

„Ако хората виждат Йети толкова често, включително в близост до населени места, тогава защо не е намерен поне един от скелетите им?“

В продължение на много години, този въпрос се превърна в много остра тема в дебата на хората с полярни мнения.

Някои смятат, че ако няма останки от необичайни животни, тогава най-вероятно те просто не съществуват и всички истории за тях са измислица. Други са убедени, че учените все още не са открили тези същества и техните останки, или, че съществата идват при нас от друг свят, а след това отново се връщат там.

Съвсем наскоро, в научните медии се появиха новини, които биха могли да обяснят защо хората не могат да намерят останки от криптидите.

Група изследователи проучват генетичния материал на стотици хора от африканските страни Нигерия (Nigeria) и Сиера Леоне (Sierra Leone), Западна Африка. Те откриват ДНК следи от напълно непознат за науката вид човеци, с които тези африканци са се смесили преди около 50 хиляди години.

Четете още: Оказва се, че динозаврите започват да изчезват преди падането на астероида

Изследователят Мерит Кенеди казва:

„Нямаме кости от тези хора и други следи от тяхната ДНК. Всички доказателства за съществуването на тази група се намират само в гените на съвременните жители на Западна Африка.“

Учените нарекли тази загадъчна генетична следа „призрачната ДНК“.

Хомо сапиенс (Разумният човек – Homo sapiens) е живял в Африка преди 50 хиляди години, но учените знаят, че в Европа, хомо сапиенс се смесват с неандерталците (Homo neanderthalensis), а в Азия с денисованците, чиито гени могат да бъдат намерени днес в Океания.

По този начин, ако някакъв вид хора са живели заедно с хомо сапиенс в Африка преди 50 хиляди години, тогава те биха могли да се смесят с тях без проблеми.

Учените отбелязват, че „призрачната ДНК“ не е нито от денисованците, нито от неандерталците. Тя е напълно нов и досега неизвестен вид.

В същото време са открити изключително малко вкаменелости на Денисов човек (Homo denisova). Само кост от пръст и зъб. Останки от неандерталците са намирани много повече, но само защото Европа е била гъсто населена и там е имало много повече разкопки.

В Западна Африка има много малко археологически разкопки в сравнение с Европа, така че не е изненадващо, че досега костите на този „призрачен“ вид хора не са попаднали в ръцете на палеонтолозите.

Откриването на нов вид древни хора, за които по-рано нищо не се знаеше, алармира антрополозите по очевидни причини, но също предизвика еуфория сред криптозоолозите.

В крайна сметка, това по същество е още едно доказателство, че едно голямо живо същество може наистина да е съществувало на земята и да не оставило никакви видими следи, освен такива, скрити дълбоко в гените.

Факт е, че много големи животни са открити от учените наскоро.

Например, шимпанзетата бонобо (Pan paniscus) са открити едва през 1929 г., а първите гигантски калмари започват да попадат в ръцете на учените едва през 2000-те години.

Преди това са описвани само редки останки на брега и разкази на очевидци. Изключително рядката пелагична акула е описана за първи път научно едва през 1983 г. Тя може да достигне почти 6 метра дължина.

Оказва се, че ако животното е много рядко, но популацията му е доста стабилна и живее на труднодостъпни места, то много дълго време може да не попадне в очите на хората и още повече в ръцете на учените. Същото се отнася и за неговите останки.