Истината: Д. Марсел, изследвал останките в Розуел: `Не е направено от човешки ръце!`

Д. Марсел, изследвал останките в Розуел: „Не е направено от човешки ръце!

Какво наистина се случи в Розуел? Спекулациите по темата не спират и до днес. Прикрива ли се истината години наред и принуждават ли се хора да лъжат? (HiddenTruth.site)

Човекът, който е изследвал прочутите останки от 1947 г. в Ню Мексико, твърди, че е открил „неразрушими останки, които не са направени от човешка ръка“. Той пише това в личния си дневник, който се публикува за първи път.

От мнозина, най-запомнящото се събитие от 1947 г. в историята се смята мистериозния инцидент в Розуел (The Roswell UFO incident), Ню Мексико, САЩ. За широката общественост всичко започва, когато на 8 юли 1947 г. местният вестник Roswell Daily Record публикува статия на първата си страница за падането на „летяща чиния“ и пренасянето на останките й на територията на военно летище.

Това съобщение е направено от Джеси Марсел-старши, за когото се съобщава, че е първият пристигнал на мястото на катастрофата, а след това е ръководил разследването по случая. Той веднага предполага, че отломките принадлежат на „извънземно превозно средство“.

Едва след публикуването на статията, когато информацията за катастрофата на НЛО се разпространява достатъчно широко, Пентагонът обявява, че катастрофиралият обект е „само останки от военен метеорологичен балон“.

Американските военновъздушни сили заявяват, че метеорологичният балон е част от въздушната система на строго секретния Project Mogul, създадена от Университета в Колумбия, Университета в Ню Йорк и Океанографския институт Уудс Хол (Woods Hole), който е предназначен да търси в атмосферата слаби вибрации от експлозии с ядрени опити.

Марсел-старши умира на 24 юни 1986 г., но историята му продължава с внуците му – Джеси Марсел III и Джон Марсел. Те твърдят пред журналисти, че дядо им никога не се е съмнявал в коректността на версията си и никога не е променял показанията си за това, което е видял в онзи ден.

Джеси Марсел III разказва:

„Решиха да го направят изкупителна жертва … Заповядаха да се отрече това, което той всъщност е намерил на мястото на катастрофата.

Той е бил ръководител на разузнавателната агенция в Розуел, Ню Мексико и е изпълнявал заповеди от висшите власти. Всъщност, той е бил в центъра на тази история и в основата на конспирацията и теорията за прикриване.“

Единственото веществено доказателство, което е спасено от погледа на властите, че Джеси Марсел-старши е прав, е неговият дневник. За него се говори за първи път публично на 12 декември 2020 г. в телевизионния филм за Розуел „Първият свидетел“ на History Channel.

Джеси Марсел III казва:

„Дневникът премина от дядо в ръцете на баща ни и сега ние го пазим. Вътре можете да намерите много странни думи, които опровергават това как е представян дядо ни и какво е мислел.“

Четете още: Бивш ръководител на Израелската космическа програма: Извънземните са в контакт със САЩ

Бившият офицер от ЦРУ – Бен Смит, също участва в снимките на документалния филм и разкрива, че лично е видал записите в дневника на Марсел. Според него, тези записи могат да бъдат добро проследяване как се е променило психическото състояние на Марсел-старши поради този инцидент.

Той казва:

„Всъщност, в дневника има някои неразбираеми фрази, но те биха могли да бъдат таен код.“

Смит разговаря с потомците на Марсел, с негови близки приятели, а също и с жители на Розуел, които живеят там по времето, когато НЛО катастрофира.

Смит разглежда предполагаемото място на катастрофата и стига до заключението, че не е сигурен дали официалната версия с метеорологичния балон е вярна.

Той казва:

„Марсел беше умен и способен офицер! Той знаеше стойността и важността на тайните. Защо прави толкова силно изявление и го задържа толкова дълго?“

„Парчета“ от катастрофиралото НЛО са открити от Мак Бразел, който води там овцете си на паша. Той забелязва, че странни парчета метал и отломки са разпръснати по земята, близо до ранчото Фостър.

Марсел пише в своя дневник:

„Тези странни парчета фолио не могат да бъдат изрязани, изгорени и дори огънати. А има и фрагменти с неразбираеми символи.

Бразел намери това място поради факта, че стадото му овце отказа да прекоси това поле, за да стигне до източника на вода. Дори животните разбраха какво е всъщност и не искаха да се приближат до него.“

Тогава, останките попадат в ръцете на Марсел и той ги изследва, стигайки до заключението, че те „не са направени от човешка ръка“. Марсел, който е активен пушач, винаги носи запалка със себе си. Той я извадил и се опитал да запали парче от отломките или да го разтопи, но не успява.

След това, останките са отнесени във военната база в Розуел, където Марсел и колегите му продължават опитите да разпознаят какъв материал е това и от какво е конструиран обектът. В дневника си, Марсел описва, че се е опитал да пробие парче отломка с бормашина, но накрайника се счупил при натиска.

Марсел описва:

„Парчетата „фолио“ са много леки, но здрави. Някои от тях са гравирани с „извънземни букви“, а освен „фолиото“ има и части, изработени от метал и някакъв вид пластмаса, плюс „километри“ от оптични влакна.“

Джон Марсел казва:

„Той пише, че има фибростъкло и оптични влакна, които могат да бъдат останки от компютри.“

Марсел-старши пише, че лично не е виждал живи същества на мястото на катастрофата, но споменава, че е чувал, че има такива, и че едно от тях наистина е открито живо.

Според внуците на Марсел, върху него е бил упражнен много силен натиск. И въпреки, че жестоко е бил принуден да излъже за изследванията си, той е успял да скрие дневника си с истината.

До смъртта си Марсел вярва, че „бях на точното място, в точното време, видях и разбрах всичко“.

Advertisements