Историци твърдят: Вампирите и върколаците са хора болни от бяс

Историци твърдят: „Вампирите и върколаците са хора болни от бяс …

Възможно ли е корените на всички фолклорни истории на ужасите за върколаци и вампири да произхождат от симптомите на много рядката болест? (HiddenTruth.site)

През 1855 г., бруклинският вестник Daily Eagle съобщава за ужасното убийство на булка от съпруга й.

Това се случва в селски район във Франция. Родителите на булката били против този брак от самото начало. Някои черти в поведението на младоженеца им се стрували много странни.

За съжаление, в крайна сметка бракът се състоял, тъй като родителите на момичето се убедили, че всичко това е пресилено, и че като цяло, този млад мъж не е „толкова лош“.

Сватбеното тържество се провело според очакванията. Вечерта, младоженците се оттеглили в стаята си, за първата си брачна нощ.

Скоро, от стаята се чули ужасни женски викове, а когато хората разбили вратата и нахлули в стаята, те видели ужасна гледка: нещастната булка лежала на леглото в спазми, почти не дишала, а гърдите й били разкъсани, сякаш е била нападната от диво животно.

Оказва се, че собственият й съпруг я е убил. Мъжът бил покрит целия с кръв. Седял на леглото до все още живата си съпруга и дъвчел парче от плътта й.

Въпреки, че близките на момичето веднага се обадили на лекар, жената умряла от загуба на кръв. Когато полицията арестувала убиеца, той потрепвал и се държал като диво животно. Бил отведен в затвора, но скоро умрял по неизвестни причини.

Тази история прилича на излязла от готически роман на ужасите. През 19-ти век, подобни разкази са описвани във вестниците повече от веднъж. Те присъстват и във фолклора в по-ранни векове.

Във всички тях няма нищо мистично, а конкретно за френския случай, причината за инцидента била разследвана от журналистите. Скоро след убийството, те разбрали, че необичайното поведение на младоженеца започнало малко след като го ухапва странно куче. Едни от странните черти на поведението му, забелязани от родителите на булката, били страхът от вода и фотофобията.

Както може би вече се досещате, това ужасно заболяване е бяс.

Бясът, който сега принадлежи към категорията на пренебрегваните заболявания в развитите страни, бил познат на хората преди няколко хиляди години. Тогава вече било известно, че от него страдат най-вече вълци и кучета, а заразеният човек ставал „луд“, като „див разгневен звяр“.

Според много историци, легендите за върколаците са възникнали въз основа на случаи на бяс. Поведението на пациентите в по-късните стадии на болестта може да е сходно с поведението на диво животно. Според същите легенди, човек може да стане върколак, когато е ухапан от необичаен вълк или друг върколак. Бясът се предава чрез слюнка.

Четете още: В Норвегия, при мистериозна епидемия умират домашни кучета

В минали векове, славяните са смятали хора с подобно поведение за обсебени от зли духове – бесове. Оттам идва и терминът „бяс“. В западните страни, болестта се е наричала с латинската дума „rabies“, което се превежда като „безумие, лудост“.

В Европа, един от основните регионио на разпространение на бяс сред вълци и кучета е във Франция. Дори през 19 век, местните селяни са се страхували от кучешка или вълча „лудост“, толкова, колкото и от пожарите.

Те се страхували много повече от бяса, в сравнение с холерата, коремния тиф и дифтерията, които в онези години убивали много повече хора, отколкото бясът. Нищо не предизвиквало такъв ужас, както викът: „Лудо куче! Внимавайте!“. Нямаше лек за болестта и ухапаният човек умирал след известно време.

Ваксината срещу бяс е изобретена едва в края на 19 век. Преди това, лекарите внимателно наблюдавали болните и се опитвали да намерят лек. Установено е, че симптомите могат да се появят от 4 до 12 седмици след ухапване от болно животно, и че всичко започва с леко разстройство и усещане за безпокойство.

След това, започват да се появяват спазми, безсъние, раздразнителност, треска, повишен сърдечен ритъм, слюноотделяне и задух. При жертвите често се появяват халюцинации и психични разстройства.

Опитите за облекчаване на симптомите с наркотични лекарства били неуспешни. Лекарите бързо разбрали, че не могат да направят много, за да облекчат страданията на пациента. И до днес, бясът се счита за неизлечим, когато симптомите започнат да се проявяват.

Не е изненадващо, че преди много векове, заразени с бяс хора, биха могли да се считат за истински чудовища, притежаващи суперсили, които се трансформират от хора в животни, в следствие на зло магьосничество.

Когато през 19-ти век, тази поредица от „истории на ужасите“ за жертвите на бяс попаднала в западните вестници, били написани много съпътстващи нелепости. Например, многократно се съобщавало, че самите жертви на ухапване от болно куче, започвали да лаят и да ръмжат, сякаш наистина се превръщали в животно.

Хората давали „надеждни рецепти“ против бяс. Вярвало се, че човек може да се излекува, ако хване кучето, което го е ухапало и лично го убие. Или, веднага след ухапване, да се отскубне кичур козина от кучето и с него да се притисне раната. Или, да се отреже опашката на кучето … (!)

Понякога се появявали откровено фантастични истории с претенции за реализъм. Например, през 1886 г., във вестник „New York Herald“ са описани свидетелствата на човек, който видял жертва на ухапване от бясно куче да умира. Било написано следното:

„Няколко минути след последния дъх на човека, синкавият пръстен на ръката му – белегът от ухапването на куче от породата Нюфаундленд, напълно … изчезна.“

Според други историци, корените на историите за вампири също могат да произхождат от случаи на бяс. Много симптоми на пациентите с бяс са подобни на чертите на вампирите: изкривени черти на лицето, издаване на странни звуци, агресия, атаки с опит да дерат с нокти до кръв и т.н.

Други признаци на вампиризъм, които са подобни на характерни черти при бяс са страх от слънчева светлина и отражение в огледалото.

Освен това, във фолклора на различни европейски страни, особено в Източна Европа, вампирите не се превръщат в прилеп, а във вълци или кучета.