Историята за срещата на 8-годишно момче с пулсиращи НЛО

Историята за срещата на 8-годишно момче с пулсиращи НЛО …


През 1922 г., 8-годишно шведско момче решава да си поиграе със съученик след училище, а после да се прибере у дома покрай торфено блато и гора

То става очевидец на много странно събитие, за което решава да разкаже на репортери десетки години по-късно.

Извън Швеция тази история не е особено известна, но почти всички, които се занимават с уфология са я чували.

8-годишното момче Остен Енгстрьом живеело с родителите си в малкото село Орста, югозападно от шведския град Колсва (Kolsva).

През 1922 година, бил обикновен пролетен ден и тъй като вече било доста топло, а снегът почти се бил стопил, след училище Остен, заедно със своя съученик Холгер, решили да поиграят в двора, близо до къщата на Холгер. След играта, Остен тръгнал към дома си.

Трябвало да измине пеша около 3 км до дома си. Това е селски район, където полетата се пресичат с гората. Остен не искал да се прибира веднага и решил да се разходи в най-близката гора. Той минавал покрай торфено блато, когато се случило нещо, което завинаги ще остане загадка за него.

Изведнъж, от гората започнали да излизат бягайки различни животни – елени, зайци, катерици, язовци….. Те бягали така, сякаш някой ги преследвал. Насочили се към торфеното блато, когато внезапно небето силно потъмняло и се появила странна светлина.

Остен си спомня:

Advertisements

„Погледнах нагоре и видях три сиви обекта да се носят безшумно над мен. Те бяха толкова близо до мен, че лесно можех да хвърля камък по тях. Пулсираха, сякаш дишаха, имаха две тъмни линии върху тях. Погледнах към гората и видях още два обекта,които се носеха над дърветата. Те бяха по-големи и по-тъмни от тези, които бяха над мен.“

Рисунка на Остен

Остен нямал време да види нищо друго, тъй като загубил съзнание. Когато се събудил, той лежал на пътя край гората, вече било тъмно и много по-студено. Момчето усетило, че трепери от студ.

Четете още: Случаят на Кели Кахил и срещата с НЛО (видео)

Остен се чувствал странно, бил много уморен. Било му много трудно да се прибере вкъщи, а по пътя видял, че часовникът му показва 19:30 ч., тоест минали са около 4 часа, откакто видял летящите обекти.

Когато се прибрал, разказал на разтревожените си близки,които го търсили от няколко часа, защо е закъснял и какво му се е случило. Никой не му повярвал.

В 15:30 ч., по-големият брат на Остен – Густав, отишъл с колело до училището, където му казали, че детето е отишло на разходка до дома на Холгер. В дома на Холгер му съобщили, че Остен си е тръгнал. Тогава, Густав подкарал по пътя, по който обикновено вървели всички, включително минал покрай торфеното блато и гората, но там не видял нищо странно.

Като се има предвид, че все още било светло, нямало шанс Густав по някакъв начин да не забележи Остен, лежащ на пътя.,където се събужда по късно.

Какво се е случило с момчето? Къде е било през тези часове?

Днес би се приело, че детето е отвлечено от извънземни, но в онези години никой не повярвал на Остен. Той е смятан за лъжец, който просто си е играл някъде в гората и не е забелязал, че е станало твърде късно. За да се оправдае и избегне чакащият го бой,измисля тази лъжа.

Остен през 90-те години на миналия век

Години по-късно, през 90-те години на миналия век, когато темата за НЛО и извънземните се появява редовно във вестниците, възрастният Остен Енгстрьом решава да разкаже историята си пред журналисти.

Статия за нея е публикувана на 15 юни 1996 г. в шведския вестник „Expressen“.

Част от интервюто на Остен:

„Къде бях в онези часове? Предполагам, че това са около четири часа и половина. Прибрах се вечерта. Почти бях разбит, защото мислеха, че лъжа. Изпратиха ме в леглото и тогава се почувствах толкова зле, че останах в леглото 4 дни. Може би се простудих, докато лежах на студения път.

Изглеждаше, че и трите обекта пулсират едновременно. Точно както органите на октопод. Те абсорбират водата и се движат, като я издухват. Изглежда, че обектите са използвали същата техника. Те се движеха много елегантно, сменяха посоката и сякаш контролираха тази пулсация …

А къде бях през цялото това време? Защо Густав ,който е претърсвал мястото ,където съм лежал не ме е видял? Много пъти съм мислил за това.“

Advertisements