Историята на Елизабет Клерър, родила извънземно дете

Историята на Елизабет Клерър, родила извънземно дете …

Елизабет Клерър (Elizabeth Klarer) е жена от Южна Африка, която твърди, че между 1954 г. и 1963 г., многократно е имала контакт с извънземни (HiddenTruth.site).

Първата такава среща на Клерър се случва, когато е на около седем години. Тя е една от първите жени, които твърдят, че имат сексуална връзка с извънземен.

Елизабет пропагандира идеала за по-добър свят и вярва в космическото съзнание. В книгата си „Отвъд светлинната бариера“ (Beyond the Light Barrier), тя предава послания за мир, любов, разбирателство и екологичност, които приписва на превъзходната мъдрост на една напреднала и безупречно утопична венерианска цивилизация.

Тя популяризира конспиративни теории за международно прикриване и запазване на жизненоважна информация от обществеността. Твърди, че е била заплашвана с отвличане, за да я принудят да разкрие подробности за извънземните технологии.

Елизабет е родена през 1910 г. в Мои Ривър, Натал (Mooi River, Natal), като най-малката дъщеря на С. Б. и Флоранс Уулът.

На седем години, Елизабет и по-голямата й сестра Барбара преживяват първата си предполагаема среща с НЛО. Докато хранят кучетата си извън фермерската къща, Елизабет и сестра й стават свидетелки на появата на сребърен диск, окъпан в перлен блясък, който ги обгърнал.

Едновременно с това виждат гигантски, оранжево-червен планетоид, който обикаля и се върти високо в атмосферата и оставя димна следа след себе си. Изведнъж, дискът полита към него, насочвайки се на север.

Месеци по-късно, тя има още едно наблюдение, заедно с мениджъра на фермата Ладам, който е от племето Зулу. Ладам интерпретира наблюдението от гледна точка на зулуската митология. Понякога, Елизабет намеква за още по-ранно наблюдение, когато е била на тригодишна възраст, през 1913 г. – 1914 г.

Елизабет Клерър

Клерър завършва магистърска степен в Епархийския колеж Света Ана в Питермарицбург (Pietermaritzburg), след което се мести във Флоренция, Италия, за да учи изкуство и музика. След това, тя завършва и взима диплома по метеорология в Колеж Гиртън (Girton College), Кеймбридж. По това време, първият й съпруг я научава да пилотира лекия самолет Tiger Moth.

През 1932 г., сестрите Уулът и Морийн Тейлър (Maureen Taylor) сформират отбор по поло в Конингтън (Connington) и провеждат мач срещу женския отбор на Дърбан. Това е първият официално записан мач за жени в Южна Африка.

През 1937 г., по време на полет от Дърбан до Барагуонът (Baragwanath), тя и съпругът й виждат „летяща чиния“, която се приближава, а след това се отклонява от тях.

По време на Втората световна война тя заема отговорна длъжност в разузнаването на Кралските военновъздушни сили (RAF).

Тя вярва в телепатичните сили и се опитва да подобри тези способности още през младостта си.

През 1954 г. сестра й Мей, която тогава живееше във фамилната им ферма в Натал, й казва, че местните хора от Зулу съобщават за появата на мълния в небето. В отговор, Елизабет и децата й пристигат от Йоханесбург във фермата. На следващия ден, тя се изкачва на хълма, където се твърди, че виждана мълнията.

Елизабет твърди, че там е видяла извънземен кораб, който се спуснал и се реел на три метра над земята, като издавал само тихо бръмчене.

Корпусът му се въртял, въпреки, че централният купол оставал неподвижен. „Космическият човек“, който по-късно ще се идентифицира като Акон, бил ясно видим през един от трите илюминатора. Преграда от топлина, излъчвана от кораба, й попречила да се приближи, а той отново се издигнал в небето.

Рисунка на извънземния Акон от планетата Метон

Около 18 месеца по-късно, тя отново посещава върха на хълма, след последвали съобщения за мълния. Тогава, на 7 април 1956 г., Акон я взима на борда на своя разузнавателен кораб, който бил с диаметър около 18 фута.

Там, тя се среща с втори пилот, по-набит и по-мургав от Акон, който й съобщава, че е ботаник и астрофизик. Елизабет разказва, че са й показали люк на пода, през който наблюдавали Земята и хората.

На извънземния кораб се чувало само тихо бръмчене, излъчващо се отдолу, но нямало усещане за движение. Те се транспортирали до огромен кораб-майка във формата на „пура“, където жената се срещнала с обитателите му. След това, тя е върната на върха на хълма, от където била взета.

По време на срещата, Акон й разкрил, че тя всъщност е венерианка и отдавна изгубена сродна душа. Той обяснил, че те взимат земни жени за партньорки и по този начин подсилват расата си с „вливане на нова кръв“ в потомството. Той й казал, че много венерианци тайно живеят сред хората.

На 30 април 1956 г., 17:45 ч., различни независими наблюдатели съобщават за устойчиво червено сияние, излъчвано от скалист участък на хълма, което остава там до 2:00 ч. през нощта. В последствие, не са открити следи от пожар.

На 17 юли 1956 г., след като семейната ферма е продадена, Елизабет прави последващо посещение в района и твърди, че е направила поредица от 7 снимки на разузнавателния кораб на Акон. Но, за съжаление, качеството на снимките е лошо.

Четете още: Докладите на ФБР за военни служители, свидетелстващи за НЛО над Аляска

Жената разказва, че в продължение на цял час, космическият кораб е летял безшумно над едно възвишение близо до фермата. Той блестял в сребристо на ярката слънчева светлина, преди да изчезне от погледа й.

През април 1958 г., започва поредица от контакти, които отделят нейната история от останалите през 50-те години. По време на едно от посещения си, Акон води Елизабет на високо плато на връх Каткин (Cathkin Peak), където й подарява сребърен пръстен, който засилва телепатичната им връзка. Тогава, на 48-годишна възраст, жената зачева от извънземния.

Елизабет споделя:

„Предадох се в екстаз на магията на неговото правене на любов, телата ни се сляха в магнетичен съюз, тъй като божествената същност на нашите духове се превърна в едно.“

През 1959 г., по време на „неземната“ си бременност, тя е транспортирана до родната планета на Акон – Метон, обикаляща Проксима Кентавър (Proxima Centauri) в близката многозвездна система Алфа Кентавър (Alpha Centauri). Там тя ражда син.

Синът й Ейлинг остава на Метон, за да се образова, докато Елизабет неохотно се прибра вкъщи. Планетарните вибрации на Метон засягат сърцето й и поради това не й е позволено да се върне там. Вместо това, Акон и синът им я посещават.

Според Елизабет, цялото пътуване и връщането й са траели по-малко от четири месеца, което се равнява на деветгодишен престой на Метон.

Елизабет разказва:

„Няма градове или високи сгради. Домовете са разпръснати в паркови зони … Има изобилие от всички неща, необходими на цивилизацията – храна, вода и всички материали за изграждане, неограничен запас от енергия, без недостиг на нещо. Нямат парична система.”

През 1980 г., Клерър публикува книгата си „Отвъд светлинната бариера“, в която описва приключенията си.

След смъртта на сестра й и нейния съпруг, Елизабет се връща от Натал в Йоханесбург. Там тя живее и работи известно време, но намира, че градският живот е задушаващ.

От 50-те години насам, нейните странни твърдения я превръщат в обект на подигравки в пресата.

Тя обаче, приветства всяка статия, тъй като за нея разпространението на посланието на Акон е от първостепенно значение – житейска задача от изключително значение. Разказът за нейните наблюдения и опит в контактите с извънземните е забелязан от Едит Николайсън (Edith Nicolaisen).

Кореспонденцията на Николайсън с Елизабет се състои от 23 писма, написани от 1956 г. до 1976 г. Тя публикува историята на Клерър в брошура през 1959 г., а второ издание се появява през 1967 г.

От около 1960 г. до 1966 г., Елизабет работи по ръкописа на книгата си, която включва сагата за любовта й с Акон, тъй като вече не можела „крие истината“.

През 1968 г., Елизабет се съгласява да бъде интервюирана от уфолога Синтия Хайнд (Cynthia Hind). Историята на Хайнд се появява в списание Fate през август същата година.

Уфологът Кити Смит (Kitty Smith) установява контакт с Елизабет, след като прочита за нея в списание Outspan и заявява, че е видяла кораба на Акон през януари 1984 г.

Когато друга южноафриканка Ан Гревлър (Ann Grevler) заявява, че в края на 50-те години е контактувала с извънземни, Елизабет е откровена и й отправя различни предизвикателни въпроси, за да защити своите изявления на открит форум.

По същия начин тя реагира на твърденията на Филип Хюман (Philip Human), че е контактувал чрез трансова среда с извънземни. Това предизвиква скандал между тях. Според нея, „космическите хора“ никога не биха използвали подобни методи.

През 1975 г., тя е поканена от Херман Оберт (Hermann Oberth) да присъства на 11-ия Международен конгрес на изследователските групи на НЛО във Висбаден, Германия. На 2 ноември, тя изнася там лекция, за която получава овации.

През май 1992 г., Клерър участва в беседа в Клуба на неидентифицираните летящи обекти в Питермарицбург. Събитието е толкова популярно, че дошлите хора не могли да се съберат в залата.

Елизабет отбеляза 7-мия юбилей от нейния съюз с Акон, като се завръща на хълма, където са се срещнали за пръв път.

Елизабет умира от рак на гърдата на 84-годишна възраст, оставяйки втората си книга „Гравитационното досие“ (The Gravity File) незавършена.

Книгата щяла да попълни пропуските в първата, както и да изясни военните и политическите аспекти на изследванията на НЛО, също, да обясни технологията на Акон за „електро-гравитационно задвижване“.

Преди смъртта, си тя споделя с познати, че Ейлинг, като Акон, вече е астрофизик, който кръстосва Вселената с баща си, неговата космическата жена Клеа и техния син.

Advertisements