Историята на мистериозния похитител Дан Купър

Историята на мистериозния похитител Дан Купър …

На 24 ноември 1971 г., Д. Б. Купър (D. B. Cooper) отвлича самолет Боинг 727 (Boeing 727) във въздушното пространство между Портланд, Орегон и Сиатъл, Вашингтон (HiddenTruth.site).

Той е облечен спретнато и изглежда добре. След като се качва в самолета, си поръчва уиски и запалва цигара. Държи бележка, на която пише: „Имам бомба в куфара си …“, която подава на минаващата покрай него стюардеса.

Купър й казва да запише исканията му, които включват 200 000 долара в брой в раница и два парашута. Исканията му са предадени на ФБР и от бюрото се съгласяват с тях. По заповед на Купър, самолетът лети към Мексико на височина под 10 000 фута.

Когато самолетът е над планинската верига Каскади, в югозападната част на Вашингтон, Купър скача от самолета с парашут. Никога повече не е видян …

Случаят остава единственият неразрешен инцидент, свързан с „въздушно пиратство“, в историята на американската авиация.

Всъщност, името Д. Б. Купър не е нищо повече от измислица. Заподозрян е човек на име Дан Купър. Издирването от ФБР включва проверка на архивите за известни престъпници с това име, в случай, че похитителят е бил достатъчно небрежен, за да използва собственото си име.

В Портланд, Орегон (Portland, Oregon) е изпратен агент, за да провери човек на име Д. Б. Купър. Репортер на информационна служба чува, че служител на ФБР е там. Свързва се с него и агентът му казва, че разследват Д. Б. Купър. Репортерът използва името в историята си и въпреки, че мъжът от Портланд се оказва невинен, името Д. Б. Купър остава свързано с похитителя.

Всичко започва в деня преди Деня на благодарността, на 24 ноември 1971 г. На гишето за продажба на билети на Northwest Orient Airlines има опашка от чакащи хора да закупят билет за Полет 305.

На опашката, да закупи билет за Сиатъл от 20 долара, чака и мъж, спретнато облечен в тъмен костюм, бяла риза и черна вратовръзка със седефна скоба.

Въз основа на доклада на следователя на ФБР, двете стюардеси, прекарали най-много време със заподозрения в самолета, са интервюирани поотделно още същата нощ в отделни градове и са дали почти идентично описание.

И двете казват, че е висок около 1,78 м до 1,8 м, с тегло приблизително 77 кг до 82 кг, в средата на 40-те години, с кафяви очи. Други хора, които са имали контакт с него, също дават много подобни описания.

Носел мокасини и черен шлифер. Приличал на всеки друг пътуващ бизнесмен и никой не забелязал нищо подозрително в него. Той плаща билета си в брой и дава името Дан Купър.

След това се качва на самолета и намира мястото си в последния ред 18 на самолета. Самият самолет не е много пълен, въпреки предстоящия празник, само с 37 пътници на борда. Екипажът очаква бърз и безпроблемен полет.

Дан Купър поръчва питие – уиски и 7-Up, вади пакет цигари с марка Raleigh и пали една, като бавно издишва цигарен дим в кабината.

Стюардесата Флорънс Шафнър (Florence Schaffner) сервира на Купър питието му. Когато самолетът започва да рулира по пистата, той плаща за напитките и й подава бележка. Шафнър сяда до него за излитането.

Тя е свикнала пътници да флиртуват с нея, затова прибира бележката в чантата си, без дори да я прочете. Тогава Купър се навежда към нея и прошепва: „Госпожице, по-добре погледнете тази бележка. Имам бомба.

Бележката е написана с главни букви и флумастер. Тя гласи: „Имам бомба в куфара си. Ще я използвам, ако е необходимо.„. Купър отваря куфарчето си и прави знак на Шафнър да погледне вътре.

По-късно, стюардесата си спомня:

„Бях уплашена до смърт и доста нервна, но си спомням, че видях осем червени цилиндъра, прикрепени към проводници, покрити с червена изолация, и голяма цилиндрична батерия.“

След като затваря куфарчето, той продиктува исканията си: 200 000 долара, парашути (основен и резервен), камион с гориво, чакащ в Сиатъл, за да зареди самолета при пристигане.

Шафнър предава инструкциите на Купър в пилотската кабина. Щом се връща вижда, че той си е сложил тъмни слънчеви очила. Когато Флорънс носи бележката на капитана, тя предупреждава своята колежка Тина Мъклоу (Tina Mucklow) да седи около него, за да следи Купър и да се опита да осигури безопасност на останалите пътници.

Междувременно, капитанът Уилям Скот (William Scott) прочита бележката и се свързва по радиото със служителите на авиокомпания Northwest Orient. След като им разказва за ситуацията, той поставя самолета в режим на „задържане“, обикаляйки над Сиатъл повече от час, докато служителите от земята се свържат с федералните власти.

Длъжностните лица решават да дадат на Купър банкноти, много от които със серийни номера, започващи с буквата „L“, показваща издаването от Федералния резерв на Сан Франциско, и с обозначение „Серия 1969-C“.

Преди да бъдат предадени на Купър, парите са снимани, за да могат служителите да проследят серийните номера. Парашутите са доставени от военновъздушната база McChord (AFB) наблизо.

За да не изпаднат в паника пасажерите на пътнически Полет 305, капитан Скот съобщава, че чакат да бъде освободена пистата, за да кацнат.

Накрая, в 17:24 ч., ръководителят на полети се обажда на Скот, че всичко е готово и може да кацне. Когато самолетът се снижава, той е насочен към зона, ярко осветена от прожектори, а не до портата на терминала, както обикновено.

Купър иска светлините на вътрешната кабина да бъдат изгасени, в случай, че отвън има полицейски снайперисти, готови да го застрелят.

Четете още: Тайнственото изчезване на лорд Лукан

След като самолетът каца и подвижната стълба е прикачена, Мъклоу слиза от самолета и се среща с куриера, който носи 200 000 долара. По-късно, тя описва чантата, в която са парите, като „мека и бяла, отворена отгоре, без връзки за затваряне“. Взима и парашутите на борда, след което показва всичко на Купър.

Тогава, похитителят позволява на 36-те пътници, Шафнър и друга стюардеса да напуснат самолета. По-късно капитан Скот отбелязва:

„Изглежда, че всичко вървеше добре, стига да се придържахме към изискванията на похитителя.“

Нито той, нито който и да е друг член на екипажа, не се е опитал да спре отвличането. Вместо това, те следват указанията на служителите на Northwest Orient и изпълняват изискванията на Купър.

Когато самолетът приключва със зареждането, Купър иска да го откарат до Мексико. Капитанът го информира, че пътуването ще изисква нова спирка за зареждане в Рено, Невада (Reno, Nevada), което Купър не коментира. Той дори не поисква конкретен маршрут за полета.

Приблизително в 19:40 ч., самолетът излита, като на борда са само Купър, капитанът Скот, стюардесата Мъклоу, пилотът Ратацзак (Rataczak) и бордовият инженер Х. Е. Андерсън (H. E. Anderson). Два изтребителя F-106 от близката военновъздушна база McChord, последват самолета, като единият изтребител лети над него, а другият отдолу, извън погледа на Купър.

След излитането, Купър казва на Мъклоу да се присъедини към останалата част от екипажа в пилотската кабина и да останат там със затворена врата. Стюардесата забелязва как Купър връзва нещо около кръста си.

Приблизително в 20:00 ч., в пилотската кабина мига предупредителна лампа, показваща, че задната апаратура на въздушната стълба е активирана. Скоро, екипажът забелязва субективна промяна на въздушното налягане, което показва, че задната врата е отворена.

В 20:13 ч., секцията на опашката на самолета претърпява внезапно движение нагоре, достатъчно значително, за да се наложи самолетът ръчно да се върне в нивелиран полет. Около 22:15 ч., Скот и Ратацзак се приземяват на летището в Рено.

Агенти на ФБР, държавни войски, заместници на шерифа и полицията на Рено обграждат самолета, тъй като все още не е установено със сигурност, че Купър вече не е на борда. Въоръженото претърсване бързо потвърждава, че го няма …

През последните четири десетилетия са разследвани над 1000 възможни заподозрени. Няколко души дори твърдят, че са Купър, но са изключени на базата на физическите описания, парашутния опит, а по-късно чрез ДНК доказателства, взети през 2001 г. от вратовръзката на Купър, останала в самолета.

Мнозина вярват, че Купър е Ричард МакКой (Richard McCoy), ветеран от войната във Виетнам, опитен парашутист и студент по политология в Университет Бригъм Йънг (Brigham Young University, BYU), който организира подобно отвличане няколко месеца по-късно.

Но, ФБР заявява, че МакКой, който е убит при престрелка със служителите на реда след бягство от затвора през 1974 г., не отговаря на описанието на Купър, предоставено от двете стюардеси.

През 1980 г., момче, разхождащо се близо до река Колумбия, намира 5800 долара от откраднатите пари.

ФБР възобновява делото през 2008 г. В началото на 2011 г., агенцията заявява, че е открила мистериозния беглец, след като една жена потвърдила, че чичо й е изчезналият похитител.

Част от намерените пари

Обременена от чувството за вина, Марла Купър (Marla Cooper) решава да говори, твърдейки, че пази 40-годишна семейна тайна, защитавайки чичо си, мъж на име Лин Дойл Купър (Lynn Doyle Cooper). Марла предоставя на разследващите снимка на Лин Купър и негова каишка за китара, за да бъде тествана за пръстови отпечатъци.

В допълнение, Марла Купър казва, че чичо й е бил обсебен от герой от комикс на име „Дан Купър“. Името, което похитителят дава на авиокомпанията преди да се качи на самолета.

На 3 август, Seattle Post-Intelligencer съобщава, че не са открити пръстови отпечатъци върху каишката за китара. На 9 август, специален агент Фред Гут (Fred Gutt) разкрива, че ДНК-то на Лин Дойл Купър не съвпада с частичния ДНК профил, получен от вратовръзката на похитителя.

Но, той признава, че от ФБР не могат да бъдат сигурни, че похитителят е източникът на органичния материал, получен от връзката.

Фред Гут казва:

„Вратовръзката даде две малки ДНК проби, а една по-голяма проба беше изтеглена през 2000 г. – 2001 г. Трудно е да се направят твърди заключения от тези проби. Бюрото не е излязло с нещо, което е в противоречие с историята на Марла Купър. Разследването продължава.“

Но, ако не се намерят нови доказателства, случаят ще си остане мистерия …

Advertisements
error: Съдържанието е защитено !!