Как близкородствените бракове довеждат до краха на Хабсбургите (част 2)

Към Част 1 – ТУК. Как близкородствените бракове довеждат до краха на Хабсбургите …

Династията на Хабсбургите (Habsburg), освен че е била една от най-мощните фамилии в света, е известна в историята и с последиците от близкородствените бракове сред кралските монарси (HiddenTruth.site).

В средата на века, близкородствените бракове стават обичайни сред Хабсбургите. През 1548 г., дъщерята на Карл V – Мария Хабсбург-Испанска, се омъжва за братовчед си Максимилиан (син на Фердинанд и Анна). Синът на Карл V – Филип II, се оженил за дъщерята на Мария и Максимилиан, която му била племенница.

Филип II – крал на Испания от династията Хабсбург

През 1571 г., Карл II, ерцгерцог на Австрия също се оженил за племенницата си принцеса Мария Ана Баварска. Децата на Филип II – Филип III и на Карл II – Маргарита Хабсбург-Австрийска се женят и връзките на семейство Хабсбург станали още по-близки.

Това не било рядкост в онези векове сред царските особи, така че никой не обърнал особено внимание, въпреки, че подобни бракове не били одобрени от църквата.

Карл II ерцхерцог на Австрия

Колкото повече Хабсбургите влизали в близкородствени отношения, толкова повече физическите и психическите увреждания ставали видими у техните потомци. Децата на Филип III и Маргарита Австрийска от своя страна, били женени за братовчедите и племенниците си.

През 1661 г., се ражда може би най-известният и грозен Хабсбург, чиито портрети, дори като се вземе предвид старанието на художника, са леко неприятни за гледане. Той е Карлос II, крал на Испания.

Родителите му били братовчеди, едната от бабите била и негова леля, а другата му баба му била и прабаба в същото време. Всичките му прадядовци били синове на Филип I Красивия и Хуана Лудата.

Генетичните отклонения от такъв близък инбридинг за Карлос II били толкова големи, че той бил безплоден, а челюстта и зъбите му били толкова деформирани, че едва ли е можел да говори.

Карлос II започнал да ходи нормално едва, когато бил вече възрастен, а като дете ходел с големи трудности и често падал. В резултат на това, той станал последният представител на Хабсбургите на испанския престол и този, с когота започва падението на династията.

Четете още: Откритията на гигантски скелети, за които информацията остава неизвестна

През 2009 г., в научното списание PLoS One е публикувана статия за генетичните дефекти на Хабсбургите и как те са засегнали децата им.

В статията пише:

„При Хабсбургите, детската смъртност била особено висока. От 1527 г. до 1661 г., когато се родили Филип II и Карлос II, испанската линия имала общо 34 деца. 10 % от тях умрели преди първата си година, а останалите 50 % починали преди да навършат десетата си година.“

Авторите на статията са сигурни, че нежизнеспособността на децата е пряк резултат от близкородствените връзки на Хабсбургите.

Започвайки с Хуана Лудата, която имала само редки пристъпи, Хабсбургите завършили с Карлос II, който дори може да се нарече имбецилен.

През 1552 г., се ражда Рудолф II, който е внук на Хуана Лудата. Той страдал от тежка депресия, която силно пречила на кариерата му на политик. В резултат на това, той предал властта на брат си и запазил само титлата за себе си.

Съвременната медицина нарича специфичната хабсбургска челюст – мандибуларен прогнатизъм. Това най-често се среща при негроидната раса, но поради присъствието на Хабсбургите в Европа, дори през 21 век, може да се видят такива челюсти.

Тя се среща главно в далечните потомци на династията, но често и при обикновените хора, които може да са потомци на незаконни деца от Хабсбургите.