Как близкородствените бракове довеждат до краха на Хабсбургите (част 2)

Към Част 1 – ТУК. Как близкородствените бракове довеждат до краха на Хабсбургите …

Династията на Хабсбургите (Habsburg), освен че е била една от най-мощните фамилии в света, е известна в историята и с последиците от близкородствените бракове сред кралските монарси (HiddenTruth.site).

В средата на века, близкородствените бракове стават обичайни сред Хабсбургите. През 1548 г., дъщерята на Карл V – Мария Хабсбург-Испанска, се омъжва за братовчед си Максимилиан (син на Фердинанд и Анна). Синът на Карл V – Филип II, се оженил за дъщерята на Мария и Максимилиан, която му била племенница.

Филип II – крал на Испания от династията Хабсбург

През 1571 г., Карл II, ерцгерцог на Австрия също се оженил за племенницата си принцеса Мария Ана Баварска. Децата на Филип II – Филип III и на Карл II – Маргарита Хабсбург-Австрийска се женят и връзките на семейство Хабсбург станали още по-близки.

Това не било рядкост в онези векове сред царските особи, така че никой не обърнал особено внимание, въпреки, че подобни бракове не били одобрени от църквата.

Карл II ерцхерцог на Австрия

Колкото повече Хабсбургите влизали в близкородствени отношения, толкова повече физическите и психическите увреждания ставали видими у техните потомци. Децата на Филип III и Маргарита Австрийска от своя страна, били женени за братовчедите и племенниците си.

През 1661 г., се ражда може би най-известният и грозен Хабсбург, чиито портрети, дори като се вземе предвид старанието на художника, са леко неприятни за гледане. Той е Карлос II, крал на Испания.

Родителите му били братовчеди, едната от бабите била и негова леля, а другата му баба му била и прабаба в същото време. Всичките му прадядовци били синове на Филип I Красивия и Хуана Лудата.

Генетичните отклонения от такъв близък инбридинг за Карлос II били толкова големи, че той бил безплоден, а челюстта и зъбите му били толкова деформирани, че едва ли е можел да говори.

Карлос II започнал да ходи нормално едва, когато бил вече възрастен, а като дете ходел с големи трудности и често падал. В резултат на това, той станал последният представител на Хабсбургите на испанския престол и този, с когота започва падението на династията.

Четете още: Откритията на гигантски скелети, за които информацията остава неизвестна

През 2009 г., в научното списание PLoS One е публикувана статия за генетичните дефекти на Хабсбургите и как те са засегнали децата им.

В статията пише:

„При Хабсбургите, детската смъртност била особено висока. От 1527 г. до 1661 г., когато се родили Филип II и Карлос II, испанската линия имала общо 34 деца. 10 % от тях умрели преди първата си година, а останалите 50 % починали преди да навършат десетата си година.“

Авторите на статията са сигурни, че нежизнеспособността на децата е пряк резултат от близкородствените връзки на Хабсбургите.

Започвайки с Хуана Лудата, която имала само редки пристъпи, Хабсбургите завършили с Карлос II, който дори може да се нарече имбецилен.

През 1552 г., се ражда Рудолф II, който е внук на Хуана Лудата. Той страдал от тежка депресия, която силно пречила на кариерата му на политик. В резултат на това, той предал властта на брат си и запазил само титлата за себе си.

Съвременната медицина нарича специфичната хабсбургска челюст – мандибуларен прогнатизъм. Това най-често се среща при негроидната раса, но поради присъствието на Хабсбургите в Европа, дори през 21 век, може да се видят такива челюсти.

Тя се среща главно в далечните потомци на династията, но често и при обикновените хора, които може да са потомци на незаконни деца от Хабсбургите.

Моля Изчакай...

Абонирайте се за нашия бюлетин чрез имейл

Искате ли да бъдете първите, които ще знаят за новите ни статии? Въведете имейл адреса си и се абонирайте за бюлетина