Кенет Арнолд и първият доклад за `летящи чинии`

Кенет Арнолд и първият доклад за „летящи чинии“ …

На 24 юни 1947 г., Кенет Арнолд (Kenneth Arnold) забелязва в небето девет обекта близо до планината Рейниър, Вашингтон (Mount Rainier,Washington). (HiddenTruth.site)

По това време, Арнолд е 32-годишен пилот и бизнесмен.

Първоначално, той помислил, че обектите са самолети, но не успял да различи опашките и крилата им. Виждал само нещо като самолетни фюзелажи.

Когато се вгледал по-внимателно, той забелязал, че всички обекти, с изключение на един, приличат на плоски дискове.

Историята за наблюдението на Арнолд е съобщена във вестникарските статии почти веднага. Терминът „летящи чинии“ е въведен за първи път от авторите.

Кенет Арнолд

Във вторник, 24 юни 1947 г., Арнолд разказва на репортери от East Oregonian, че по време на пътуване със собствения си самолет, между Чехалис (Chehalis) и Якима (Yakima), в района около планината, е наблюдавал верига от девет странно изглеждащи самолета. Всеки с размерите на C-54.

Той разказва:

„Те летяха близо до върховете на планините, по диагонална верижна линия. Сякаш бяха свързани помежду си. Дисковете изглежда бяха на двадесет до двадесет и пет мили и се движеха с фантастична скорост. Може би … хиляда и двеста мили в час.

Гледах ги около три минути. Бяха толкова блестящи, че отразяваха слънцето като огледало. Никога не съм виждал нещо толкова плоско.“

Предните им части били кръгли, а гърбовете им били триъгълни отзад. Единият от тях изглеждал с форма на полумесец. Арнолд предположил, че летят поне два пъти по-бързо от скоростта на звука.

В последните дни на юни 1947 г., пробивът на звуковата бариера все още е „мечта“, тема на много спекулации и дискусии сред пилотите.

Първата мисъл на Арнолд била, че това са някакви нови тайни самолети или управляеми ракети. Помислил дори, че може да са съветски самолети, тъй като 1947 г. е прагова година в развиващата се Студена война.

В Якима той разказал своята история на други пилоти, които отбелязали, че летящите обекти трябва да са били управлявани ракети от езерото Мозес, Вашингтон (Moses Lake, Washington). Арнолд си спомня, че се е почувствал доволен, че вероятно са били именно такива ракети. Но, никога не бил чувал за ракетна база на езерото Мозес.

Когато кацнал в Пендълтън (Pendleton), Арнолд научил, че историята му е „пристигнала“ пред него. Пилотите от Якима се обадили в Пендълтън, за да ги уведомят за пристигането на Арнолд и били разказали за неговото приключение.

Междувременно, пилотът срещнал в хотела, в който бил отседнал, човек от Юкая, Орегон (Ukiah, Oregon), който му казал, че е виждал подобни обекти и там.

След като обмислил случилото се, той стигнал до заключението, че тези „ракети“ са нещо наистина необичайно. Арнолд решил да посети местен офис на ФБР и да им разкаже за инцидента, но намерил офиса затворен.

Четете още: Загадката Валиант Тор : Извънземният, който работил с правителството на САЩ

Тогава, решил да потърси журналистите от East Oregonian. Той разказал на Нолан Скиф (Nolan Skiff) и Бил Бекет (Bill Bequette) за своето приключение. В началото, те били скептично настроени, но бързо се убедили в честността на Арнолд. Публикували статия за случилото се в местните новини и изпратили съобщение до Associated Press.

Веднага след като историята на Арнолд става известна, наблюденията на летящи дискове се увеличили. На 26 юни и през следващите дни, имало стотици, може би дори хиляди статии във вестници, посветени на летящите дискове.

През повечето време, учени и военни експерти твърдят, че „наблюдателите просто са си представяли, че са видели нещо, или има някакво метеорологично обяснение за явлението“. Изявленията, цитирани в тези истории, са изпълнени с изрази като „масова хипноза“ и „глупави неща“. „Летящите чинии“ са сравнени с чудовището от Лох Нес.

Манията по тях създава такава суматоха, че в първите дни на юли, Военно-въздушните сили на американската армия започват разследване. По искане на командването на ВВС, Арнолд изготвя писмен доклад, в който подробно описва наблюдението си, и който изпраща в Райт Фийлд в Дейтън, Охайо (Dayton, Ohio).

Няколко дни по-късно, Арнолд е посетен от двама военни, лейтенант Франк М. Браун (Frank M. Brown) и капитан Уилям Дейвидсън (William Davidson), които идвали от Хамилтън Фийлд в Калифорния. Целта на Браун и Дейвидсън била да научат подробности за инцидента и да се запознаят лично с Арнолд.

Когато се върнали в базата си, военните представили доклад за събраното. Този доклад се състоял предимно от подробности за наблюдението и техните впечатления от личността на очевидеца.

През 1948 г., писмената история на Арнолд попада на бюрото на Дж. А. Хайнек (J. A. Hynek). Хайнек е астроном, от който ВВС са поискали да проучи докладите, за да се избегне евентуално объркване с астрономически явления. Заключението на Хайнек е, че „Арнолд е видял някакви самолети„.

Кенет приема покана от Рей Палмър (Ray Palmer), редактор на Amazing Stories, Чикаго, да отиде в Такома (Tacoma), Вашингтон и да разследва друго наблюдение на НЛО. Разследваният от Арнолд случай се „оказва груба измама“, поне от гледна точка на разследващите от ФБР.

Арнолд се обажда на двамата военни следователи от Хамилтън Фийлд, които го били помолили да се свърже с тях, ако чуе „нещо интересно“. Изненадващо, след това, Браун и Дейвидсън загиват в самолетна катастрофа. От този момент нататък, историята за „летящите чинии“ взема друг обрат.

През януари 1948 г., новосформираните военновъздушни сили на САЩ стартират Project Sign за разследване на наблюденията на НЛО. Този Проект, разположен в отдела за техническо разузнаване във военновъздушната база Райт-Патерсън (Wright-Patterson Air Force Base), е класифициран като таен и обществеността има достъп само до съобщенията в пресата.

Случаят с Кенет Арнолд е предизвикателство за социалната история и социологията. За съжаление, той е изследван само на случаен принцип от историците.

Повечето историографски трудове за НЛО са проведени от любители, които не са свързани с академичния свят.

Advertisements
error: Съдържанието е защитено !!