Комарите убиват по 3 милиона души годишно.

Вярвате или не, но оказва се, че най-смъртоносните животни в света е „нищожният“ на пръв поглед комар. Може и да изглежда невъзможно нещо толкова миниатюрно да убива толкова много хора, но е факт, защото световната здравна статистика твърди, че повече от 2,7 милиона душа по света годишно умират в следствие на инфекциозни заболявания предизвикани от ухапване от комар. По-голямата част от тези смъртни случаи се дължат на малария.

Дори СЗО алармира, че между 300 и 500 милиона случая на същата се появяват всяка година. За това заболяване виновник е женският вид Anopheles. Но не самият комар е този, който убива човека, а маларийният паразит, който носи. Той попада в кръвообращението на индивида след ухапване от насекомото. И макар комарите да са основните разпространители на маларийната инфекция, то те далече не се ограничават само с нея.

Други видове болести, причинени от тях, са не по-малко застрашаващите живота – Западнонилската и Денга треска. Първото е заболяване, с което насекомите се сдобиват, кръвосмучейки от заразени птици. То засяга нервната система и подобно на маларията, може да бъде много опасно, особено при хора с понижена имунна система. Денга треската пък сигнализира за присъствието си посредством обриви, непоносими мускулни и ставни болки. Тя може да бъде фатална, ако не се лекува правилно.

С времето е доказано, че комарите също така се явяват вектор и на други тежки диагнози като чикунгуня, жълта треска, филариоза, туларемия, дирофилариоза, японски енцефалит, енцефалит Сейнт Луис, Зика и много други. Това е така, тъй като комарите се явяват носители на различни по рода си патогени, като тук не е задължително насекомото да е инфектирано с тях. То просто може да се явява носител.

Женският комар в случая е този, който пренася Plasmodium falciparum Plasmodium malariae, Plasmodium ovale и Plasmodium vivax – протозоите, причиняващи маларията. Известно е също така, че някои други видове от летящите досадници са в състояние да паразитизират в хора или бозайници, използвайки комарите като междинни гостоприемници, в които да снесат яйцата си. Крайният резултат, рефлектиращ върху хомосапиенс, е заболяването миаза. Например бръмбарите от рода Dermatobia hominis прикрепят яйцата си в долната част на комара и когато той влезе в контакт с човек или животно, от телесната топлина на гостоприемника се предизвиква излюпването на ларвите, явяващи се инфекциозен агент. Миазата от своя страна, е доста неприятно заболяване, чиято клинична картина се определя от това къде е локализиран причинителят.

В този смисъл в медицинската практика се различава кожна форма на диагнозата, засягаща откритите части на тялото. Тук, в рамките на часове, след като ларвата е попаднала в кожата, се появават болезнени промени при еритема.
На по-късен етап формираните лезии се трансформират в изключително болезнени фурункули.

При раневата миаза ситуацията е доста по-различна, тъй като некротичната тъкан, формирана в раната, се явява храна за ларвите. Поради тази причина се стига до невъзможност за зарастване на нараняването, вторични инфекции, силни болки и фебрилитет. Изключително опасно е, когато ларвите попаднат в органите на зрението, тъй като се засягат засягат очите, орбиталните и периорбиталните тъкани. Обичайните клинични признаци при очната миаза, освен болка, са появата на оток на клепача, увеличени лимфни възли, конюнктивит.

Миазата може да засегне както носа и ушите, така и урогениталната и чревна системи. Някои видове комари могат да бъдат носители и на паразити от семейство Filarioidea, причиняващи състоянието, наричено „елефантиаза“ (лимфатична филариоза), характеризиращо се с подуване на части на тялото. Макар заболяването да се счита за рядкост и за такова, характерно за коренно различни географски ширини от родните, това никак не дава гаранция, че то ще остане там, където е, поради простата причина, носеща името миграция.