Лагер 17: Мястото, където е държан наследникът на Хитлер

Покрити с мъх и папрат, в гориста местност край Шефийлд, се издигат останки от някогашни стени. Край тях счупени стълби не водят до никъде, огънати огради ръждясват. В тревата могат да бъдат разпознати и бетонните основи на 80 сгради, които някога са били част от втория най-голям военен затвор на Великобритания по време на Втората световна война.

По времена на пика на военните действия зад стените му са били хвърлени близо 11 хил. войници. Най-вече германски заложници, но и италианци и украинци.

Съвсем наскоро студенти от университета в Шефийлд откриха лагера и разкриха историята му.

Лодж Муур или Лагер 17 бил затворът, в който британците държали най-опасните и фанатични заложници, не само от Втората световна война, но и от Първата световна война. За кратко той бил дом на мъжа, който се превърнал в наследника на Адолф Хитлер.

Условията за живот там не били приятни – храната се сервира от контейнери за боклук, а лишените от свобода делят едно помещение с още 70 души – два пъти повече от позволения капацитет. Опитите за бягство от Лагер 17 пък свършват в реки от кръв.

Адмирал Карл Дьониц бил капитан на няколко германски подводници. През октомври 1918 година неговата U-boat 68 е принудена да се покаже на повърхността, а той е арестуван.

Дьониц прекарва шест седмици в лагера в Шефийлд. След това умело се престорил, че има психическо заболяване. За кратко бил изпратен в психиатрична клиника в Манчестър, а после – екстрадиран обратно в Германия. Когато започнала Втората световна война, той станал главнокомандващ на Германските военноморски сили и командир на подводниците на фюрера. Той потопява множество плавателни съдове. А след самоубийството на Хитлер – наследява поста на президент на Третия Райх, ала за кратко.

Лодж Муур е само един от 1500 затворнически лагера във Великобритания, но доскоро той тънеше в забрава. След края на войната той трябвало да бъде напълно разрушен, но работниците не свършили изцяло работата си. Сега мястото, където някога е бил Лагер 17, е популярно място за разхождане на кучета.

В началото на Втората световна война Лодж Муур бил обитаван главно от италиански затворници, които били наказани с работа в местните ферми. Те все пак не се оплаквали много – имали добра връзка със своите британски съседи, които споделяли с тях ограничените си запаси от чай. Храната била в изобилие, всеки имал достъп не само до легло, но и до образование. Можели дори да си купуват цигари и бира с джобните си пари.

Четете още:МУТАНТИТЕ НА ХИТЛЕР, КОИТО МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ ВОЙНА НА ЗЕМЯТА И В КОСМОСА

Но с пристигането на германците в лагера, качеството на живот доста се влошило. Той се превърнал в „най-важният, но най-нещастният лагер във Великобритания“. Затворниците били толкова много, че нямали почти никакво лично пространство, хранели се от контейнери за боклук, стояли с часове под дъжда и в калта, нямали почти никаква хигиена, било им студено и носели почти едни и същи дрехи всеки ден. Дори Червеният кръст през 1944 година го определя като неподходящ за обитаване. Горе-долу по това време се случва и най-голямото бягство от затвора. Група германски военни успяват да преминат през охраната, но 24 часа по-късно били хванати близо до град Родъръм. Вторият опит за бягство приключил със смърт.

Германските войници пристигали с хиляди. Според тяхната отдаденост на нацистите, те били разпределяни в три групи – черни били онези, които фанатично се кланяли на Хитлер, бели – невярващите. Останалите били сиви.

Според данните, най-известният нацистки подводничар Ото Кречмер, който потопил рекордните 47 кораба, прекарал част от 7-те си години по лагери именно в Лодж Муур. Той със сигурност бил в категорията „черен“. Хората като него били и най-фанатични и устремени към бягство. Техните тунели все още могат да се намерят край лагера.

Моля Изчакай...

Абонирайте се за нашия бюлетин чрез имейл

Искате ли да бъдете първите, които ще знаят за новите ни статии? Въведете имейл адреса си и се абонирайте за бюлетина