Любопитни факти след последното дихание (част 1)

Скелет с коса е класическият образ на смъртта в западната култура, но далеч не е единственият. Древните общества олицетворявали „последното дихание“ по много начини.

Гърците имали крилатия Танатос, който отрязвал кичур коса, освобождавайки душата от тялото. Скандинавците – мрачната Хел. А сред индусите – богът на смъртта Яма в ярки цветове (HiddenTruth.site).

Смъртта(последното дихание) в съвременната наука е деперсонализирана, която е повдигнала покривалото на тайната и е открила сложната картина на биологични и физически процеси, които отделят живите от мъртвите.

Но, защо да правим опит да изследваме преживяването на смъртта, ако все още няма връщане назад? Благодарение на тези открития, смъртта в известен смисъл е станала по-разбираема и в същото време „по-чужда“ за нас.

Науката за смъртта не е болезнено напомняне за жестокостта на съдбата, а начин за подобряване на състоянието на живите.

Съзнанието продължава след последното дихание

Много от нас си представят смъртта като нещо като сън. Главата е отпусната, клепачите трептят и се затварят бавно, следва последния дъх – и всичко се изключва. Това е дори хубаво по свой начин. Уви, това е твърде хубаво, за да е истина.

Д-р Сам Парниа (Sam Parnia), ръководител на реанимацията в Медицинския център в Нюйоркския университет, изучава смъртта от дълго време. Той е заключил, че съзнанието продължава да съществува известно време след последното дихание. Мозъчната кора – мислещата част от него – излъчва вълни за още 20 секунди след смъртта.

Проучвания върху лабораторни плъхове показват повишаване на мозъчната активност непосредствено след смъртта, което води до възбудено и хипер-тревожно състояние. Ако такива условия се появяват и при хората, това доказва, че в ранните етапи на смъртта, мозъкът остава напълно съзнателен. В същото време, това обяснява защо хора, изпаднали в клинична смърт, понякога си спомнят какво се е случило, въпреки, че са били технически мъртви.

В интервю за LiveScience, д-р Парниа казва:

„Точно както изследователите изследват качествената природа на любовта и съпътстващия го опит, ние се опитваме да разберем точно какво преживяват хората по време на последното дихание. Ние вярваме, че тези чувства неизбежно ще засегнат всички.”

Зомбитата наистина съществуват (или нещо подобно)

Наскоро Медицинското училище в Йейл получило 32 мозъка на мъртви свине от близката кланица. Учените искали да ги „възкресят“ физиологично.

Изследователите свързват мозъка с перфузионна система, наречена BrainEx. Разтвор от изкуствена кръв, заедно с кислород и хранителни вещества, се стича до неактивните мозъчни тъкани.

Мозъците не само „оживяват”, но някои от техните клетки работят 36 часа. Те консумират и асимилират захар, имунната система работи, а някои дори предават електрически сигнали.

Но, целта на учените не е да създават зомбитата. Тяхната истинска цел е да разработят технология, която ще помогне по-задълбочено да се изучи мозъка и неговите клетъчни функции. А това, от своя страна ще подобри лечението на мозъчните травми и дегенеративните заболявания на нервната система.

За някои части от тялото, смъртта не е край

Животът след смъртта съществува. Не, науката не е намерила доказателства за задгробния живот. И колко тежи душата, също не се е разбрало. Но, нашите гени живеят дори и след като умрем.

Едно проучване, публикувано в списанието „Отворена биология“ на Royal Society, изследва генната експресия на мъртви мишки. Резултатите ги поразили. Повече от хиляда гена остават активни след смъртта, някои от тях дори по-активни, а в някои случаи периодът на активност продължава до четири дни.

Авторът на изследването и професор по микробиология във Вашингтонския университет – Питър Ноубъл заяви пред списание Newsweek News Noeker:

„Ние не очаквахме подобно нещо. Можете ли да си представите: вземете проба след 24 часа от момента на смъртта и броят на транскрипциите се е увеличил? Това е изненада!“

Експресията засяга стреса и имунитета, както и гените на развитието. Според Ноубъл и неговите съавтори, от това следва, че тялото „се изключва поетапно”, т.е. гръбначните организми умират постепенно, а не едновременно изведнъж.

Четете още: Учени „съживиха“ мозъци на починали животни, с уникална система, наречена Brainex

Енергията остава дори след смъртта

Но, дори и нашите гени ще изчезнат с времето и ние самите ще се превърнем в „прах“. Не сте ли прекалено депресирани от тази перспектива? Но, може да се утешите с факта, че след последното дихание, част от нас ще живее дълго време. Това е нашата енергия.

Според първия закон на термодинамиката, енергията, която подхранва живота, не може да бъде унищожена. Тя просто се преражда. Както го обяснява Аарон Фримън:

„Нека физикът да напомни на майка ви, която ридае, за първия закон на термодинамиката, че енергията във Вселената не е създадена или унищожена. Нека майка ви знае, че цялата ви енергия, всяка вибрация от нея, всяка единица топлина, всяка вълна от всяка частица – всичко, което някога е била любимото й дете – ще остане с нея в този свят. Нека физикът да каже на плачещия баща, че по отношение на енергията на Космоса, ти даде точно толкова, колкото си получил.“

Може би клиничната смърт е само парадоксален сън

Опитът от клинична смърт е различен. Някои казват, че напускат тялото. Други отиват в някой друг свят, където срещат починали роднини. Други пък влизат в класическия сюжет със светлина в края на тунела. Едно нещо ги обединява: какво наистина се случва, не можем да кажем със сигурност.

Както се предполага от проучване, публикувано в списание Neurology, клиничната смърт е гранично състояние на будност и сън. Учените сравнили оцелелите от клинична смърт с обикновените хора и открили, че те често попадат в състояние на парадоксален сън, когато сънят пречи на будното съзнание.

Кевин Нелсън, професор в Университета на Кентъки и водещ автор на изследването, казва:

„Възможно е за тези, които са оцелели от клиничната смърт, нервната система да се развълнува по специален начин и това е един вид предразположеност към сън с бързо движение на очите.“

Трябва да се отбележи, че изследването има своите ограничения. Във всяка група били интервюирани само 55 участници, а заключенията са направени въз основа на косвени доказателства.

Това е основната трудност при изучаване на клиничната смърт. Такива преживявания са изключително редки и не могат да бъдат пресъздадени в лабораторията (да, и никакви етични норми няма да позволят това).

В резултат на това, имаме само фрагментарни данни и те могат да бъдат интерпретирани по различни начини. Но е малко вероятно, душата след смъртта да се „разхожда“. Като част от един експеримент, 1000 снимки били поставени на високо от земята. Тези образи трябвало да се видят от онези, чиято душа напуска тялото и после се връща.

Но никой от онези, които преживели сърдечен арест, не ги е видял. Така че, дори и душите им наистина да са напуснали телата им, явно те са имали „за вършене по-важни неща“.

Към Част 2 – ТУК

По материали на Big Think.

Моля Изчакай...

Абонирайте се за нашия бюлетин чрез имейл

Искате ли да бъдете първите, които ще знаят за новите ни статии? Въведете имейл адреса си и се абонирайте за бюлетина