Магьосниците от Чилое и техните плашещи практики

Край бреговете на Чили, в района на Лос Лагос, има група острови, най-големият от които се нарича Чилое. От времето на инките, това място се счита за прокълнато и обитавано от демони.

През 16-ти век, тази зловеща репутация е в полза на пиратите, защото е идеалното убежище от любопитни очи. Но, дори и сега, славата на острова плаши хората.

В допълнение, към злото, което тегне върху Чилое, според легендите, там са живели мощни магьосници, които се криели в гъстата джунгла и били обгърнати в мъгла. Хората ги наричали Brujo de Chiloé, което означава Магьосниците от Чилое.

Тези магьосници били разделени на Мачис (Machis), специализирани в любовните магии, и Калкус (Kalkus) – зли магьосници, занимаващи се с черна магия. Мачис знаели как да излекуват всяка болест, а Калкус нанасяли хаос и борби.

Калкус се движели по повърхността на призрачен кораб Калеуче, който можел да се появява и да изчезва по желание. Можел да се движи под водата, а екипажът му били удавени моряци.

И двете категории магьосници носели със себе си различни неща, които имали различни свойства и трябвало да помагат в тяхната дейност.

Едно от тези неща било магическата дреха на Мацун, ушита от кожа на мъртви хора. С тази дреха, Магьосниците от Чилое можели да летят във въздуха. Дрехата имала свойството да свети и така магьосниците можели да виждат в тъмнината на нощта.

На главите си, магьосниците носели превръзка от живи малки гущери, за които се предполагало, че им дават достъп до скрити знания, възможност да се превръщат в различни животни, да отворят всякакви ключалки и да четат мисли.

Силните магьосници имали магически камъни, с които можели да развалят всяко заклинание.

С целия този магически арсенал, Магьосниците от Чилое били практически непобедими създания. Те не се страхували от глад, смърт, болести, природни бедствия и т.н.

През 18-ти век, един испански офицер и картограф – Жозе Мануел де Морал Монтеро, пътувал през остров Чилое и видял силата на магьосниците със собствените си очи.

По-късно, на острова имало и други експедиции, по време, на които магьосниците били наричани La Recta Provincia. Имало слухове, че магьосниците ядат деца, крадат кожата на мъртви хора (очевидно за шиене на дрехи от нея), използват ужасно заклинание „sajaduras“, което ви позволява да нарязвате и наранявате магически враговете си отдалеч.

През 1880 година, след като слуховете стигнали до чилийските власти, че магьосниците са заплашвали местните жители, настоявайки да им отдадат почит, започнало масово преследване на магьосниците.

По време на продължителното изпитание, обществеността научила много подробности за дейностите на магьосниците, техните дрехи, магии и т.н. Имало и много свидетелства от очевидци и жертви, но най-изненадващи били историите на магьосника Матео Конуесара.

Матео казал, че тези, които искали да станат магьосници, първо трябвало да се свържат с посветените, а след това, трябвало да докажат, че заслужават титлата на истински магьосник.

За да направят това, те трябвало да преминат през ритуал за посвещение, който се състоял в седене в ледена вода в продължение на 15 дни, убивайки някой от близките си, уверения в лоялност към дявола и накрая да се движи гол около острова.

Когато посветеният извършил тези „церемонии“, той трябвало да си ушие сам дреха на Мацун и книга с магии от кожата на мъртва девица, друг мъртъв магьосник или мъртъв роднина. И накрая, всичко завършвало с голям празник, в който се ядяло месо от бебетата.

Конуесара също описва, че голям клан магьосници живеели в развита подземна пещерна система, която била осветявана от факли с човешка мазнина. В пещерите живеели и две чудовища, които трябвало да предпазват пещерите от нахлуването на неканени гости. Единото било като грозна коза и се наричало Чивато, а другото имало напълно усукано тяло и се наричало Инбунче (Imbunche).

Според Матео, Инбунче първоначално бил човешко дете, но външният му вид е бил изроден и изкривен, с помощта на черна магия и тайни ритуали. Той дори описва подробно този процес:

„Когато възникне необходимост за нов Инбунче, Съветът на магьосниците нарежда на един от посветените да открадне момче на възраст от 6 месеца до една година. Тогава майсторът на деформацията започва да работи върху него. Той усуква ръцете и краката му, и започва да извива главата му. Бавно я обръща, докато се обърне, така че детето да гледа назад, от към гърба си.

Остава още една операция, която се извършва при пълнолуние. Друг магьосник поставя детето на пейка и го връзва, след което прави дълбоко изрязване под дясното му рамо и вкарва дясната му ръка в нея, след което всичко се зашива с конец от овча вълна. Когато раните са излекувани, Инбунче е готов.“

5

Разказвайки тези ужасни неща, магьосникът Матео уверява, че лично е видял няколко такива същества. В този случай, властите не повярвали особено във всичко това. Все пак, това е вече в края на 19-ти век, а не в Средновековието.

Всички обаче били убедени, че на остров Чилое са извършвани незаконни дела.

В крайна сметка, 12 магьосници били признати за виновни за различни престъпления и вкарани в затвора. По-късно присъдите били обжалвани, тъй като не били представени никакви доказателства, освен разказите на очевидците. Хората решили, че на магьосниците е бил нанесен силен удар и, че сега те са слаби и почти унищожени.

Въпреки това, сянката на действията на магьосниците все още се вижда на Чилое и местните жители ги помнят добре и вярват в магията им. И включително, все още много се страхуват.
loading...