Мистериозни изчезвания на Острова на канибалите Тибурон

Ако статията Ви харесва,споделете я с близки и приятели


Тази история е за един сравнително малък остров в Калифорнийския залив, край бреговете на Мексико, който е обгърнат от мрачна мистерия.

До Новата епоха, тази земя се смятала за диво място, неприспособима за живот на белите хора. Само няколко смели мъже се осмелили да доплават до нея.

И някои от тях мистериозно изчезнали без следа, оставяйки след себе си само плашещи легенди за това, което може да се е случило с тях.

Официално островът се нарича Тибурон, от испански Isla del Tiburón – Shark Island.

Районът му е 1200 км и сега е напълно необитаем. Но, преди е бил обитаван от индианското племе Сери и с него са свързани мистериозните изчезвания на белите авантюристи.

Пейзажът на остров Тибурон е най-вече с гола суха скалиста почва с оскъдни храсти, в които живеят отровни змии и скорпиони.

Тук почти няма прясна вода, а през тесен воден канал, разделящ острова от Мексико, преминават орди акули, превръщайки този канал известен сред местните жители като „Канал на ада“.

Когато хората от племето Сери са живеели на този остров, те били описвани като много диви хора, живеещи почти в примитивни условия. Също така им се признава, че консумират сурово месо, без да използват огън, включително и човешко месо.

Индианците Сери живеели (живеят и сега) в континенталната част на Мексико, но групата от Тибурон била най-изостанала от гледна точка на социалното развитие. Те се обличали много зле и живеели в примитивни хижи.

Заради тази зловеща история, остров Тибурон остава сравнително непосещаван в продължение на няколко века и диваците от Сери живеели спокойно в собствения си свят. Но от края на ХІХ и началото на ХХ век, на острова започнали да идват все повече хора, които се опитвали да намерят златни резерви.

Според слуховете, тук имало много злато и други благородни метали, което карало авантюристите да посещават упорито мястото. Някои от тях се завърнали, но други изчезнали безследно и дори не намерили костите ми.

През 1894 г., журналистът Рел Робинсън отплава към Тибурон. Той бил решил да напише вестникарски материал за „острова на диваците“. Наел лодка, но още със слизането си на острова, бил нападнат от цяла група Сери, които го убили с лъкове. Този инцидент допълнително потвърдил славата на Серите, че са кръвожадни диваци.

През 1904 г., двама затворници от Мексико избягали в Тибурон. Управителят на затвора изпратил пратеник при индианците с молба, да върнат бегълците живи или мъртви. В отговор, индианците с усмивки донесли на пратеника отрязаните ръце на бегълците. Какво се е случило с телата – историята мълчи.

Повечето от авантюристите, които отивали в Тибурон, изчезвали. Ако човек нямал роднини или приятели, никой не разбирал какво се е случило с него.

През 1896 г., корабът на капитан Джордж Портър пристигнал на остров Тибурон, след което капитанът изчезнал без следа. Търговският екип, който го търсел, намерил само няколко следи от капитанските обувки на острова, а след това и останките от голям огън, в който е намерена изгорялата обувка на Портър.

В огъня нямало кости, но всички останали уверени, че капитанът е бил изпечен и изяден от диваците Сери, тъй като не са намерили нищо друго на острова.

През 1903 г., друг пътешественик (а също и изследовател) на име Том Гриндел отишъл в Тибурон и обиколил острова сравнително безопасно, опитвайки се да намери признаци на златосъдържащи вени. През 1905 г., той се връща с група от четирима приятели и водач. Но, от това пътуване, трима от пътниците никога не се завръщат.

На първо място, те бързо изчерпали запасите си от храна и вода, след което всички започнали да се побъркват от топлината и трудностите по пътя.

Един от тях – Хофман, трябвало да оцелее на птичи яйца за 4 месеца, преди друг кораб да го вземе напълно изтощен. След това се оказало, че Хофман е единственият, открит от групата на Гриндел.

Едуард Гриндел тръгнал да търси брат си Том, но търсенията били неуспешни и Едуард разбрал, че брат му очевидно е бил изяден. Едуард казал на журналисти:

„Ловците са намерили останките на няколко бели хора, очевидно американци. Намерени са само отрязани ръце, диваците са изяли всичко останало. Наблизо са открили счупени неща от багажа на американците. Много хора смятат, че това е всичко, което е останало от Том и неговите другари, но аз не губя надежда.”

По-късно Гриндел лично намерил споменатото място в Тибурон, където все още се виждали останките от голям огън, заобиколен от два кръга за ритуални танци. Вече изсъхналите човешки ръце били „заковани“ около огъня.

„Диваците връзвали за кръстове жертвите си, след което започвали да отрязват части от телата им в ритъма на барабаните, докато жертвата не умре.“

Тогава Едуард открил, че останките от оборудването не принадлежали на експедицията на брат му. Това били други жертви, които очевидно никой не търсел. Най-вероятно група миньори от Лос Анджелис, които са изчезнали без следа в Тибурон през същата 1905 година.

В крайна сметка, Едуард Гриндел претърсил целия остров, но не открил никакви следи от брат си и неговите сътрудници. Нямало кости, никакви парчета дрехи, нищо. Той предложил на местните ловци награда от 200 долара за намиране поне на следа, но те не открили нищо.

Всъщност, сред историците, всички тези слухове за канибализма на племето Сери от Тибурон, винаги са предизвиквали много противоречия. Съвременните членове на племето са много приятелски настроени и никога не са чували за канибализма на своите предци. Поне така твърдят те …

Въпреки това, няма доказателства, че в Тибурон не е имало канибализъм, а огромният брой хора, които са изчезнали на този остров, предизвиква да се задават много неудобни въпроси.

Ако статията Ви харесва,споделете я с близки и приятели


WP Twitter Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
%d блогъра харесват това: