Мистериозното убийство в стая 1046 на хотел Президент

Мистериозното убийство в стая 1046 на хотел „Президент“


Някои убийства изглеждат толкова странно и необичайно, че приличат повече на сюжета на филмов трилър . Дори след няколко десетилетия ,някой странни убийства остават неразгадани мистерии.

Случаят от хотел „Президент“ ,който ще ви разкажем е само един от тях.

Било студен зимен следобед на 2 януари 1935 г., когато едър и добре облечен мъж в черно палто вървял по улицата към престижния хотел „Президент“ в Канзас Сити, щата Мисури (САЩ).

Този човек на пръв поглед се откроявал от по-голямата част от гостите. Той бил висок и имал грозен белег от ляво на главата, а ушите му били леко деформирани, като при боксьорите.

Мъжът нямал багаж и резервирал стая за една нощ,като платил в брой. Странникът имал само едно желание,прозорецът на стаята да не гледа към улицата. В книгата за регистрации той се записал като „Роланд Т. Оуен от Лос Анджелис“.

Хотел „Президент“ през 30-те години.

Пиколото Рандолф Пропст придружил Оуен до стаята му с номера 1046.Когато двамата влезли вътре, видял как мъжът започнал да изпразва джобовете си на масата: гребен, четка за зъби и паста за зъби. Не носил нищо повече с него.

По-късно същия ден,камериерката Мери Соптик влязла в стая 1046, за да подреди по график.Видяла как господин Оуен седял в тъмното, само с включена малка лампа за маса и изглеждал много разтревожен.

Виждайки камериерката, мъжът стана от стола си и излязъл от стаята, като помоли Мери да не заключва вратата, тъй като очаквал приятел, който трябвало да дойде по-късно. Явно било важно за него,защото повторил това няколко пъти.

Четири часа по-късно Мери отново посетила стаята, за да донесе чисти кърпи и отново се изненадала от поведението на госта. Оуен лежал на леглото и гледал в тавана, сякаш потопен дълбоко в мислите си.

Мери успяла да забележи бележка на масата ,на която било написано „Дон, ще се върна след 15 минути, чакай ме“. Решавайки, че гостът все още чака някой, Мери бързо напуснала стаята.

Стая номер 1046.

На следващата сутрин, 3 януари, Мери отишла да смени отново кърпите,но с учудване разбрала, че вратата по някаква причина е заключена отвън. Използвайки мастър-ключ(ключ който може да отключва всички стаи при нужда), момичето влезнало в стаята и видя, че господин Оуен отново седял в тъмнината. Завесите на стаята били спуснати а слабо светела само настолната лампа.

Мъжът разговарял с някого по телефона а Мери чува част от разговора. „Не, Дон, не искам да ям, закусих и не съм гладен“. Явно човека, с който разговарял бил много настоятелен,защото Оуен повторил няколко пъти,че не бил гладен.Както предишната вечерта, Мери бързо сменила кърпите и излязла от стаята, без да смущава госта.

Вечерта, прислужницата отново решила да провери гостът има ли нужда от чисти кърпи но чула мъжки разговор в стаята и решила да не ги безпокои.

В нощта срещу 4 януари, около един часа след полунощ, от съседната стая се получило оплакване от силна кавга в стая 1046. Изглеждало, че мъж и жена спорят, но със сигурност е имало повече от двама човека.Съобщило се дори за звуци от борба.

Около 7:00 ч. служител на хотела,преминавайки по коридора,чува, че телефонът на стая 1046 непрекъснато издава звук, сякаш слушалката му не била поставена. В стаята бил изпратен пиколото Пропст, който след почукването на вратата,чул мъжки глас ,който му казал да влезе но да изключи светлината преди това.Пиколото видял,че вратата била заключена и почукало пак.В крайна сметка никой не отвори вратата и пиколото си тръгнал озадачен.

Към 8.30 на телефонната централа в регистратурата дава сигнал, че телефонният апарат в стая 1046 не бил наред.Отново управата изпратили пиколо да провери,но този път пиколото бил Харолд Пайк.

Пайк чука неуспешно на вратата няколко минути, след което влязъл в стаята със специалният мастер ключ. Той заварил господин Оуен да лежи напълно гол на леглото, а телефонът лежал на пода.

Пайк решил, че в стаята е имало купон и Оуен бил просто пиян. Той наместил слушалката на телефона и тръгнал. Но час по-късно отново бил подаден сигнал на регистратурата, че слушалката на телефона в стая 1046 не е на мястото си и изпратили пиколото отново.

Пайк видял поставена табелка „Не ме безпокойте“ на дръжката но все пак почукал няколко пъти на вратата.След като никой не отговорил Пайк извикал управителя ,който решил да влезнат в стаята.

Едва след като запалили осветлението станало ясно, че в стаята се е случило нещо зловещо. Голият Оуен лежал на пода в ембрионална поза, държейки главата си с две ръце а всичко около него било покрито с петна кръв. Кръв имало по леглото, дивана и стените.

Когато пристигнала полиция, установили, че Оуен е тежко ранен и по чудо все още жив. Той бил намушкан няколко пъти в гърдите и удрян множество пъти в главата с тежък предмет. Установено било , че шията му, китките и глезените са покрити със синини. Изглеждало, че човекът е бил вързан и жестоко измъчван.

Оуен все още бил жив и казал, че е паднал в банята и никой не го е нападал. Но скоро изпаднал в кома, а по-късно починал в болница.

Когато полицията започнала да изследва мястото на престъплението, на пръв поглед обичайното убийство започнало да придобива почти мистични нюанси.

Първо, те не могли да намерят никакви дрехи,нито на Оуен,нито предоставените от хотела халати. Те открили огромно количество кръв по стените и леглото, кръв имало дори зад картината на стената, както и върху плочките в банята.

Четири различни вида отпечатъци от обувки били открити в банята.Така заключили,че е имало поне четирима души, включително поне една жена, съдейки по обувките.

От намерените доказателствата в банята ,някой били доста странни.Два чифта предпазни очила,разкъсана гумена ръкавица,една недокосната цигара и малка бутилка със сярна киселина. В стаята и банята, освен кървави отпечатъци от обувки не били открити никакви пръстови, сякаш изобщо там е нямало хора.

Скоро било открито,че името Роланд Т. Оуен е фалшиво.Имало данни ,че човек с подобно описанието, е бил видян няколко дни преди инцидента в други хотели в щата, където също е наемал стая за един ден и във всеки хотел се е представял с различни фалшиви имена.

Любопитно свидетелство било получено и от шофьор на име Робърт Лейн, който няколко дни преди инцидента в хотел „Президент“, една нощ бил спрян от Оуен на улицата.Според него мъжът бил облечен само в долни гащи и тениска а било краят на декември,и така му направил впечатление!

Мъжът питал уплашено за такси и когато Лейн му казъл, че не е таксиметров шофьор, Оуен започна да го разпитва къде да намери такси. Лейн бързо се опитал да се измъкне от този странен човек , но успя да забележи, че на едната му ръка има рана от остър предмет която кървяла.

Разпитвани били и двама бармани от близки заведения , които на няколко пъти виждали Оуен в компания с двама мъже и една жена. Междувременно полицията окачила портрет на убития във всички близки квартали, но не намери никой, който да го познава или да го е виждал преди.

Когато Оуен бил погребан, никой не дошъл на погребението, само някой оставил букет цветя с надпис „Любов завинаги. Луиз“. Полицията се опита да открие мистериозния подател но напразно.

Две години по-късно изглеждало, че самоличността на убития е установена. Една жена се обадила в полицията, наричайки себе си Елеонора Оглитри от Бирмингам, Алабама. Тя видяла портрета на Оуен във вестника и била сигурна, че това е изчезналият и през 1934г.,брат Артемус.

Тя разказала, че брат й изведнъж изчезнал, а след това изпратил няколко странни писма до майка си , но тя вече не била сред живите. Когато портретът на Оуен бил изпратен до полицията в Бирмингам за разпознаване, те казали, че изчезналият Артемус наистина прилича на Оуен, включително е имал същия белег на главата.

Оказало се обаче, че писмата на Артемус до майка му са написани след смъртта на Оуен,и цялото разследване попаднало в задънена улица!

През 2003 г. анонимен мъж се обади на библиотекар с името Джон Хорнър от Канзас Сити, който каза, че е намерил кутия, пълна със стари изрезки от вестници за убийството на господин Оуен. Всичко това обаче не довело до отваряне на случая наново защото,нито собственикът на кутията е бил открит, нито се стига до отговор на въпроса „защо тези изрезки са събирани“.

Като цяло целият случай на убийството на Оуен е обгърнат от големи и малки загадки. Кой го уби и защо? Бил е жертва на жестоко убийство или е било злополука? Бил е член на таен култ или паранормално явление има връзка със смъртта му?До ден днешен смъртта на Роланд Т. Оуен си остава неразгадана мистерия.