Мистерията на златната камера под храм в Теотиуакан

Мистерията на златната камера под храм в Теотиуакан …

Историята на камера, пълна със златни сфери, намерена в тунел под храм в древния град Теотиуакан, е една от най-загадъчните в археологията през последните години (HiddenTruth.site).

Теотиуакан (Teotihuacan) е построен на територията на съвременно Мексико преди повече от 2 хиляди години от неизвестна цивилизация. По време на разцвета на империята на маите това е бил процъфтяващ мегаполис, където са живели около 125 хиляди души.

За сравнение на мащаба – общият брой на хората по света по това време не надвишава 200 милиона души, така че Теотиуакан тогава е бил един от най-големите градове на Земята.

Тайнствена цивилизация, с помощта на ръчен труд, строи в Теуотиуакан не само широки пътища, стени и сложни конструкции, но и грандиозни храмове-пирамиди. Храмът на Слънцето и Храмът на Луната са не по-малко възхитителни от египетските пирамиди в Гиза.

Храмът на пернатата змия в Теотиуакан

Към средата на 7 век сл. Хр., по неясни причини, огромният мегаполис бил напълно изоставен от жителите си. Когато ацтеките отиват там, векове по-късно, те откриват вече обраслите руини.

Дори археолозите, които работят в Теотиуакан, все още могат само да предполагат какъв е бил този град и защо е изоставен. В Теотиуакан все още има много изненади.

През 2003 г., под Храма на пернатата змия, известен още като Храмът на Кецалкоатъл, на дълбочина 18 метра под земята, археолозите откриват запушен тесен тунел с дължина над 100 метра и три основни камери (стаи).

Стените на тунела са украсени с нефрит, черупки и керамика. Смята се, че там са се провеждали някои много важни, но скрити от любопитни очи церемонии.

По неизвестни причини, този загадъчен тунел е запечатан през около 250 г. сл. Хр. Сякаш са са се опитвали да го скрият. Малко по-късно, той е отворен за неизвестни цели, но след това отново е затворен.

Разкопките на тунела напредват много бавно и затова през 2013 г., археолози от Мексиканския национален институт по антропология и история решават да проучат труднодостъпните места с помощта на специален робот Tlaloc II-TC.

Този робот се управлява дистанционно и може да проникне в най-тесните места на тунела, които все още не били разкопани. Роботът е дълъг 90 см, оборудван е с фото и видео камери, инфрачервени скенери, триизмерно оборудване за картографиране и специален лост, който да разчиства пътя си.

Четете още: Още един древен сфинкс е открит в Египет

Роботът открива няколко неизвестни досега разклонения на тунела. Тогава се натъква на нещо невероятно. В една от камерите, роботът намира стотици жълти топки с диаметър от 3,8 см до 12 см. Самите топки са направени от глина, а повърхността им е покрита с пирит, така наречения „Златото на Глупците“.

През вековете, поради окисляването, това вещество се е превърнало в жълтеникаво-златист ярозит. Но, ако се възстанови външния вид на топките в епохата, когато са били създадени, те са изглеждали като гладки и красиви блестящи сфери, които изглеждат като направени от злато.

Нещо повече, оказва се, че повърхността на цялата камера, където са лежали тези топчета, първоначално е била покрита с магнетит, пирит и хематит, което й е давало вид на камера, изработена от чисто злато.

Ако си представите как е изглеждало всичко по времето на древните цивилизации, това ще бъде великолепна и спираща дъха гледка – стая със златни стени, под и таван, изпълнена с блестящи златни топки.

Защо е била необходима тази камера, все още остава пълна загадка. Археолозите все още не са се срещали с нещо подобно.

Има теория, която предполага, че тази камера е била своеобразно място за погребение на владетели или свещеници, но в нея не са открити следи от такава употреба.

Друга теория нарича камерата и златните сфери ритуални предмети, които са били използвани за религиозни церемонии, а самите златни топки са били магически артефакти за заклинания.

Advertisements