Отвличането на Карлос Меркадо и извънземната база в Пуерто Рико

Отвличането на Карлос Меркадо и базата на извънземни в Пуерто Рико …

В Пуерто Рико (Puerto Rico) се случват изненадващо много странни неща. Разказват се саги за Чупакабра, но има и много очевидци на НЛО и жертви на отвличане на извънземни (HiddenTruth.site).

По-долу Ви представяме един от най-интересните местни доклади.

Било е гореща лятна нощ през юли 1988 г., провинцията Бетансес, Пуерто Рико. Толкова е горещо, че Карлос Мануел Меркадо не можел да заспи. Той се събудил и се измъкнал от леглото, където съпругата му все още спяла дълбоко. Отишъл да спи на дивана в другата стая, където било по-хладно.

Лежал гледайки в тавана, чудейки се колко дълго ще продължи жегата. Изведнъж мислите му били прекъснати от бял блясък, който проникнал отвън през щорите и осветил стаята.

Към този блясък се присъединил странен бръмчащ звук, последван от почукване по прозореца. Това било достатъчно за Меркадо да стане от дивана и да отиде до прозореца. Тогава той още нямал представа, че това ще промени живота му завинаги.

Той разказва:

„Станах и отворих прозореца. Видях три малки човечета, които стояха под прозореца на поляната, близо до къщата ми. Това ме шокира, защото бяха толкова различни. Приличаха малко на нас, но не бяха хора.

Бяха грозни, с глави малко по-големи от човешките и без коса. Нямаха уши, а очите им бяха огромни и тъмни. Не се виждаха носове, само дупки и малък разрез, където трябваше да имат уста.

Лицата им бяха плоски, кожата им беше сивкава, а лицата и ръцете им бяха покрити с малки „брадавици“ или подутини. Знаете ли как изглежда акнето? Беше нещо подобно..

Високи от три до четири фута (малко повече от метър), изправени, носеха от главата до петите подобни на гащеризони на механици, с кремаво-сивкаво-пясъчен цвят. Само главите и ръцете им не бяха покрити с дрехите.

Отначало се уплаших, но ми казаха да не се страхувам, че няма да ме наранят, а само искат да ми покажат нещо. Чувах ги в главата си, защото никога не си отвориха „устите“.

Когато ми казаха това, страхът ме напусна. Всъщност, не знаех защо, но имах чувството, че са добри и няма да ми навредят. След това ме помолиха да изляза навън, затова отворих вратата на къщата и излязох.“

На поляната, близо до къщата, двама от новодошлите хванали Меркадо под ръка и го повели по пътя. Тогава той най-накрая видял източника на ярката светлина.

Това бил обект с форма на чиния, с куполна горна част и много мигащи цветни светлини около ръба. Той стоял на четири подпори върху земята.

В основата на кораба имало дупка, в която водела стълба. Когато мъжът бил доведен до нея, той почувствал известно колебание. Но, дори и тогава не почувствал страх.

Качил се вътре, отново след настоятелната молба на тези същества. Там видял ярко осветени мигащи панели и дисплеи, както и друг хуманоид.

Мъжът продължава разказа си:

„Обясниха ми, че този – другият, е техният капитан и лекар, и че сега той ще се грижи за мен. След това, те тръгнаха да правят други неща, а аз се почувствах много по-добре, защото капитанът приличаше повече на човек.

Цветът на кожата му беше същият като техния – сивкав, а главата му беше дори малко по-голяма от тяхната, но очите му не бяха толкова големи. Имаше човешки нос, но по-заострен, а повърхността на кожата му не беше като кожата на малките създания, с тези ужасни „пъпки“.

Носеше широка бяла туника до врата и широки ръкави до китките. Изглеждаше, че има нещо бяло на краката си.“

Този доктор и капитан телепатично казал на Меркадо, че иска да му покаже нещо, и че не трябва да се страхува, тъй като ще го върнат жив и здрав.

Тогава „чинията“ започнала да се движи с огромна скорост, а цялото й вътрешно пространство се озвучало със силно бръмчене, като хиляди пчели.

Гледайки през един от страничните прозорци, Меркадо виждал как пейзажът се бързо се променя и можел да определи, че се насочват към планинската верига Сиера Бермеха. По-специално към планината Монте ел Каюл.

Корабът се насочил към дерето и отвесната скала с опасно висока скорост. Но, щом уплашеният Меркадо си помислил, че ще се разбият в планината, в скалата се отворила някаква врата, те бързо се плъзнали през нея и полетели през тунел.

Корабът навлизал дълбоко в планината и след известно време попаднал в обширна пещера, където били „паркирани“ много други извънземни кораби с различни форми и размери.

Когато се приземили на повдигната платформа, Меркадо видял много от същите хуманоидни същества, ангажирани във всякакви дейности.

Цялото място било като истински „кошер“. На човекът му се сторило, че е някаква база. Извънземните, с които бил, потвърдили това, като му казали, че мястото е пункт за ремонт на техните кораби, но и база за операции за изследване на земния живот.

Капитанът поканил Меркадо да слезе от кораба и да тръгне с него на обиколка. Обяснил му за целта на тяхната база и мисията им там.

Четете още: Изследователи твърдят, че извънземна база защитава Мексико

Меркадо споделя:

„Високото същество ми каза да изляза с него и ме накара да сложа устройство, което приличаше на големи тъмни очила, така че да виждам ясно всичко. Там беше много добре осветено, но светлина беше много ярка и бяла, а всички стени бяха покрити с лъскав сребърен метал.

Имаше много малки създания и голяма активност. Повечето от малките човечета работеха на корабите, докато други, като че ли сглобяваха нещо, като автомобили или електроника. Долу имаше един истински огромен свят, със сгради, които приличаха на военни казарми.

Високият ми обясняваше телепатично, тъй като той също не говореше с уста, че са на това място от много, много дълго време, и че не искат да си тръгват оттам.

Каза, че искат да видя всичко, защото искат да кажа на хората, на нас, земляните, че нямат лоши намерения, и че не искат да ни навредят или да ни победят.

Те искат да могат да взаимодействат с нас на социално ниво, да се смесват с нас, но нашите власти не искат това. Настояваше да кажа на хората за това, че не искат да ни завладеят или да ни навредят.“

Съществото го информирало, че има и други хора, на които е изпратено същото съобщение, и че дори има такива, които са решили да останат с тях там, в планината.

Капитанът настоявал, че Меркадо трябва да отиде и да разкаже на хората какво е научил там онзи ден. След това го отвел обратно през планинския тунел, за да го остави точно там, откъдето са го взели – близо до къщата му.

Преди да си тръгнат, съществата му казали, че някой ден ще се върнат при него. След това си тръгнали. Въпреки, че Меркадо беше инструктиран да разпространи историята им навсякъде, той отначало мълчал.

Но, имал нова странна среща, която го убедила най-накрая да разкаже всичко.

Меркадо твърди, че през декември същата година, бил в Сиера Бермеха с приятеля си Уилсън Соуса. Там забелязали огромен, ярко осветен триъгълен кораб, летящ в небето. Те са сигурни, че този „триъгълник“ бил преследван от два военни самолета.

Твърдят се, че тези самолети летели директно към кораба, докато в един момент сякаш изчезнали вътре. Звукът от техните виещи двигатели изведнъж прекъснал. НЛО летял, докато стигнал до езеро Лагуна Картахена, където се взривил на огнена топка и падащи отломки. След което, два по-малки обекта отлетели от него.

Инцидентът шокирал Меркадо. Той веднага се замислил за странната среща с извънземните в същия район. Тогава решил да разкаже историята си на уфолога Хорхе Мартин, който по това време бил в района и разследвал други наблюдения на НЛО, които се случили в същия регион.

Ето какво разказал Меркадо на Мартин:

„Не търся публичност. Казвам ви това просто защото знам, че сте разумен и сериозен човек, и ще ме изслушате. Знаете ли, все още ги чакам, защото ми хареса случилото се. Според мен, те не са лоши. Почувствах го.

Ако искаха да ми навредят, щяха да го направят, когато ме отвлякоха. Иска ми се да се върнат, за да мога да отида отново с тях. Те не са лоши същества.

Казвам ви всичко това, защото, когато този НЛО навреди на тези два самолета, бях много нервен, защото самолетите го тормозеха и той затова ги унищожи. Това много ме разтревожи, защото чувствам, че тези същества са добри и изглежда някой иска да ги махне от базата им. Нещо се случва там!“

Мартин не се изненадал на разказа. През тази година, той разследвал множество съобщения за наблюдения на НЛО в планините на Пуерто Рико. Бил срещнал много надеждни свидетели и бил свикнал със странностите на това място.

Много често се съобщава, че местни хора виждат кораби с различни форми и размери, които летят или обикалят над връх Каюл.

Изследователят открива и други истории за нещо много странно, което се случва там, в тези планини, както и признаци за съществуването на мистериозни подземни извънземни бази. Също има разкази за странен обект, построен там от правителствените военни. Точно там, където най-често се наблюдават НЛО.

Уфологът казва:

„На върха, разположен вдясно от връх Каюл, т.е. когато се гледа от Кабо Рохо, преди около седем години са издигнати някои структури, които, както се казва, са били предназначени за радио „Гласът на Америка“.

Районът около него е обявен за ограничена зона, с аргумент, че това е направено от съображения за обща сигурност, и че жителите на района нямат право да се приближават до това място.

Доколкото знаем, досега, предавания от тази предполагаема станция никога не са се излъчвали в Пуерто Рико. И така, защо тази сграда е построена тогава? Ако не се използва за функцията, за която се предполага, че е създадена, каква е истинската й роля?

Понякога там се появяват неизвестни хора, очевидци са ги виждали. Кои са те и какво? В много случаи, жителите на Бокерон, Лас Палмас и Бетанс, всички в район Кабо Рохо, и Оливарес, в община Лахас, са виждали големи НЛО с различни форми – триъгълници, дискове, пури и др.

Те „висят“ неподвижно над връх Каюл и над планината, където е построена сградата на предполагаемата станция „Гласът на Америка“. Какво търсят НЛО там? „

Повече от 30 години след инцидента с Меркадо и изграждането на тази странна „радиостанция“, не е известно какво се случва в района. Не е известно какво мислят Меркадо и Мартин в момента за всичко това.

Цялата история сякаш случайно беше забравена и безопасно скрита …

Advertisements