Очевидци разказват за срещите си с хуманоидни насекоми (част 2)

Към Част 1 – ТУК. Очевидци разказват за срещите си с хуманоидни насекоми …

Историята описана по-долу, се е случила с жител на Онтарио, Канада, и е изпратена до изследователя на мистериозни същества – Лон Стриклър (Lon Strickler). (HiddenTruth.site)

По времето, когато това се случва, очевидецът все още е дете и живеел със семейството си в отдалечен планински район.

Канадецът разказва:

„Лятото на 1968 г. се оказа много горещо и задушно. В онези години никой нямаше климатик, така че просто оставихме всички прозорци в къщата отворени ден и нощ. Спях в детската стая, в която освен моето легло бяха и леглата на по-големите ми брат и сестра.

Една вечер, изведнъж се събудих от някакъв шум. Станах и отидох до отворения прозорец. От там видях странно същество в задния двор.

Това същество беше клекнало до храст и приличаше едновременно на човек и насекомо. Беше слабо, с черна лъскава кожа. Изведнъж вдигна поглед към мен. Видях някакви антени или тънки игли, стърчащи на главата му.

Това е всичко, което помня. Не помня какво се случи след това. На следващата сутрин разказах на майка ми за това, но тя реши, че просто съм сънувал кошмар. Но, в следващите години, аз видях това създание още два пъти през нощта. Убеден съм, че това не е сън.“

Друга история е изпратена до уфологичния уебсайт на MUFON и описва странен инцидент, станал през април 2016 г., в околностите на селището Зиги, на остров Кипър. Очевидката разказва, че същата вечер, в двора на къщата й имало приятелско парти със сандвичи, лакомства и различни безалкохолни напитки.

В един момент, само тя и нейният приятел останали навън. Останалите влезли в къщата. Изведнъж, приятелят й забелязал трептене, което се движело бавно по небето. В първия момент, жената го помислила за комета. Но, обектът се движел твърде бавно. За момент, дори оставал напълно неподвижно сред звездите.

След няколко минути, този обект слязъл толкова ниско, че бил до линията на върховете на дърветата наблизо. Тогава станало видимо ясно, че този обект има триъгълна форма.

Четете още: Срещата с рептил променя изцяло живота на семейство

Жената разказва:

„Искахме да се приближим до него, но изведнъж, аз и моя приятел усетихме нещо като парализа. Ние лежахме в шезлонгите и трудно можехме да се движим.

Междувременно, от този кораб се появи хуманоидна фигура с глава на мравка, люспеста кожа по тялото, като на крокодил. Имаше много мънички очи и слаби дълги крайници. Това същество се приближи много близо до оградата на двора ни, но после рязко се обърна и изчезна в тъмнината. Тогава триъгълният кораб отлетя на запад и напълно изчезна.

По-късно, моят приятел и аз си спомнихме, че когато лежахме в шезлонги, а съществото стоеше до нашата ограда, в ръцете му имаше някакъв странен „инструмент“.“

В броя на списание Strange Magazine от 8 октомври 2017 г. е публикувана история на очевидци, в която се разказва за инцидент, случил се през 1948 г. в Брементън, Вашингтон.

В почивния си ден, Вирджиния Стейплс тръгнала с кошница мръсни дрехи към пералнята, която се намирала в мазето на жилищната й сграда. Момичето редовно използвало пералните машини в това мазе и нищо необичайно не й се било случвало.

Мрачното мазе отдавна се нуждаело от ремонт. На места имало дупки в стените и пода, имало течове на вода. Казвали, че водата прониквала през каналите на местното пристанище.

Мазето изглеждало винаги страховито, но в този ден, Вирджиния била особено уплашена. Тя изпитала силно чувство на безпокойство, щом слязла в мазето. Крушката едва осветявала една част от помещението. Останалата част била в здрач и сякаш сенките се движели.

Вирджиния започнала да зарежда една от пералните, а зловещото усещане се увеличило. Тя споделя:

„Изведнъж почувствах силен страх. Обърнах се и погледнах в задната част на стаята. Замръзнах на място. Не можах да помръдна от страх, защото в една от дупките в пода имаше някакво същество. То имаше ярък оранжев цвят, слабите му крайници наподобяваха краката на паяк, а антените на главата му се движеха напред-назад.

Изтичах от мазето, стигнах до апартамента си, опаковах всичките си неща възможно най-бързо и напуснах. Ужасно се уплаших и дори не можех да остана в този град.

Отидох в Сиатъл при братовчед си. Никой не ми повярва, но Бог ми свидетелства, наистина се случи!“

loading...