Разказ на очевидец, който вероятно се е натъкнал на дете Йети

Разказ на очевидец, който вероятно се е натъкнал на дете Йети …

През 1870 г., калифорнийският вестник Antioch Ledger публикува любопитна статия за ловеца Самюел де Грут, който вероятно се е натъкнал на млад Йети (HiddenTruth.site).

Това се случва през 1869 г., в района на Орестимба Крик, който сега е диво място, с почти недокосната природа.

Де Грут разказва:

„Миналата есен бях на лов в планините, на 20 мили южно от тук. Устроих си лагер за 5-6 дни на едно място. Ловя тук всеки сезон през последните 15 години. Бях из гората, а когато се върнах в лагера видях, че овъглените дървета и пепелта от огъня, който бях изгасил преди да тръгна, бяха разпръснати из целия лагер.

Скали в Орестимба Крик

Опитен ловец бързо забелязва такива неща. Стана ми любопитно кой може да е направил това, въпреки, че моето легло и провизии бяха недокоснати. Тръгнах, за да разбера, кой в мое отсъствие е дошъл в моя лагер и е разпръснал остатъците от огъня. Те не можеха сами да се преместят, все пак …

В близост до лагера не открих никакви следи. Почвата е твърда, така че нищо не се виждаше по нея. Отдалечих се на триста ярда и тогава видях огромни следи на човек върху мокрия пясък, следи от бос крак.

Тогава ми стана много интересно и реших да ги проследя. Накладах отново слаб огън в лагера. След това, отидох в засада на хълм, на около 60-70 фута от огъня. Скрих се в храстите и усърдно зачаках. Седях два или повече часа, и през цялото това време се чудех дали собственика на големите крака ще дойде отново тук и какво прави бос по тези места.

Огънят беше от дясната ми страна, а мястото, където намерих следите, беше отляво, така че гледах вляво, очаквайки да се появи от там. И тогава чух пронизително изсвирване. Звукът приличаше на този, който обикновено издават момчетата на улицата. Тогава го видях и възкликнах: „О, Боже!“. Съществото изглеждаше почти като човек, а в същото време – изобщо не беше човек.

Четете още: Жена разказва за приятелството си със семейство Йети (видео)

Никога не съм виждал нещо подобно. Създанието беше високо около метър и половина, с непропорционално широки и квадратни рамене. Ръцете му бяха дълги, краката – дебели и къси, а тялото – несъразмерно малко. Шия изобщо не се виждаше. Тялото му беше покрито с тъмнокафява козина, която беше по-дълга на главата и някои други области.

То стоеше, после отметна глава и отново силно подсвирна. После измъкна пръчка от огъня и я погледна, докато огънят не изгасна съвсем от нея. След това остави изгасналата пръчка и направи същото с друга пръчка. Гледах го напълно вцепенен, просто стоях и го гледнах. Стоях така около 15 минути.

Лесно бих могъл да го убия, но защо да го правя? То се забавляваше с моя огън. После се скри в гората и се върна с друго същество от същия вид. Изглежда, че другото същество беше женско. Тогава двамата се обърнаха и минаха покрай мен, много близо до мен.

Вече не ги виждах и изглежда, че единствената им цел да дойдат тук беше да си играят с пръчките от моя огън.

Разказвал съм тази история много пъти оттогава и винаги съм срещал недоверчиви усмивки. Но, тогава срещнах човек, който също е виждал тези мистериозни същества и техните следи, включително в района на прохода Пачеко.“

Тази история е много интересен разказ на очевидец, но особен интерес представлява ръста на това създание. Според описанията, американските Йети са известни с големия си ръст, като на височина те достигат два, дори три метра. А това създание е ниско, с височина само един и половина метра.

В същото време се държи по напълно детски начин. Вероятно е било дете или тийнейджър Йети. Срещайки огън на горящи пръчки, то си играело с тях, почти като човешко дете.