Руски биолог също планира да създаде деца с редактирани гени

Руският учен Денис Ребриков обяви намерението си да произведе деца с редактирани гени и така да стане вторият човек на планетата, който ще публикува резултатите от този опит.

Но, такива експерименти се считат за забранени, докато не бъдат приети съответните международни стандарти, пише Nature (HiddenTruth.site).

Тази стъпка е в противоречие с научния консенсус: такива експерименти се считат за забранени, докато обстоятелствата и мерките за сигурност, с които те са оправдани, са в съответствие с международните етични стандарти.

Това изявление на руския учен е след като китайски учен обяви раждането на близнаци от ембрионите, на които той е редактирал ген миналата година.

Молекулярният биолог Денис Ребриков заяви пред Nature, че обмисля възможността да имплантира ембриони с генетично-редактирани промени в няколко жени, до края на годината, ако дотогава успее да получи подходящо разрешение.

Китайският учен Хе Джианкуи (He Jiankui) предизвика вълна от възмущение в международната общност, когато през ноември миналата година обяви, че са се родили първите в света бебета-близначки с редактиран генон.

Новият експериментът ще се проведе със същия ген CCR5, с който е работил и Джианкуи, но Ребриков твърди, че неговият метод ще бъде от голяма полза, по-малко рискован, по-етичен и приемлив за обществото от етична гледна точка.

Руският учен планира да деактивира ген, кодиращ протеин, който позволява на ХИВ (HIV) да проникне в ембрионални клетки. Последните ще бъдат имплантирани при инфектирани с ХИВ майки, като по този начин ще се намали рискът от предаване на вируса на детето в утробата.

Хе Джианкуи, напротив, е модифицирал гена в ембрионите, създадени с участието на бащи с ХИВ, което, по мнението на много генетици, не носи никаква конкретна клинична полза, тъй като рискът от предаване на вируса от баща на дете е минимален.

Ребриков оглавява лабораторията за редактиране на гени в най-голямата руска клиника по репродуктивна медицина, Националния медицински център за акушерство, гинекология и перинатология – Кулакова в Москва, и е научен сътрудник в Руския национален медицински изследователски университет „Пирогов“, също намиращ се в Москва.

Според Ребриков, той вече е съгласувал с един от градските центрове за ХИВ да покани жени с ХИВ, които желаят да участват в експеримента.

Въпреки това, плановете на Ребриков предизвикват сериозна загриженост у някои учени. Дженнифър Дудна (Jennifer Doudna), молекулярен биолог от Калифорнийския университет в Бъркли, която за първи път използва системата за редактиране на геноми CRISPR-Cas9, която ще използва Ребриков, казва:

„Тази технология все още не е готова за употреба. Не е изненадващо, че подобно решение е тревожно.“

Алта Чаро (Alta Charo), изследовател по биоетика и право в Университета на Уисконсин-Мадисън, заяви, че плановете на Ребриков не отговарят на етичните изисквания за използване на технологиите. Чаро, като член на комитета на Световната здравна организация, който разработва политика на етични стандарти за редактиране на човешкия геном, добавя:

„Внедряването на подобна процедура днес е много безотговорно.”

Имплантацията на редактирани ембрионални гени е забранена в много страни. В Русия има закон, който в повечето случаи забранява генното инженерство, но не е ясно как тези правила се прилагат при редактирането на ембрионални гени и дали те се прилагат изобщо.

В същото време, руската регулаторна и правна рамка в областта на асистираната репродукция не се занимава пряко с въпроса за редактирането на гени – сравнителен анализ на тези стандарти в редица страни показва, че това е направено през 2017 г.

Китайското законодателство също е двусмислено: през 2003 г., Министерството на здравеопазването забрани генетично модифицираните човешки ембриони, с цел възпроизвеждане, но тази забрана не означава наказание, поради което правното положение на Хъ е все още несигурно.

Четете още: Китайските близначки с променена ДНК вероятно имат „супер мозъци“

Ребриков се надява, че през следващите девет месеца, Министерството на здравеопазването ще изясни правилата за клинично използване на генното редактиране на ембриони. Ученият казва, че е наясно с неотложната нужда от подпомагане на жените с ХИВ и е готов да започне експеримента, дори и да няма ясни предписания.

За да се намали вероятността от наказание, Ребриков възнамерява да получи разрешение от три държавни агенции, включително от Министерството на здравеопазването. Според него, това може да отнеме от един месец до две години.

Константин Северинов, молекулярен генетик, който помогна на правителството да разработи програма за финансиране на изследвания за редактиране на гени, заяви, че получаването на този вид решение не е лесна задача.

Руската православна църква, която е много влиятелна в страната, се противопоставя на редактирането на гените, казва Северинов, който също си сътрудничи с университета Рутгерс в Ню Джърси (Rutgers, The State University of New Jersey) и Института за наука и технологии в Сколково.

Според генетикът Джордж Дейли (George Daley), от Харвардското медицинско училище в Бостън, Масачузетс, казва:

„Преди някой учен да се опита да внедри генетично-редактирани ембриони в тялото на жена, е необходим прозрачен дебат за научната осъществимост и етична приемливост на такива експерименти.“

Една от причините, поради които редактираните гени в ембрионите водят до такъв ожесточен глобален спор, е следната: ако позволим генетичните промени да се развият в тялото на бебетата, те могат да бъдат предадени на бъдещите поколения – тази намеса с далечни последствия е известна като „изменение в зародишната линия„.

Изследователите са съгласни, че може би един ден тази технология ще ни помогне да се отървем от генетични заболявания, като сърповидно-клетъчна анемия и кистозна фиброза, но преди да я използваме в процеса на промяна на човешките същества, е необходимо да се проведе впечатляващ брой тестове.

Когато Ребриков докладва за своя експеримент, много учени отново започнаха да призовават за международен мораториум върху редактирането на зародишната линия.

Въпреки, че тази мярка все още не е предприета, Световната здравна организация, Националната академия на науките на САЩ, Кралското общество на Великобритания и други авторитетни организации, обсъждат как да се спре неетичното и опасно използване на техники за редактиране на гени при хората, които често се считат за ненужни или прекомерни рискове.

Въпреки, че китайският биолог бе критикуван за провеждане на експерименти с помощта на сперматозоидите на ХИВ-позитивни бащи, ученият просто иска да предпази хората от заразяване с инфекцията – това е основният му аргумент.

Въпреки това, учени и етици възразяват срещу него, посочвайки други, вече съществуващи начини за намаляване на риска от инфекция, като контрацептиви. Според Чаро, медикаментите могат да бъдат приемлива алтернатива за предотвратяване предаването на ХИВ инфекция от майка на дете.

Ребриков се съгласява с това мнение и затова възнамерява да имплантира ембриони само в подгрупа на заразени с ХИВ майки, които не се подобряват от стандартните лекарства за ХИВ. Рискът от предаване на детето, при тези жени, е по-висок. Според Ребриков, ако редактирането успешно деактивира гена CCR5, този риск ще бъде значително намален. Той казва:

„Тази ситуация изисква точно този вид терапия.“

Повечето учени смятат, че редактирането на CCR5 гена в ембрионите не е оправдано, въпреки, че рисковете не надвишават ползите. Дори, ако терапията върви както е планирано и двете копия на гена CCR5 са деактивирани в клетките, все още има шанс тези деца да се заразят с ХИВ.

Смята се, че протеинът на клетъчната повърхност, кодиран от CCR5, е входна точка за ХИВ инфекцията в около 90 % от случаите, но неговото елиминиране няма да повлияе на други начини за ХИВ инфекция.

Според Гаетан Бурджио (Gaetan Burgio) от Австралийския национален университет в Канбера (Canberra):

„Ние все още не знаем много за безопасността на генното редактиране в ембрионите. Питам се какви са предимствата на редактирането на този ген. Не ги виждам …“

Освен това, съществуват опасения относно безопасността на редактирането на гените в ембрионите като цяло. Ребриков твърди, че в неговия експеримент, както и в експеримента на Хе, ще се използва инструментът за редактиране на геноми CRISPR-Cas9, койте е безопасен.

Експериментът на Хе, както и редактирането на генома в ембрионите като цяло, е проблематичен по една проста причина: CRISPR-Cas9 може да предизвика нежелани странични мутации извън целевия ген и това може да бъде опасно. Например, ако се окаже неутрализиран ген, отговорен за потискане на туморния растеж.

Въпреки това, според Ребриков, той разработва метод, който унищожава възможността за странични мутации. Ученият планира да публикува онлайн предварителни резултати в рамките на един месец, вероятно в bioRxiv или в друго научно списание.

Учените, с които са се свързали от Nature, са скептично настроени към такива уверения. Те смятат, че има опасност не само от странични мутации, но и от други известни проблеми при използването на CRISPR-Cas9. Например, когато необходимия ген се редактира по време на „целевите мутации“, но не така, както е предвидено първоначално.

В статия, публикувана миналата година във вестника на Руския държавен медицински университет – Вестник РГМУ, главен редактор, на който е самият Ребриков, той пише, че неговият метод позволява да се деактивират двете копия на гена CCR5 (чрез изтриване на сегмент от 32 бази) в повече от 50 % от случаите.

Според него, публикуването в този журнал не е довело до конфликт на интереси, тъй като рецензенти и редактори не обръщат внимание на авторите на статиите.

Въпреки това, Дудна е скептично настроен към тези резултати. Тя споделя:

„Данните, които видях, показват, че не е толкова лесно да се наблюдава напредъкът в „ремонта“ на ДНК.“

Бурджио също вярва, че въведените промени вероятно ще доведат до други заличавания или вмъквания, които, както често се случва при редактиране на ген, трудно се откриват.

Погрешните промени могат да означават, че генът не е правилно деактивиран и следователно, клетката все още е достъпна за ХИВ или, че мутиралите гени може да функционира по напълно различен и непредсказуем начин.

Бурджио казва:

„Може да има сериозно объркване!“

Нещо повече, според експерти, които критикуват плановете на Ребриков, ненужният CCR5 изпълнява редица полезни функции, които все още не са напълно разбрани от учените. Така, изглежда, че този ген осигурява известна защита срещу сериозни усложнения след заразяване с вируса на Западнонилската треска или грипа. Бурджио казва още:

„Ние знаем много за ролята му (CCR5) за проникването на ХИВ в клетките, но в същото време знаем много малко за другите му свойства.”

Проучване, публикувано миналата седмица, също показва, че липсата на работно копие на CCR5 може да повлияе отрицателно на продължителността на живота.

Ребриков разбира, че ако започне експеримента си, преди да бъдат приети актуализираните правила в Русия, той може да се счита за втория Хе Джианкуи. Но, той казва, че ще го направи само ако е уверен в безопасността на процедурата.

Ребриков завършва с думите:

„Мисля, че съм достатъчно луд, за да направя това!“

По материали на Nature.

Моля Изчакай...

Абонирайте се за нашия бюлетин чрез имейл

Искате ли да бъдете първите, които ще знаят за новите ни статии? Въведете имейл адреса си и се абонирайте за бюлетина