„Салют-7″ и срещите с извънземни същества

7 гигантски фигури се появяват в пространството до орбитална станция „Салют-7″ през 1984 г.

Месецът е юли, а денят е 155-ият от мисията на най-известните съветски космонавти. Владимир Соловьов, Олег Атков и Леонид Кизим внезапно забелязват гигантите с човешки облик блестящи ореоли и криле с големина на пътнически самолет.

По-късно други техни колеги ще видят отново странните наблюдатели. Сред тях е и Светлана Савицкая. „Те се усмихваха -спомня си тя, – сякаш искаха да ни разкрият някаква величествена тайна. “

Усмивка №1

Станцията е залята от пулсираща оранжева светлина. Толкова е силна, че космонавтите губят временно зрението си. Първата им мисъл е логична: на борда е избухнал пожар или взрив и скоро умрат. След краткото заслепение Атков, Соловьов и Кизим докладват в Центъра за управление на полетите.

Фразата, която чуват на, Земята, звучи фантастично. „Виждаме човешки лица отвън!…“ – предава на висок глас командирът Атков. До космическия кораб висят седем усмихнати същества с лица и тела на хора, само че по-високи.

Те размахват огромни криле и съпровождат „Салют-7″цели 10 минути, повтаряйки маневрите на станцията. После изчезват. Тримата мъже решават, че халюцинират едновременно или са изпаднали в кратко умопомрачение. Друго обяснение не се осмеляват да измислят. На 167-ия ден от полета първоначалната група е попълнена със Светлана Савицкая, Игор Волк и Владимир Джанибеков.

Отново станцията е окъпана от портокалова светлина, а седемте засмени същества надничат през илюминаторите. „Всеки от тях беше с размери на „Боинг“ твърдят Волк и Савицкая.

„В Космоса не съм срещал подобни създания, но извънземни кораби – да“, коментира историята през декември 2007 г. ветеранът на американската астронавтика д-р Стори Масгрейв. На 19 ноември 1996 г. той излита със совалката „Колумбия“ в мисия около Земята за 17 дни.

Екипажът му е връхлетян от диск с диаметър 46 метра. Корабът е с външен пръстен, въртящ се обратно на часовниковата стрелка. „Появи се отникъде и се движеше с висока скорост. Правеше невъзможни маневри наляво и надясно. Заснехме цялото му удивително изпълнение“, обяснява Масгрейв, който работи за НАСА от 1967 г. и е участвал в 6 мисии.

Преди това завършва в различни университети математика, статистика и бизнес администрация, компютърно програмиране и химия, и защитава докторска дистертация по медицина в Колумбийския университет. Печели и постдокторска стипендия, докато е на служба във Военноморските сили на САЩ. Там прелита 17 700 часа на 160 различни типове граждански и военни самолети. Професионален парашутист е и зад гърба си има 500 скока плюс 100 експериментални за изследване на човешката аеродинамика.

„По време и на 6-те си космически мисии очаквах появата им, без да вярвам в тях. След полета с „Колумбия“ единственото, което ми остава да твърдя, е, че те съществуват“ – убеждава астронавтът.

ХРОНИКА НА РУСКИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ СРЕЩИ

През септември 1976 г. , когато над Техеран прелита НЛО, във в. „Техеран“ излиза интервю със съветския космонавт Валерий Кубасов, дипломант на Московския авиационен институт, награден с десетки ордени и медали от СССР, Унгария, Югославия и Чехословакия за приноса си в науката и космонавтиката.

„Всички космонавти по обединената програма „Съюз-Аполо“ следим внимателно за появата на НЛО в орбита и открития Космос. Предполагаме, че това са кораби от други Слънчеви системи“ – заявява два пъти героят на СССР.

През 1978 г. от борда на орбитална станция „Салют-6″ космонавтът Владимир Коваленок се любува на ангелско лице, което ту се приближава, ту се отдалечава от нея.

В нощта на 14 срещу 15 юни 1980 г. космонавтите Валерий Рюмин и Леонид Попов забелязват от борда на „Салют-6″ рояк бели светещи фигури

Advertisements