Случаят с Теодор Конис – Денвърският човек-паяк

Случаят с Теодор Конис – Денвърският човек-паяк …

Мнозина може би си спомнят епизода от Досиетата Х (The X-files), когато Мълдър и Скъли срещат човек, способен да изпълзи през най-тясната дупка (HiddenTruth.site).

Има теория, че авторът на този сценарий е вдъхновен от напълно реален случай.

Родителите на Теодор Конис, родени през 1882 г., били бедни фермери. От детството си Теодор имал много лошо здраве. Веднъж лекарят дори казал, че няма да доживее до 18 години.

Тази вродена слабост не му позволила да завърши училище. През следващите години, това се превръща в една от основните причини, поради които на Теодор му отказват да започне нормална работа.

През по-голямата част от зрелия си живот, Теодор се скитал, крадял и просил. През 1941 г., той вече е на 59 години и живее в Денвър (Denver), Колорадо. Нямал постоянен покрив над главата си и печелел за храна на случаен принцип.

Теодор Конис, снимка във вестниците след ареста му

Една септемврийска вечер, Теодор Конис срещнал на улицата своя приятел пенсионер Филип Питърс. Той също не бил богат, но имал малко пари, затова Конис започнал да го моли да му даде поне малко монети.

Питърс учтиво отказал на Конис, защото съпругата му била със счупено бедро и била в болница, а парите му трябвали за лекарства. Конис обаче не искал да се откаже толкова лесно. Той тайно проследил Питърс до дома му.

През следващите няколко дни, той наблюдавал къщата на Питърс и отбелязвал моментите, когато пенсионерът напуска къщата и се връща. И в момента, когато Питърс не бил у дома, Конис внимателно влязъл в дома, като се възползвал от факта, че Питърс не е заключил вратата.

В къщата, Конис намерил много храна и напитки. Когато започнал да оглежда къщата за други запаси храна, попаднал на малко помещение на тавана.

В най-високата си точка, тази малка стая достигала около 68 см, а в най-широката 137 см.

Тематична снимка

Всъщност, било нещо като складово помещение, с малък люк в пода. През този люк можело да се провре ръка и да се вземат различни неща от килера. Никой никога не би си помислил, че възрастен човек ще може да изпълзи през толкова малък люк.

Но, Конис по някакъв начин стигнал до там и бързо разбрал, че никой няма да го намери на това място. Ще може да остане незабелязан, стига да иска и да пълзи навън, когато никой не е вкъщи, за да яде, да пие или да отиде до тоалетната.

Около пет седмици Конис живее по подобен начин в къщата на Питърс и никой не го забелязва. Съпругата на Питърс все още била в болницата. Само самият пенсионер и някои от съседите посещавали къщата.

Почти всеки ден, съседите носели на стопанина различни торти или супа, за да го подкрепят, докато съпругата му се възстанови.

През тези седмици, Конис бил станал толкова самоуверен, че започнал да изпълзява от скривалището си не само когато Питърс го нямало, но и през нощта, когато спял.

В нощта на 17 октомври 1941 г., Филип Питърс се събудил от неразбираем шум. Решил, че е крадец и грабнал бастуна си като оръжие, след което слязъл долу. Той веднага се натъкнал на много слаб и рошав мъж, който ровел в хладилника.

Четете още: Случаят за смъртта на малкия Джейс Мартин и духът му, който посещава майката убиец

Дали Питърс е разпознал Конис, не е известно, но едва е имал време да замахне с бастуна, когато Конис решава да атакува първи. Той грабнал тежък чугунен прибор и ударил силно Питърс по главата. След това отново и отново, докато Питърс умира.

След това, престъпникът оставил тялото на местопрестъплението и се скрил в килера. На следващата сутрин, съседи дошли в къщата, но никой не отговорил на почукванията им, което им се сторило странно.

Те се обадили в полицията. Служителите намерили тялото на Питърс в локва кръв в кухнята. Разследването показало, че няма следи от взлом, затова решили да приключат случая, като обявили, че мъжът е паднал и си е ударил главата.

Минава още една седмица, а съпругата на Питърс е изписана от болницата и се завръща у дома. Тя наела жена за икономка. Двете жени спяли много леко, така че скоро започнали да чуват през нощта странни звуци от първия етаж и забелязали странна сянка.

Те многократно се обаждали в полицията, страхувайки се от крадци. Полицията идвала, оглеждала къщата, но не откривала нищо подозрително.

Разбира се, те оглеждали в тоалетната и виждали люка в тавана към килера, но той бил толкова малък, че дори дете едва ли ще успее да пропълзи през него.

Никой от служителите не би могъл да си помисли, че там може да се крие възрастен престъпник. Поради това, те дори не отворили килера и не погледнали какво има вътре.

Минавали месец след месец … Г-жа Питърс продължавала да се обажда в полицията, когато чувала подозрителни звуци в къщата, но вече никой дори не отговарял на обажданията й. Нещо повече, започнали да се появяват слухове, че жената е полудяла от смъртта на съпруга си.

Неспособни да понасят повече странностите случващи се в къщата и слуховете, госпожа Питърс и икономката се изнесли от къщата и тя останала празна. Съседите започнали да казват, че в нея живеят духове, а децата разказвали, че са виждали някой, който се разхожда вътре.

Конис продължил да живее в празната къща, просто защото нямало къде да отиде. Излизал от време на време, за да намери храна, но след това се връщал в къщата на Питърс. Криел се в килера при всеки шум.

На 30 юли 1942 г., полицията патрулира в района и случайно забелязва мъж в къщата на Питърс. Те знаели, че къщата е празна от половин година и това им се сторило много подозрително.

Нахлули в дома и веднага забелязали как някой бяга към тоалетната, а след това чули силно щракване.

Когато изтичали до тоалетната, те видели, че покривният прозорец е отворен и в него се виждат обувките на човек, който енергично се опитва да се изкачи през малкия люк. Полицията хванала мъжа за краката и го измъкнала от люка. Пред полицаите застанал много слаб и ужасно уплашен Теодор Конис.

В полицейското управление, мъжът признал всичко и разказал цялата си история – как се криел в килера и как е убил Питърс. Бил съден и осъден на „до живот“. Той починал на 16 май 1967 г.

След като полицейският детектив Фред Зарноф отбелязва, че „човек трябва да бъде паяк, за да остане в толкова малка стая за дълго време“, местните вестници го нарекли „Денвърският човек-паяк на Монкриф Плейс“.

Advertisements