Страховитият случай с бойци в Афганистан и човека без кожа

През 2008 г., военнослужещият Джим Портър е на 19 години и бил изпратен в Афганистан, на малък пост в южната част на страната. Това била рядко населена планинска зона.

Често били посещавани от специалните части или от хора от ЦРУ, облечени в цивилни дрехи. Те идвали по няколко пъти седмично, но никога не оставали повече от два дни. С тях поддържали добри отношения (HiddenTruth.site).

В тази област имало много слухове за психологическите трикове на бунтовниците. Например, нападали в засада и убивали всички, освен един, така че той да казкаже на другите. Те да знаят, да се страхуват и да избягват обходите през нощта. Друг метод бил, силно да обезобразят трупове и да ги хвърлят в селото.

В края на третата седмица от престоя си, Портър трябвало да провери селото близо до военния пост. Хората от това село често се оплаквали, че американски войници убиват козите им. Войниците мислели, че с това твърдение местните искат да получат пари от тях.

Когато патрулът на Портър пътувал в тази посока, те видели, че жените и децата носели много вещи, а при вида на военните се разбягали и разпръснали. Цялата тази неразбираема дейност се сторила много подозрителна ха войниците и те решили да проверят.

На следващата сутрин, Джим и още няколко човека отишли в селото. То било на един час път от военния пост, а пътят се извивал през една равнинна долина. Самото село се намирало на върха на малък хълм и имало само дузина къщи и хамбари, в които живеели около 40 души.

Когато отрядът се приближил до селото, чули гласове. Били на много хора, които викали нещо, а думите им не се разбирали. Това продължило около минута, след това се чул звън на метал, остър вик и дълбоки гъргорещи звуци.

Джим Портър разказва:

„Докато се приближавахме още повече, чухме много гласове и те бяха толкова силни, че много от нас в крайна сметка изключиха говорителите в каските си. Бяхме на разстояние около 30 метра от входа на селото и видяхме голяма открита площ, към която, от входа към нея, имаше следа от кръв. Когато стигнахме на мястото видяхме голяма локва черна кръв.“

Веднага забелязали трима мъже във военна униформа, които изскочили от колата си и открили огън по тях. Те се прикрили на различни места, а Портър избрал 1,5-метрова стена до една от къщите. Един от военните се приближил и стрелял по Джим. Той първо се паникьосал (това бил първият му истински боен опит), но след това го застрелял с 8 куршума, два от които го ударили в гърдите.

Скоро, останалите двама бойци били ранени, а от американските войници нямало пострадали. В една от къщите те открили четири жени, които се криели и ги помолили за помощ. Когато започнали да ги разпитват, те признали, че някои от жителите трябвало да атакуват патрула, защото им било обещано да получат награда.

Advertisements

Но, когато след разпита пуснали жените, същите категорично отказали да се върнат в селото. Те треперели от страх и били много уплашени. Войниците помислили, че се страхуват от неотдавнашната престрелка, но се оказало, че е от съвсем различно нещо.

Жените разказали, че същата сутрин, когато слънцето едва се било издигнало, малко преди пристигането им, те видели, че един мъж бавно пристига в селото, покрит с кръв или червена боя. Така изглеждал отдалеч. Когато хората приближили този човек, в ужас се отдръпнали от него и избягали.

Когато човекът влязъл в селото и всички го видели, се оказало, че е без дрехи, без коса и без кожа. Всяка стъпка, която той правел, разтваряла коляното му. Той нямал очи и никакви мускули около долната челюст.

Четете още: Страшни истории, преживени и разказани …

Главата му се клатела, докато се движел, сякаш нищо не я подкрепяло. Дишането му било тежко и задавено, сякаш се давел. Щом го видели, жените извикали от ужас, а мъжете се втурнали в къщите и грабнали оръжията си. Когато се приближили до него, забелязали, че стомахът на мъжа бил отрязан и червата му висели от него.

Мъжете започнали да стрелят по нещастника, а той дори не се дръпнал, когато от него излетяли парчета месо. Всички стреляли по него, а след това започнали да презареждат оръжията си. И тогава, този мъж разперил ръце и започнал да крещи толкова силно, и страшно, че всички изпаднали в ужас, а мъжете, стоящи по-близо до него, паднали на колене с течаща кръв от ушите.

След това, нещастникът най-после също паднал на земята, но хората нямали време да се доближат до него, тъй като той изчезнал в червена мъгла и не останала следа от тялото. Мъжете, които били по-близо до него и били паднали на колене, също били изчезнали.

Какво са видели селяните?

Джим и останалите шестима войници, слушали тази история, като се престрували, че не ги плаши. Помислили, че жените си измислят и не обърнали повече внимание на това, което разказват. По-късно, по обратния път, те обсъждали съвсем различни неща, сякаш са забравили страшната история. Движели се по черен път, когато изведнъж някой извикал да спрат военната кола, защото на пътя лежало нещо.

Оказало се, че пред тях на пътя лежал кон. Краката му били отрязани на нивото на коленете, главата му била обърната назад, нещо било написано на кожата на корема, а гърдите му били отворени. След като разгледали осакатения кон, установили, че разрезите са направени много гладко и нямало дори капка кръв.

Портър попитал техния преводач какво е написано на корема. Той казал, че не е на арабски, а на фарси и се превежда: „Виж тук! Виж тук! Не търси повече!“. Всички били в шок от такава „шега“. Когато се върнали, те разказали на командира си за случилото се. Той сериозно ги предушредил, че не трябва да разказват на никого за това, в противен случай умствената им подготовка щяла да бъде поставена под съмнение.

По-късно, когато се върнали в базата и отишли да си вземат душ, някои от момчетата извикали силно, защото им се сторило, че виждат лицето си в огледалото без кожа.

Джим Портър споделя:

„Останалите ги успокоихме и след това отидохме и ние под душа. Когато започнах да се бръсна, видях лицето си в огледалото, което беше червено и без кожа! Все още, от време на време, го виждам така в огледалото, въпреки, че случилото се беше преди 11 години. Поради това, махнах вкъщи всички огледала и започнах да се бръсна в бръснарница.

Последният път, когато се погледнах в огледалото у дома, видях лицето си без кожа, но тогава това лице видя и дъщеря ми, която беше зад мен. Изкрещя и избяга. Тогава се отървах от всички огледала!“

През изминалите 11 години, двама от войниците, от тези, които били в това село, са убити в битка, преводачът бил застрелян със семейството си в къщата му, а други трима се самоубили след завръщането си у дома.

Портър продължава:

„Не знам много за мястото, където беше това село. Знам само, че местността има богата история и през 80-те години руснаците имали база там. Знам също, че Александър Велики е бил по тези места. Но не знам какво да мисля за всичко това, което се случи тогава …“

Има изказани и написани различни версии на случилото се. Някой пише, че всички тези видения са само следствие от стреса от това, което виждат и чуват, и че авторът спешно се нуждае от помощта на психиатър.

Други казват, че може би е имало черна магия с използването на джин, или че е вампир, или демон. Има и версия, че това е създание, което може да променя външния си вид, да пие човешка кръв и да яде трупове.

Но, една жена, която е пожелала анонимност споделя, че съпругът й също е служил в Афганистан и също е видял там ужасни неща, за които не иска да говори.

Advertisements