Създателите на света приличат повече на нас, отколкото на богове

Създателите на света приличат повече на нас, отколкото на боговете …

Въпросът дали Вселената има създател и кой би могъл да бъде, е сред най-старите в човешката история (HiddenTruth.site).

Но, на фона на разгорещените спорове между вярващи в остарелите религиозни богове и скептици, една възможност е почти пренебрегната – идеята, че Вселената около нас е създадена от хора, приличащи на нас самите, използвайки устройства, които не са твърде различни от тези на днешните учени.

Както и при много други неща в съвременната физика, идеята включва ускорение на частиците – нещо, което се случва в Големия адронен колайдер (Large Hadron Collider) в Швейцария (Switzerland).

Преди Големият адронен колайдер да започне да работи, няколко учени се тревожат, че може да създаде черна дупка, която да унищожи света. Въпреки, че е напълно възможно устройството да генерира изкуствена черна дупка, то тя би била твърде малка, за да погълне атом, камо ли Земята.

За създаването на нова Вселена обаче ще е необходима машина, малко по-мощна от колайдера. И е възможно нашата собствена Вселена да е била „произведена“ по този начин.

Това е възможно по две причини. Първо, черните дупки могат, както добре знаят любителите на научната фантастика, да действат като „врати“ към други региони на пространството и времето. Второ, поради любопитния факт, че гравитацията има отрицателна енергия, не е необходима енергия, за да се създаде Вселена.

Въпреки колосалното количество енергия, съдържащо се във всеки атом на материята, то е точно балансирано от негативността на гравитацията.

Освен това, черните дупки се „правят“ относително лесно. За всеки обект има критичен радиус, наречен Радиус на Шварцшилд (Schwarzschild radius), при който неговата маса ще образува черна дупка. Радиусът на Шварцшилд за Слънцето е около две мили, 1/200 000-та от сегашната си ширина. За да се превърне Земята в черна дупка, ще трябва да се „стисне в топка“ с радиус от един сантиметър.

Черните дупки, които биха могли да бъдат създадени в ускорител на частици, биха били далеч по-малки – малки маси, „изцедени“ в невероятно малки обеми. Но, поради отрицателната енергия на гравитацията, няма значение колко малки са такива дупки. Те ще имат потенциал да се надуват и разширяват в собствените си измерения, вместо да поглъщат нашите собствени.

Подобно разширяване е точно това, което нашата Вселена прави при Големия взрив, когато изведнъж избухва от мъничко снопче материя в пълноценен Космос.

Алън Гът (Alan Guth) от Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) пръв предлага широко приетата сега идея за космическа инфлация, т. е., че изходната точка на Големия взрив е далеч по-малка и разширяването й далеч по-бързо, отколкото се предполагаше.

Той е изследвал техническите особености на „създаването на Вселени в лабораторията“ и е стигнал до извода, че законите на физиката по принцип правят възможно всичко това.

Големият въпрос е дали това вече се е случвало? Нашата Вселена дизайнерска ли е? С това се няма предвид фигура на Бог, който наблюдава и оформя всички аспекти на живота.

Еволюцията чрез естествен подбор и всички други процеси, породили нашата планета и живота на нея, са достатъчни, за да обяснят как сме такива, каквито сме, предвид законите на физиката, които действат във нашата Вселена.

Съвременната физика предполага, че нашата Вселена е една от многото, част от Мултивселената, където различните региони на пространството и времето могат да имат различни свойства. Силата на гравитацията може да бъде по-силна в някои и по-слаба в други.

Ако нашата Вселена е създадена от технологично напреднала цивилизация в друга част на Мултивселената, „дизайнерът“ може да е отговорен за Големия взрив, но нищо повече.

Четете още: Изчезна без следа най-голямата позната черна дупка във Вселената

Ако такива „дизайнери“ правят Вселени, като произвеждат черни дупки, единственият начин да го направим, за който знаем, има три нива, на които те могат да работят.

Първото е просто да се произвеждат черни дупки, без да се влияе върху законите на физиката в новата Вселена. Човечеството е почти на това ниво, което романът на Грегъри Бенфорд (Gregory Benford) – „Космос“ (Cosm), поставя в забавен контекст.

След експлозия, американска изследователка се оказва в ускорител на частици, с нова Вселена в ръце,която е с размерите на бейзболна топка.

Второто ниво, за малко по-напреднала цивилизация, включва „побутване“ на свойствата на „бебешките“ Вселени в определена посока. Може да е възможно да се правят черни дупки по такъв начин, че силата на гравитацията да е малко по-силна, отколкото в родителската Вселена, без „дизайнерите“ да могат да кажат колко по-силна.

Третото ниво, за една много напреднала цивилизация, включва способността да се задават точни параметри, като по този начин тя се проектира в детайли. Аналогия може да се направи с дизайнерските бебета. Вместо да се занимават с ДНК, за да получат перфектното дете, учените работят със законите на физиката, за да получат перфектната Вселена.

Важно е обаче, че в нито един от тези случаи, дори и на най-напредналото ниво, не би било възможно „дизайнерите“ да се намесват в новите Вселени, след като те са се формирали. От момента на своя Голям взрив всяка Вселена ще развива сама.

Това може да звучи пресилено, но потресаващото в тази теория е колко вероятно е това да се случи или вече да се е случило. Всичко, което се изисква, е еволюцията да протича естествено в Мултивселената, докато поне в една Вселена интелектът достигне приблизително нашето ниво.

От тази начална точка, „интелигентните дизайнери“ създават достатъчно Вселени, подходящи за еволюция, като нашата (с други думи, подходящи за интелигентен живот). Те се „размножават“ бързо, като „неинтелигентните“ Вселени са малка част на цялата Мултивселена.

Следователно, става преобладаващо вероятно всяка дадена Вселена, включително нашата собствена, да бъде проектирана, а не „естествена“.

„Интелигентните дизайнери“ са вид, който е подобен на нашия, а не на безкраен и неразбираем Бог.

Най-вероятната причина такива „дизайнери“ да правят Вселени е все едно да се изучава природата на ниво субатомни частици, т. е. „защото го могат“. Цивилизация, която разполага с технология за създаване на нови Вселени, със сигурност би намерила изкушението неустоимо.

И ако „интелигентните“ са подобни на нас, то тогава изкушението да стигнат на по-високи нива на дизайна на Вселени, ще е огромно.

Тази идея дава най-добрия фокус досега на пъзела, който Алберт Айнщайн (Albert Einstein) е използвал, че „най-неразбираемото нещо във Вселената е, че тя е разбираема“. Вселената е разбираема за човешкия ум, защото е проектирана, поне до известна степен, от интелигентни същества с умове, подобни на нашия.

Великият британски астроном Фред Хойл (Fred Hoyle) предполага, че законите на физиката са толкова уникални, че благоприятстват за човешкото съществуване и Вселената е „измислена от някой“.

Вселената е създадена, за да осигури дом за живот, дори и да е еволюирала чрез процес на естествен подбор, без нужда от външна намеса.

Човекът не е създаден по религиозния образ Божи. По-скоро, нашата Вселена е създадена, по образ на своите „дизайнери“.

По материали на д-р Джон Гриби (Dr. John Gribbi), учен и астроном в Университета в Съсекс, автор на „В търсене на Мултивселената“ (In Search of the Multiverse).

Advertisements