Тсантса – ужасяващата традиция на племето Хиваро за отмъщение

Когато става въпрос за примитивни и отдалечени от развития свят племена, в главата ми обикновено се появяват образи на свирепи канибали и голи диваци. И въпреки, че не всички диви племена са такива, подобни „стереотипи“ се срещат и при тях.

Един от най-странните и ужасни обичаи на дивите племена е свързан с отрязани човешки глави. В същото време, този феномен е много популярен от филмите на ужасите до анимационните филми („Чудовища на почивка“). И това не е изненадващо, въпреки цялото отвращение, той едновременно привлича към себе си, поради странността си.

Отрязването на главите на врага и вземането им като трофеи се срещат в древни времена при различни култури по света. Това е правено от китайците, келтите и много други нации. Въпреки това, специалното третиране на отрязаните глави, сушенето и намаляването им до размер на юмрук, се прилага само на едно място на земята – в амазонската джунгла в Еквадор и Перу.

В северната част на Перу и на юг от Еквадор, живее племето Хиваро, което от векове е водило агресивен начин на общуване с другите племена. От древни времена, те са воини, които вярват, че като убиват други хора, получават енергията им.

През 1600-те години, испанските завоеватели също са се сблъскали с хиваро и тези индианци се оказали единствените южноамерикански хора, които можели да устоят на конкистадорите и отказали да се подчинят на тяхната власт. Впоследствие, те много успешно се противопоставили на испанските заселници, които търсели в земите им богати златни находища.

Вярно е, че когато потокът от европейци станал особено голям, а самите хиваро станали много по-малко, те избрали да се скрият от европейците в опасната джунгла. Едва през 19-ти век, те се появяват отново, когато експедициите на авантюристи и изследователи често посещавали Амазонка.

Именно тези авантюристи по-късно разказали на целия свят за жестоките диваци, които умело правят изсушена глава с размерите на юмрук от отрязаните глави на опоненти си и ги носят на колана или на шията си. Такива глави се наричат Тсантса (Тsantsa).

Този обичай се основава на традицията на насилствено отмъщение, вкоренено в хиваро, при което, смъртта на човек от една общност изисква незабавна смърт на друг от общността, в която е живял убиецът. И ако не отмъстите, тогава отмъстителният дух на Муисак ще донесе неприятности на цялото племе.

Според хиваро, такива отмъстителни духове обичат да живеят в убити воини от вражеско племе и за да се удържи този дух от нападение, трябва да го хванат и да го заключат.

Отрязаната и изсушена глава на врага е такъв капан, а устните й не позволяват да се измъкне от там.

Процесът за създаване на такава глава започва с разрез на гърба при врата, след което кожата с косата внимателно се изтегля от черепа. Очите и самият череп се изхвърлят, а кожата и косата се поставят в съд със специална смес от различни билки. „Готвенето“ се извършва на слаб огън в продължение на поне два часа.

По време на „готвенето“ има частично намаляване на размера на кожата, но основната работа все още предстои. Когато кожата се свари, тя се зашива около очите и около разрезите, а поставените върху огъня камъни се поставят вътре. Камъните изгарят мускулните остатъци отвътре. Когато камъните се охладят, те се изваждат.

След това главата се пълни с пясък, нагорещен в огън, който изгаря останалите парчета месо. Когато пясъкът се охлади, той се променя в червено. Процедурата се извършва няколко пъти. След това, собственикът на трофея изчиства скалпа отвътре с нож, като го изстъргва.

По време на всички етапи, кожата се свива и намалява няколко пъти. В същото време, основната трудност на процедурата е да се запазят чертите на лицето на убития. Любопитното е, че заедно със скалпа, косъмите също се свиват.

През последния етап, скалпът се почерня с въглен и пепел, а дървени пръчици се вмъкват в устните или се зашиват с шнур. Тогава главата е поставяна над огъня за последно „опушване“.

Когато научили за тази практика, много колекционери поискали да получат такива глави за своите колекции. Търсенето им се е повишило толкова много, че хората на хиваро започнали да убиват много повече от обичайното, включително, според слуховете, убивали също и европейци.

Но, едва в началото на двадесети век, страните започнали да налагат забрани върху производството и търговията с тези ужасни амулети. Еквадор и Перу направили първи това, а през 40-те години забраната била въведена и в Съединените щати.

Забраните не унищожили тази ужасна практика докрай и частично я прехвърлили в категорията на ъндърграунда. В същото време, започнали да се произвеждат много фалшификати, за които се използвали маймуна и трупове от моргата.

Според някои експерти, сега в света до 80 % от всички изсушени глави в колекциите са фалшификати.

Това явление има друга тъмна страна. Говори се, че нацистите са научили за традицията на „сушената глава хиваро“ и са го прилагали на затворници в концентрационния лагер Бухенвалд (Buchenwald). Вярно е, че не е известно със сигурност колко такива жертви е имало и дали това са били единични експерименти на отделни лекари или е явление, което се е разпростряло в много концентрационни лагери.

По време на процеса в Нюрнберг е показана изсушена глава, намерена при коменданта на Бухенвалд – Карл-Ото Кох. В някои източници тя е идентифицирана като главата на затворник на име Шнейгел, но нищо друго не се знае за нея. Сега тази глава се съхранява в музея на Бухенвалд.