Учени откриха, че плъховете са по-умни, отколкото се смяташе до сега

Учени откриха, че плъховете са по-умни, отколкото се смяташе до сега …

По време на експеримент с лабораторни плъхове, учените откриват, че животните лесно се научават да играят на криеница, и че плъховете играят тази игра за свое удоволствие (HiddenTruth.site).

Когато били намирани в убежището си, плъховете леко отскачали и дори излъчвали много тънък ултразвуков „доволен кикот“.

Група невролози от Германия, няколко седмици наблюдават поведението на група лабораторни плъхове. Те обучили плъховете „да играят на криеница“ и разбрали, че наистина им харесва, дотолкова, че плъховете започнали да го правят за собствено удоволствие, а не за награда.

Статия за този експеримент наскоро е публикувана в научното списание Science. Според учените, това откритие позволява ново разбиране за поведението при игра, като важна еволюционна черта на бозайниците.

Един от авторите на изследването – Константин Хартман, от Хумболтовият университет на Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin) казва:

„Когато работите с плъхове дълги години, разбирате колко умни са тези животни и доколко са развити социалните им връзки.“

Учените са работили с група от шест млади мъжки плъхове, които били пуснати в стая с големина 30 квадратни метра, в която на различни места били поставени картонени непрозрачни кутии, зад които били скрити изследователи.

Когато плъховете били пуснати в стаята, те започнали да тичат из нея, и когато един от тях се натъкнал на човек зад картонена кутия, този учен леко погалвал плъха и изразявал похвала.

Четете още: Космическото лъчение има положителни ефекти върху плъхове

По такъв прост начин, учените бързо успяват да обучат плъхове да търсят хора зад кутиите, и когато плъховете овладели това, започнал вторият етап на експеримента. Било необходимо да се научат самите плъхове да се крият зад картонени кутии и на други усамотени места.

Оказало се малко по-сложно, но плъховете го направили. Първо, плъхът бил в кутия, докато самите учени чакали наблизо. Щом плъхът излезел от кутията и се натъквал на човек, той го похвалвал и нежно го погалвал.

Експериментът се усложнявал, защото плъхът трябвало не само да излезе от кутията, но да избяга от нея и да се скрие в друга кутия. Едва след това, той бива намиран, похвален и погален.

С всяко повторение на тази игра, плъховете я усвоявали все по-добре и сега, вече нямат нужда от поглаждане или похвала. Те самите харесват тези действия. Когато учен намирал плъх в убежище, плъхът започвал „радостно“ да скача и да издава ултразвукови доволни звуци.

Очевидно било, че плъховете добре разбират значението на „скрий се“. Когато изтичват от кутията и търсят подслон, със сигурност избират подслон с непрозрачни стени. Когато самите те действат като „търсачи“, претърсват всеки подслон, сякаш добре осъзнават, че друг може да се скрие в някой от тях.

Тези подробности показват ясно, че за плъхове играта на криеница се е превърнала не просто в инстинктивно желание да се скрият от друг хищник и не е желание за награда, а наистина играят за удоволствие.

А игрите за удоволствие са много важна еволюционна стъпка в развитието на бозайниците.

Advertisements
error: Съдържанието е защитено !!