Феноменът Стикмен става все по-често срещан в истории на очевидци

В света на паранормалното, рядко се появява нещо съвсем ново, коренно различно от Йети, призраци или извънземни.

Но, през последните няколко десетилетия феноменът, т. нар. Стикмен (Stickmen), става все по-често срещан. Стикмен е „нещо“ много тънко, дълго и в същото време черно. Тези същества изглеждат така, все едно са направени от няколко пръчки.

В някои случаи, те изглеждат напълно двуизмерни, т.е. ако това същество се обърне настрани, то ще стане невидимо за вас, толкова е тънко.

Стикмен обикновено не са агресивни към хората и по-често са забелязвани случайно. Стикмен са предпазливи и е важно за тях да не ги докосват. Когато човек премине през първия шок от това, което е видял, Стикмен обикновено е изпълзял в растителността или някъде другаде.

От 2000-та година, истории за Стикмен редовно се появяват в интернет форумите. Те не са толкова ужасни и абсурдни, колкото е предполагаемото съществуване на тези мистериозни чудовища.

Във Fortean Times, потребител с прякор Саймън твърди, че е виждал Стикмен през 1978 г., в Кент, Англия, когато е бил дете. Той разказва:

„Една вечер седяхме на полето в малка компания и разговаряхме, наслаждавайки се на топлото време. Внезапно, един приятел – Уил, скочи на крака с вик, че в косата му има пчела и започна да клати глава.

Той беше много уплашен, но се уплашихме още повече, защото точно до Уил, зад него, видяхме една много тънка и висока фигура, с шапка на главата. От главата на тази фигура идваше шум.

Решихме, че това е просто плашило, а в главата му, осите са си направили гнездо. Достатъчно уплашени, решихме да отидем на друго място, но след това се прибрахме по домовете си, тъй като започна да вали.

Когато вървяхме, се обърнах и видях как една висока черна фигура се движи сред гъсталаците на мястото, където седяхме.“

Следващата история идва от окръг Есекс, Англия. Очевидец е видял Стикмен през 1982 г.

„През 1982 г. работех като медицинска сестра в болницата Worel в Брентуд (Brentwood), Есекс. Срещнах Стикмен, недалеч от сградата на болницата, когато се прибирах вкъщи след смяна.

Това същество пресече пътя пред мен, след това се притисна към стената на сградата и вдигна пръстите си, сякаш се страхуваше от мен. Беше много високо и много тънко, а главата беше малка и овална. Не можех да видя лицето му, въпреки че стоеше до улична лампа.

Започна бързо да се отдалечава и изчезна в храстите, а аз стоях вцепенена от уплаха. Все още чувствам страх, когато си спомням това, което видях, но по някаква причина никой не ми вярва.“

Любопитно е, че повечето от очевидците, са се срещнали с това същество като деца, но много добре си спомнят как изглежда, дори десетилетия по-късно.

Друг очевидец пише за срещата си със Стикмен в сайта Reddit. Тогава бил малко момче.

„Един ден се събудих в леглото от страх и реших да отида в стаята на родителите си. Станах от леглото, отворих вратата на стаята си и … Видях едно много високо черно създание с невероятно тънки ръце и крака.

Главата му беше закръглена, но върху нея нямаше никакви белези. Движеше се, но не издаваше нито звук. Беше толкова страшно, че едва се сдържах за няколко секунди, а после затръшнах вратата и изпаднах в нервна истерия, започнах да плача силно.

След няколко минути, мама дойде тичайки и започна да ме успокоява. Изглежда, че е решила, че съм имал лош сън и реши да спи с мен във всекидневната.

Спахме на пода, покрито с одеяла (майка ми обичаше да спи на пода), а на следващата сутрин се събудих с парене в краката.

Видях драскотини по краката си и съм сигурен, че това създание ги е направило.“

Друга история от Reddit и от детството на очевидец.

„Когато пораснах, имах приятел, който живееше до нас на същата улица. Беше малък тих град. Ходих при приятеля си всеки ден след училище и ходихме заедно за сладкиши или просто на разходки.

Често виждах как Стикмен ни следи. Понякога, той стоеше зад дивана, понякога ни следваше по улицата. Можеше да бъде с различни размери и форми – колкото котка или по-висок от човек. Страхувах се от него и чувствах, че понякога той е наистина ядосан.

Един ден събрах смелост и казах на приятеля си за него и той каза, че понякога го вижда и той. Съществото можеше да сменя формата си и веднъж се появи под формата на лошо рисувана конска фигура.

По някаква причина си мислех, че той ме следва, но след няколко години приятелят ми внезапно почина от вроден сърдечен дефект, за който никой не предполагаше. И след това спрях да виждам Стикмен.

Сега си мисля, че може би това е някакъв вид Ангел на смъртта и, че той просто чакаше времето си.“

Друга история, много подобна на предишната, идва от сайта True Ghost Stories. Според жената, това се случва, когато тя живее в Калифорния, приблизително между 1997 г. и 2004 г.

„Често играехме в къщата на моята приятелка Джени. Тя живееше само с баща си, който почти винаги беше зает на работа. И там, започнах често да виждам този мъж, но винаги с периферното си зрение. Изчезваше, когато се обърнех в неговата посока.

Беше черен, много тънък и сякаш плосък, и изглеждаше като примитивна картина на дете, нямаше глава. Но, ми се струваше, че той постоянно ме наблюдава.

Няколко месеца по-късно, казах на приятелката си за него и тя каза, че също го е виждала. След това започнахме да го виждаме по едно и също време, докато той ни следваше по разходка или надничаше зад дивана във всекидневната. В същото време, той можеше да променя размера си.

През 2004 г., Джени умря от сърдечен дефект и никога повече не съм виждала това същество.“

Следващата история е от 2015 г., и също е публикувана на Reddit. Авторът разказва как късно вечерта, с няколко приятели, е минавал през тъмна алея срещу старо гробище.

„В тази алея винаги е тъмно и хладно, светлините на лампите осветяват само в самия край. Бяхме минали почти половината алея, когато се почувствах, сякаш някой ме гледа отзад.

Не се смятам за параноик, но чувството беше много силно. С голямо усилие, аз стигнах до първите улични лампи и накрая се обърнах назад. И веднага го видя.

Беше много висок, повече от 2,5 метра и много тънък. Движеше се в дълбините на алеята в наша посока. Не можех да повярвам на очите си.

Накрая се сепнах и извиках: „Какво е това, по дяволите?!“ и се втурнах да бягам, а приятелите ми ме последваха. Те също го бяха видели.

Когато най-накрая изскочихме от алеята, отново се обърнах и видях, че то стои там и ме гледа. Между нас беше същото разстояние, когато го видях за първи път.

Тогава, незабавно се прибрахме по домовете си, а по-късно обсъдихме в чата това, което видяхме и не стигнахме до единодушно мнение.“

Стикмен остава мистерия, която е противоречива за различните хора. Някои твърдят, че е извънземен, други, че е Ангел на смъртта, а трети – съвсем друго създание.