Черепите от Лавлок: Кога научната общност ще признае за съществуването на древни гиганти?

Черепите от Лавлок: Кога научната общност ще признае за съществуването на древни гиганти?


През 1911 г. за първи път се съобщава за това невероятно откритие (HiddenTruth.site).

Миньори, работещи в пещерата Лавлок (Lovelock Cave), на около 80 мили североизточно от Рено (Reno), Невада, откриват голям мумифициран човешки скелет.

Необичайното в тази находка, освен прекомерната и височина и необикновено големия човешки череп, е фактът, че останките показват наличие на доказателства за червена коса, което не е характерно за индианците живели в Северна Америка.

Работниците продължили да копаят над нивото от 2 метра и открили още подобни мумифицирани тела …

Минният инженер и археолог Джон Т. Рийд (John T. Reid) незабавно съобщил за откритието на много колежи и институции, включително Университета на Пенсилвания (University of Pennsylvania) и Института Смитсониън (Smithsonian Institution). Той им предложил възможност да разгледат артефактите, тъй като още не били извадени от мината.

Череп от Лавлок

В писмен доклад на Джеймс Х. Харт, първият от двамата миньори, разкопали мястото през есента на 1911 г., се чете, че в северната и централна част на пещерата, на дълбочина около 4 метра от повърхността, „имаше поразително изглеждащо тяло на мъж, с 3.50 метра височина Тялото му беше мумифицирано, а косата му очевидно беше червена„.

Минава повече от година, преди Калифорнийският университет (University of California) да изпрати „непрофесионален наблюдател“ за оглед. По това време, миньорите вече почти са извадили всички кости и други свързани артефакти.

Тези останки са послужили за обосноваване на легендите на местните индианци Паюти (Piute) от Северозападна Невада. Те, от поколения наред, говорят за гиганти съществували в древни времена. Наричали ги Си-Те-Ках (Si-Te-Cah). През 1883 г., в книгата си „Живот сред Паютите“ (Life Among the Piutes), Сара Уинемука Хопкинс (Sarah Winnemucca Hopkins) разказва тези индиански легенди.

Advertisements

Освен това, записи за червенокоси гиганти и рунически мистерии свързани с тях, могат да се намерят изписани на скали в целия регион.

На езика на индианците Паюти, Си-Те-Ках буквално се превежда „тулояди“. Туле е влакнесто водно растение. Разказва се, че да избегнат тормоз от страна на Паютите, Си-Те-Ках са живели на салове от туле в езерото.

Друг „наблюдател“, дошъл по-късно от Ню Йорк, се присъединил за оглед на мястото.

Особено озадачаващо е, че тези двама мъже са се постарали да избегнат изследването на костите. В един случай дори настоявали за повторното заравяне на току-що открит цял скелет.

Те съсредоточили разследването си предимно върху керамични парчета, фрагменти от кошници и други подобни артефакти. Не е изненадващо, че минават 17 години, преди да бъдат публикувани техните открития и то само в малка статия в калифорнийски вестник през 1929 г.

Рийд бил разочарован от всичко това и започнал сам да документира откритията, доколкото може.

Много от свидетелствата, които е събрал, в личните му мемоари, могат да бъдат намерени в библиотеката и музея на Държавното историческо общество на Невада, ул. „Северна Вирджиния“ 1650 (Nevada State Historical Society library and museum at 1650 North Virginia Street, Reno, NV 89503).

Четете още: Гигантски брадви доказват съществуването на Нефилими в миналото

След отказа на „официалната наука“ да направи сериозно разследване, местните жители на Лавлок създават импровизиран музей на по-впечатляващите находки. Но, за съжаление, опустошителен пожар унищожава голяма част от останалите безценни реликви.

През февруари и юни 1931 г., последват още съобщения за открити големи скелети в района до езерото Хъмболд (Humboldt lake). За един от тях се твърди, че бил увит в египетска тъкан, покрит с восък и с височина около 4 метра и половина. За друг се казва, че бил висок близо 5 метра.

Друг доклад, от 29 септември 1939 г., разказва за скелет с височина 4 метра, намерен в околностите на ранчото Фридман. Местните жители смятат, че все още има немалко неоткрити находки, особено в района на южния бряг и близо до остров Пеликан (Pelican Island).

Пещерата Лавлок в северната част на Невада

На няколко мили югозападно от Лавлок, по протежение на железопътната линия, близо до Пърт (Perth), има място, където са открити още артефакти и мумии. Местни индианци твърдят, че са открили артефакти и в пещери в близост до резервата Пирамидалното езеро (Pyramid Lake Reservation), на около 55 мили на запад.

Според Рийд, индианците са му разказали за вкаменени гиганти, които били намерили в откритата пустиня на юг от пещерата Лавлок.

Местните Паюти имат легенди за раса червенокоси гиганти и кървавия конфликт, който техните предци имали тях. Толкова свирепа била омразата на Паютите към Си-Те-Ках, че предприели поход за унищожаването им, организиран от местни племена..

В книгата си Сара Хопкинс описва подробно странните легенди за червенокосите гиганти, дошли в района с лодки.

Десетилетия по-късно са открити големите скелети и артефакти в пещерата Лавлок. Както обикновено се случва, тези „легенди“ са омаловажавани от властите, докато не започват да се появяват доказателства в тяхна подкрепа.

Но, дори и тогава не било предприето адекватно разследване … Можем да си зададем въпроса – защо …?

Черепите от Лавлок (Lovelock Skulls) са с дължина около 7-6 метра, но има и други със значително по-голям размер.

Например, известният зоолог Айвън Т. Сандерсън (Ivan T. Sanderson) получава писмо от инженер, който по време на Втората световна война работел на остров Шемя (Shemya Island), северозападна Аляска.

Докато копаят за строеж на самолетна писта, работниците откриват няколко седиментни слоя, под които са скелетните останки на изключително големи хора. Повечето гигантски скелета са с размери около 10-12 метра.

По-късно, Сандерсън получава писмо от друг член на екипа от Аляска, който потвърждава историята.

И в двете писма се посочва, че хора от Института Смитсониън са взели останките и, разбира се, никога повече не са чули за тях …

Advertisements