В различни части на земното кълбо се откриват останки от същества, подобни на хора, но с някои „нестандартни“ признаци. Например, останките от Боскоп (Boskop Man) – древни хуманоидни скелети с огромни черепи.
Наречени са така, защото са намерени в околностите на южноафриканското селище Боскоп. Това се случва преди повече от век, а научните дискусии за откритията продължават и до днес.
През 1913 г., Фредерик Фицсимънс, директор на Музея в Порт Елизабет (територията на днешна Южна Африка) се сдобива с такъв артефакт.
Според него „това не може да са далечни предци на човечеството: обемът на мозъка им достига 1900 кубически сантиметра, което е с една трета повече от този на съвременния човек“. Поради тази причина директорът на Музея уверено заявява, че това са Кроманьонци, които се считат за предшественици на човечеството, но в същото време принадлежат към един от изчезналите видове.
Много учени смятат, че Боскопите са хора: структурата на скелета им показва, че през живота си те са били изправени, а устройството на челюстите им, че са можели да говорят.
За известно време Боскопите практически са забравени, но през 2009 г. е публикувана книгата „Големият мозък: Произходът и бъдещето на човешкия интелект” от известните американски неврофизиолози Гари Линч и Ричард Грейнджър. В нея се обръща много внимание специално на популацията на Боскопите.
Линч и Грейнджър пишат:
„Те трябва да са били толкова интелигентни, колкото Кроманьонците, тъй като ние сега сме толкова интелигентни, колкото маймуните.“
Изследователите се позовават на факта, че фронталните дялове на мозъка, които отговарят именно за нивото на интелигентност, са били много силно развити при Боскопите – те са били един и половина пъти по-големи от съответните части на нашия мозък.
Авторите на книгата обобщават:
„Това означава, че Боскопите са успели да обработват паралелно различни информационни потоци, да анализират сложни ситуации, да улавят неочевидни връзки между различни неща и събития … Най-вероятно тяхната памет е била много по-добра от нашата, те са можели например помнят себе си от много ранна възраст.“
Но в този случай защо „брилянтните“ Боскопи измират? Линч и Грейнджър предполагат, че „на мозъка им е липсвала енергията, която оскъдната диета, достъпна за древните хора, не може да осигури“.
Или може би е нямало къде да приложат своя потенциал – културата все още не е формирана, липсват им знания за света около тях и т. н. В края на краищата … сред нас, съвременните хора, гениите често се оказват не твърде адаптирани към реалния живот.
Сергей Савелиев, доктор на биологичните науки, ръководител на отдела по ембриология на Научноизследователския институт по морфология на човека към Руската академия на медицинските науки, казва:
„Може би природата е тествала един от вариантите на еволюцията с мозъка на Боскопите. Този опит обаче е предварително обречен на провал. Необходима е твърде много енергия, за да се поддържа такъв мозък.“
Четете още: Удължен череп с имплантирано парче метал: доказателство за напреднала древна хирургия
Линч и Грейнджър предполагат, че ако Боскопите не бяха изчезнали от лицето на Земята, ние не бихме имали никакъв шанс за оцеляване. Щеше да им отнеме не повече от 10 000 години, за да създадат суперцивилизация, да постигнат относително безсмъртие и да се научат да контролират пространството и времето.
Но въпреки всички интригуващи факти за Боскопите, изчезването им все още остава мистерия. В началото на ХХ век антрополозите стигат до заключението, че „останките на Бископите принадлежат на болни хора“, което води до отслабване на интереса към това откритие.
Въпреки това, известният антрополог Реймънд Дарт описва тези открития в детайли през 1923 г. и демонстрира, че големият мозък при Бископите не е резултат от заболяване, а по-скоро нормална характеристика.
Продължаващите съвременни изследвания предизвикват дебати. Изследователят Тим Уайт опровергава идеята за „Боскопите като отделен вид“, докато антропологът Хоукс настоява, че „откритите черепи принадлежат на представители на съвременната раса Койсан, живееща в Южна Африка“.
Биологът Сергей Савелиев предполага, че „Боскопите са един от еволюционните пътища за мозъка, който в крайна сметка се оказва неуспешен поради значителните енергийни изисквания, свързани с поддържането на толкова голям мозък“.
Някои уфолози свързват Боскопите със „Сивите“ извънземни пилоти на НЛО. Тези същества се характеризират с миниатюрния си ръст, сиво-зелена или сива кожа, големи очи с форма на бадем, непропорционално голяма глава, малък нос и уста.
Енигмата на Боскопите остава в сферата на науката. Техните огромни мозъци и подобни на бебета черти на лицето продължават да пленяват и предизвикват дебати сред учените.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
