Една убедителна и провокираща теория се появи в областта на антропологията, хвърляйки нова светлина върху енигмата на извънземния живот.
Антропологът Майкъл Мастърс, учен от Техническия университет в Монтана твърди, че „съществата, с които често се стремим да се свържем от далечни Галактики, всъщност са наши собствени потомци от бъдещето“.
Тази революционна концепция предизвиква разбирането за Космоса и потенциалната сложност на времето и пространството.
Черпейки вдъхновение от новаторската работа на астронома Франк Дрейк, датираща от 1961 г., теорията на Мастърс се задълбочава във възможностите, предложени от Уравнението на Дрейк – инструмент за оценка на вероятността от среща с извънземни цивилизации.
Формулата на Дрейк предполага, че може да има поне десет цивилизации, „узрели за бъдещо взаимодействие в нашата Вселена“.
Основно в предложението на Мастърс е идеята, че нашето търсене на „извънземен контакт е уникална форма на взаимодействие с бъдещите въплъщения на човечеството“.
Възползвайки се от обширната формула на Дрейк, която обхваща променливи, вариращи от изобилие от звезди до обитаеми планети, Мастърс твърди, че „условията, необходими за комуникативните цивилизации, могат да бъдат широко разпространени“.
В книгата си „Идентифицирани летящи обекти: Интердисциплинарен научен подход към феномена НЛО“ Мастърс се впуска в цялостно изследване на концепцията.
Четете още: Релации от НЛО изслушването в Конгреса на САЩ: Технологии, Контакти и Нови Мистерии
Той прокарва идеята, че „срещите, често приписвани на извънземни същества, всъщност произхождат от нашите собствени потомци, пресичащи времевия простор“.
Мастърс предполага, че „напредъкът в технологията и комуникационните режими, все още непознати за нас, може да позволи на бъдещите поколения да се ровят в миналото си, което ще доведе до взаимодействия, които надхвърлят сегашното ни разбиране“.
И все пак, както при всяка теория за смяна на парадигмата, предложението на Мастърс предизвика скептицизъм от определени кръгове на научната общност.
Критиците остават предпазливи, опасявайки се да отхвърлят теорията като „просто още един вариант на разкази за извънземна конспирация“. Такъв скептицизъм подчертава необходимостта от стриктно изследване и открит дискурс в търсене на истината.
Въпреки оставащите съмнения, спекулациите на Мастърс повдигат завладяващи въпроси относно потенциалната природа на извънземните цивилизации.
Възможно ли е съществата, които човечеството търси да срещне в Космоса, да са наши потомци, достигнали измеренията на времето и пространството, за да предадат своята мъдрост и опит?
Докато продължаваме да изследваме Космоса и нашето място в него, идеята за общуване с бъдещите поколения предлага интригуващ поглед, през която да разгледаме сложния пъзел на Вселената.
Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
