Соломоновите острови се намират близо до Папуа Нова Гвинея и Австралия, в региона на Океания, част от групата острови Меланезия. Те се състоят от шест големи главни острова и повече от деветстотин малки. Много от островите са покрити с гъсти тропически гори и планини.
Тези места са сурови и необитаеми. Населението на Соломоновите острови е около 650 хиляди души.
Така наречените „гигантски диви мъже“ или „гигантите“, както най-често ги наричат, са може би най-загадъчната част от фолклора и историята на Соломоновите острови.
Мнозина казват, че лично са виждали горските гиганти, други са чували подобни истории от своите предци, роднини или приятели. Според описанието тези гиганти много напомнят на типичния Йети (Голямата стъпка), склонни са към отвличания и канибализъм.
Местните жители обикновено ги наричат ”Му-му” и ги разделят на три вида. Най-едрите достигат до 4-5 метра височина, тялото им е покрито с дълги черни или червеникави косми, а лицата им са грозни със силно изпъкнали вежди, кръвясали очи, плосък нос, широка уста и силна специфична миризма, която може да се усети още преди да се появят.
Вторият вид е много по-малък и има малко косми по тялото. Представителите му приличат повече на диви хора.
Третият вид са джуджета, с височина около 120 см и имат червена козина. За тях се използва името „Чауа-чауа” и се смята, че са най-миролюбивите от трита вида и не вредят на хората.
Повечето от информацията за „дивите хора“ на Соломоновите острови е известна от книгата на местния криптозоолог Мариус Бойрион. През 1995 г. той отива от Австралия в Гуадалканал, за да живее спокойно, наслаждавайки се на плажовете и красивите гледки. Но когато започва често да чува истории от местните жители за Му-му, той силно се заинтересува от това.
В резултат на своите изследвания той публикува книгата „Тайните на Соломоновите острови“, където описва подробно всичко, което е научил за островните Йети.
Бойрион пише:
„Всеки човек, когото срещнах, и който попитах за гигантите, ми отговори толкова небрежно, сякаш бяха общоизвестни и част от историята на Соломоновите острови.
Знам за истории от жители на Гуадалканал, които ми казаха, че са видели малки човечета Чауа-чауа в джунглата и докато са ги преследвали за забавление, са ги видели да демонстрират изключителна способност да скачат на значителни разстояния, надминаващи човешките.
Интересното е, че трита вида Му-му от Соломоновите острови тясно се припокриват с трита вида хималайски Йети, описани в книгата на алпиниста Греъм Хойланд. Първият и най-големият, наречен “Зу-те”, достига 2,5 метра височина и се счита за най-силния, който може лесно да убие възрастен як с помощта на острите си нокти.
Вторият хималайски вид е “Ме-те”, който е висок колкото човек и има червеникава козина по тялото. Той е много агресивен към хората и често ги напада. Изображенията му често могат да се видят на стенописите на тибетски и непалски манастири.
Третите, наречени “Чу-те”, имат червеникава козина и са високи колкото 7-годишно човешко дете. Тяхната отличителна черта, в допълнение към малкия им ръст, са необичайно дългите им ръце.
Точно както в Хималаите, Йети на Соломоновите острови живеят предимно в планински пещери, каквито има много.
Гигантите живеят в обширни пещерни системи, които проникват в голяма част от местните планини покрити с джунгла. Някои от гигантите от Гуадалканал водят организиран живот с развити социални структури.
Срещал съм много жители на Гуадалканал, които заявяват, че могат да пътуват от единия до другия край на острова през пещерни тунели, без да излизат на повърхността. Те твърдят, че има хиляди гиганти.
Жителите на остров Гуадалканал вярват, че огромен „Град на гигантите“ се намира дълбоко под високите планини на острова. По-специално планината Татува се смята за един от главните входове към този град, така че ако някой иска да документира гигантите, добра отправна точка биха били селата, които са най-близо до планината Татува, където се твърди, че редовно се виждат гиганти.
Но не е нужно да ходите там, защото те живеят навсякъде и могат да се видят на острова всеки ден.“
Гигантски хуманоидни същества, които живеят в огромни подземни градове и се движат през система от подземни тунели, които излизат на повърхността през пещери. Къде сте чували това преди? В десетки легенди и предания на древни цивилизации!
Например в Сицилия, според Омир, съществували циклопи – еднооки гиганти, които живеели в пещери. Истинският им дом обаче, според поета Вергилий от I век пр. н. е., е в огромните пещери, разположени под вулкана Етна и Еолийските острови, откъдето те излизат през пещерите.
В скандинавските легенди домът на великаните е Йотунхайм, земя на скреж и мрак, разположена в планински пещери или подземни пещери под корените на свещеното дърво на викингите Игдрасил.
Племето Макуши, живеещо в тропическите гори на Амазонка, твърди, че до началото на ХХ век са се катерили в определена пещера, където вървели през тунели в продължение на 13-15 дни, докато стигат до подземна зона, обитавана от хора с ръст около 3-4 метра.
След като достигнали „Земята на гигантите“, Макуши се насладили на яденето на гигантски плодове (ябълки с размерите на човешка глава, грозде с размерите на човешки юмрук) и гигантски риби, които великаните поднесли на Макуши като подаръци.
На Соломоновите острови „дивите хора“ често атакуват местните жители. Един от инцидентите се случва през 1998 г., по време на строителството на златна мина в Голд Ридж, на остров Гуадалканал.
Минната компания разчиства мястото с големи булдозери и нямат представа, че нахлуват в територията на гигантите, които не одобряват нарушителите да повреждат дърветата им.
В „Тайните на Соломоновите острови“ пише:
“Един ден един от огромните булдозери се поврежда. Тъй като вече е късен следобед, работниците решават да оставят кофата на булдозера на място, а да занесат самата машина в работилницата, за да извършат ремонт през нощта и да продължат работата си на следващата сутрин. Когато се връщат на следващата сутрин, кофата е изчезала.
Всички работници са объркани. Как може толкова тежък предмет просто да изчезне? Имайте предвид, че говорим за повече от десет тона. Те започват да проверяват в гъсталаците наоколо и скоро забелязват гигантски отпечатъци на земята, дълги метър или повече, недалеч от мястото, където била оставена кофата.
И тогава откриват кофата – тя лежи на няколкостотин метра от мястото, на малък хълм. От по-нататъшното изследване на отпечатъците хората стигат до заключението, че гиганти са я пренесли и хвърлили там или е попаднал на хълма по някакъв друг начин.”
Един ден Мариус чува истории за срещи с гиганти от министър-председателя на Гуадалканал и министъра на финансите, които се случват по време на проучването на района за златната мина в Голд Ридж. На път за мястото автомобилът им Тойота Утилити излиза от ръба на пътя и затъва в калта.
Тъй като не могат да го измъкнат сами, хората се връщат в последното село, през което са минали по пътя, и водят група мъже оттам на помощ. Когато се връщат до мястото, където е затънала колата им, виждат нещо, което силно ги изплашва.
Четете още: Европейци избиват мистериозните гиганти на Патагония
Бойрион пише:
“Те виждат, че колата им е измъкната от калта и върната на пътя, а двама огромни “горски великани” стоят наблизо – единият пред колата, а другият отзад. Виждайки това, всички изпищяват и побягват, а когато събират смелост и се връщат обратно, великаните вече не са там.
Когато ги попитах колко са високи гигантите, министър-председателят каза, сочейки през прозореца едно дърво: „Приблизително толкова.“. Дървото беше над 4,5 метра, което съответстваше на размера на описаните от тях следи, които бяха с дължина между 90 см и 120 см.”
Някои от най-смущаващите истории за срещи на хора с Йети от Соломоновите острови са тези, в които „горски великани“ отвличат и изнасилват жени, и се ражда потомство.
Особено добре известна е историята на Манго, момиче, което е отвлечено от великани и живее с тях в продължение на 25 години. Един ден тя е открита в гората в североизточния Гуадалканал, бременна, истерична, с пяна на устата. Смята се, че е изнасилена от гигантите.
Манго е психически нестабилна до края на живота си. От тази бременност тя ражда момче, което на петгодишна възраст е намушкано до смърт от един от братята си, който го мрази и го нарича „мелез“.
Мариус твърди, че лично се е срещал с мъж на име Джини, за когото се смята, че е потомък на великан. Той живее в района на Тангараре в Хониара. Бабата на Джини е била отвлечена и изнасилена от гигант. Няколко седмици по-късно тя успява да избяга и да се върне у дома.
Скоро става ясно, че е бременна и тогава ражда момче, което кръщава Силвър. Смята се, че той е мелез, хибрид на горски великан и човек, а Джини е негов син.
Още от книгата:
„Този огромен мъж, тежащ над 180 кг, седеше спокойно на стълбите, гледайки ни с големите си изпъкнали червеникави очи, докато се поздравявахме и ме представяха. Беше огромен, космат мъж и дори като седнах, можех да кажа, че е висок над 2-2,5 метра. Краката му бяха колкото кръста ми.“
Мариус вярва, че гигантите на Меланезия като цяло и Соломоновите острови в частност може редовно да се кръстосват с хората в продължение на хилядолетия и бавно да са променили своята генетика.
Тъй като е биологично невъзможно хората да имат потомство от маймуни или други животински видове, Мариус мисли, че гигантите на Соломоновите острови определено са някакъв оцелял хоминоиден вид, който е тясно свързан с Хомо Сапиенс.
Той отчаяно иска учени и антрополози да посетят Джини и другите потомци на гигантите и да проучат тяхната ДНК, за да разберат дали са тези, за които се смятат.
Смята се, че гигантите на Соломоновите острови изключително често нападат хора с цел канибализъм. Това е съвсем разбираемо, като се има предвид, че на Соломоновите острови има малко големи животни, които могат да ловуват, а хората са лесна плячка.
Бойрион пише:
„Има много истории, предавани от поколение на поколение, в които великани нападат села, грабват хора, откъсват им крайниците на място и ги поглъщат живи. Има и много истории за гиганти, които постоянно посещават едни и същи села, за да пируват с човешка плът. Съществува добре позната история за петимата братя великани – канибали.
В опит да умилостивят горските гиганти, жителите на Гуадалканал им принасят различни жертви в гората, които великаните взимат.
Днес все още има мъже, които понякога го практикуват, например в село близо до планината Татува. Сред даренията са предимно бели прасета без петна и ядки от бетел от Гуадалканал с лайм.
Те се оставят на свещена поляна в близката джунгла и с помощта на методи, познати на тези, на които са били предавани от поколение на поколение (главно чрез изгаряне на костите на сладководна змиорка, чиято миризма е неустоима за тях), великаните скоро идват, за да вземат даренията.”
Канибалските навици на гигантите от Соломоновите острови може да изглеждат в противоречие със съвременните разкази за Йети, но в Индия се смята, че местните еквиваленти на Йети също са гладни за човешка плът.
Един от термините, които индийските и непалските шерпи използват за Йети е “ракшаса“. Тези същества са описани в индийските епоси Рамаяна и Махабхарата като „свирепи нощни канибали“. Те имат огромни тела, покрити с червена козина, и са невероятно силни.
Разказва се, че живеят в гъстите, отдалечени гори и недостъпни склонове на Хималаите, и използват магическите си сили, за да изчезват и да летят по небето.
Мариус познава мъж на име Титус, който е вожд на племе в източен Гуадалканал. Титус преживява травматичен епизод като дете, когато е отвлечен от горски великан. Съществото буквално го влачи през стените на дома му (традиционна колиба с покрив и стени от сагова палма) късно през нощта и като го държи под мишница тича през джунглата.
Първоначално Титус изкрещява от страх, но непоносимата воня от тялото на великана го кара да замлъкне.
Мариус пише:
“Той завежда Тит в голяма пещера и го поставя на пода на десет метра от входа, след което гигантът сяда на входа на пещерата. Тит е толкова уплашен, че се свива и лежи неподвижен в продължение на много часове. Понякога, с крайчеца на окото си той забелязва, че покрай него минават и други гиганти, които сякаш не му обръщат внимание.
От мястото, където е Тит, той може да види входа на пещерата и забелязва, че е все още тъмен. Но вътре в пещерата всичко изглежда като на дневна светлина, чиято природа, както той ми описа, не може да разбере дори през всичките следващи години – там няма огън, факли, крушки или лампи, като източник на светлина. И други жители на острова ми разказаха подобни истории за този феномен.
Малко преди зазоряване гигантът пренася Тит в друга пещера, която също е осветена отвътре. Тит забелязва, че и двете пещери приличат повече на тунели, тъй като нямат видим край.
По-късно, някъде по средата на деня, великанът извежда Тит от пещерата, посочва го с протегната ръка и му казва да си върви. Може би са променили решението си да го ядат или е имало друга причина. Титус бяга няколко часа, за да стигне до дома си.“
Не по-малко интригуващо е друго отвличане, извършено на Гуадалканал още по времето, когато Мариус живее там. Местен телевизионен канал излъчва история на жена от Източен Гуадалканал, която е отвлечена от гиганти преди около пет години, докато работела в градината си. Тя някак успява да избяга и да се върне на брега.
По-късно Мариус и неговият приятел Джоузеф отиват в нейното село, за да я разпитат за това, което е видяла и преживяла:
„Тя ни каза, че има много гиганти, че са навсякъде, и че живеят в големи пещери в планините. Отнасяли са се с нея като с домашен любимец или роб, като я предавали редовно от една група на друга. Тя казва, че за дълго време е живяла в клетка извън голяма пещера и много великани са минавали покрай нея.
Когато я попитах как изглеждат, тя ги описа като два пъти по-големи от човек. Освен всичко друго, с любопитство я попитах дали са говорили с нея и тя каза, че разбирала за какво си говорят.”
Кои са тези гиганти? Съществуват ли наистина? Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
