Всяка наша мисъл включва квантов преход, който ни свързва с всичко около нас


Какво е съзнанието? Как работи? Защо и как мислим? Наскоро физикът Стюарт Хамероф от Центъра за изследване на съзнанието към Университета на Аризона изложи революционна теория, която е толкова убедителна, че наистина изглежда решава „мистерията на хилядолетията“.

В мозъка настъпва така нареченият квантов колапс – невероятно сложно явление – и в резултат на това се ражда мисъл. Но тогава мозъкът се оказва един вид аналог на Вселената. Или – квантов компютър, създаден от природата, който е в състояние да се свърже психически с всяка точка от Вселената и с всяка цивилизация, дори в покрайнините на Галактиката.

Науката и философията щурмуват проблема за съзнанието от две страни.

Науката търси материален носител на мисълта, например неврон. Смята се, че когато мозъкът умре, изчезва и съзнанието.

1 1 - Всяка наша мисъл включва квантов преход, който ни свързва с всичко около нас

Философията отделя „мисълта“ от мозъка и я представя или като етер, изпълнен със знание, например Владимир Вернадски и неговата ноосфера, или като „аура“ около главата на човек. Но експериментите с екстрасенси не дават ясен резултат: понякога медиумите показват невероятни ефекти, но често не могат да направят нищо, а мнозина също се оказват „магьосници“.

През цялото това време квантовата механика остава встрани. Странно е – в края на краищата именно тя оперира със „съзнанието” от самото начало.

Квантовата механика се появява в началото на ХХ век. За разлика от Теорията на относителността, която е създадена от Алберт Айнщайн, това е колективно творение. Въпреки своята „странност“, тя моментално и завинаги се превръща в основа на физиката, защото невероятно точно обяснява какво се случва около нас.

Квантовата механика казва, че нормално материята и енергията са в неопределено състояние. И така, светлината е едновременно вълна и набор от частици – фотони. Но веднага щом наблюдателят, човекът, се намеси, материята се „определя“: светлината, например, става или вълна, или частица, в зависимост от това какво се „очаква“ от нея.

Това е сривът на вълновата функция. Радикалните изследователи казват, че светът изобщо не съществува, докато не го погледнем. Други твърдят, че целият свят е изпълнен със съзнание и е „наблюдател“: и дървото, и камъкът имат съзнание.

Въпреки очевидната странност, сривът на вълновата функция е лесно да се види в опит, което дори е показано в класните стаи по физика за напреднали в гимназиите. Така че няма никакво съмнение.

2 1 - Всяка наша мисъл включва квантов преход, който ни свързва с всичко около нас

Но какво в съзнанието променя Вселената? Защо наблюдателят е толкова важен? Физикът и математик Роджър Пенроуз от Оксфорд, член на Лондонското кралско общество, е първият, който заподозира, че съзнанието има квантова природа.

Хамероф работи с Пенроуз от 30 години и иска да разбере точно какво се случва. Факт е, че квантовата теория на съзнанието се приема за малко … „ненаучна“, защото позволява телепатия, четене на мисли, комуникация с древните и духовете на предците, тоест всичко, на което мистиците се отдават.

Четете още: Феноменът „шесто чувство“ е научно доказана човешка способност

Но ако постулира такива невероятни неща, трябва да ги обясни научно. И ето какво прави той.

Пенроуз осъзнава, че всяка частица от Вселената е просто кривина в пространство-времето на Айнщайн. Когато такава кривина или „балон“ се спука, настъпва квантов колапс и се появява съзнанието.

Но в неговия модел съзнанието се ражда сякаш спонтанно и не може да породи мисъл и памет. Вселената явно „мисли“, но като ученик, който гледа през прозореца към урока: първо за едно, после за друго.

Хамероф предполага, че мозъчните неврони организират тези мехурчета от пространство-времето, така че техните изпъквания да образуват нещо като “музика”. Тази музика съдържа мисъл, памет, информация. През VI век пр. н. е. философът Питагор казва почти същото.

Хипотезата на Хамероф е посрещната със скептицизъм: съществуващите днес квантови компютри работят при свръхниски температури в стерилна среда. Могат ли квантовите преходи да се осъществят в топъл и влажен мозък? Но Хамероф успява да разсее всички съмнения.

Самата светлина е съзнание. Преди се е смятало, че съзнателният наблюдател „принуждава“ материята да вземе решение. Сега е ясно, че е вярно обратното: квантовият преход, напротив, генерира съзнание.

В последната си статия Хамероф пише:

Древните традиции характеризираха съзнанието като светлина. Религиозните фигури често са изобразявани със светещи „ореоли“ или аури. Индуистки божества – със светеща синя кожа. В много култури тези, които са се „събудили за истината“, са „просветени“.“

3 1 - Всяка наша мисъл включва квантов преход, който ни свързва с всичко около нас

Той представя пълна разбивка на това как работи това на ниво фотони, атоми, молекули и неврони, какви химични реакции и вещества участват в „създаването“ на съзнанието.

Най-важният извод следва от неговата теория: съзнанието предшества живота.

Хамероф пише:

Конвенционалната наука и философия предполагат, че съзнанието се е появило в някакъв момент от еволюцията, може би скоро след появата на мозъка и нервната система. Но източните духовни традиции, панпсихизмът и Теорията за обективната редукция на Роджър Пенроуз предполагат, че съзнанието предшества живота.

Тези традиции се оказват прави и отново идва въпросът – откъде са знаели древните? Хамероф описва подробно ранната Вселена, изпълнена със светлината на Големия взрив – тогава Вселената е била мегамозък. Но след това веществото става мътно и настъпва период на безсъзнание. Когато приключва, започват да се появяват сложни молекули. С тяхна помощ Вселената започва да „мисли“ по-ясно и точно.

Така цялата Вселена е съзнателна, защото съзнанието следва директно от квантовата механика и относителността. Човекът е „по-съзнателен“ от камъка само защото невроните на мозъка са по-удобна среда за квантов преход от кристалната структура на камък или дървесни влакна, но човекът определено не е единственото и със сигурност не е първото мислещо същество.

Само като си помислим нещо се включва квантов преход, който ни свързва с всяка точка от Вселената и с всеки сложен ум, който съществува навсякъде.

Ние сме Вселената и Вселената сме ние.


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube