Гените съставляват 2 % от нашата ДНК, а учените все още са озадачени от останалите 98 %


Преди изследователите смятат, че голяма част от човешкия геном е “отпадъчна ДНК“, но се оказва, че нещата не са толкова прости.

Още през пролетта на 2003 г. учените, работили по Проекта за човешкия геном, завършват секвенирането на човешкия геном. Но тази човешка “Книга на живота” остава трудна за четене дори за водещите световни генетици. Изследователите все още сортират данните.

Един от най-големите въпроси, които са повдигнати е: защо човешкият геном е толкова огромен?

Поразителното нещо за завършения човешки геном е колко малко от него изглежда да прави каквото и да било. Човешкият геном съдържа около три милиарда нуклеотидни двойки. От това количество по-малко от 2 % (около 20 000) са гени, кодиращи протеини, които насочват клетките на нашето тяло. Но какво прави останалата част от човешкия геном?

Някои наричат тази част „отпадъчна ДНК“, смятайки я за генетична безсмислица – остатък от милиони години еволюция. Но докато някои от тези генетични “безсмислици” наистина не работят, не всички от тях са безполезни.

Постепенно учените започват да хвърлят светлина върху тази мистериозна (наричана още „тъмна“) страна на човешкия геном. Част от тази “купчина боклук” изпълнява решаващи регулаторни или модифициращи функции за геноми, които кодират протеини. Някои сравняват тези ДНК последователности с бутони за обем, които определят експресията на нашите гени.

Четете още: Конгресменът Д. Кроу: „Взимат Вашата ДНК и създават биологично оръжие точно за Вас!“

Големи участъци от тъмния геном също са съставени от дълги, повтарящи се ДНК последователности, известни като транспозони. Те играят важна роля в експресията на гени, свързани с решаващи етапи от човешката еволюция. Учените предполагат, че те са свързани със способността ни да се адаптираме към околната среда.

Транспозоните, известни също като “скачащи гени“, могат да се преместят от един регион на генома в друг. Тази способност може да причини значителни генетични мутации и промени. Например, транспозоните могат да бъдат свързани с развитието на противоположни палци при хората, както и със загубата на опашката в нас и други големи маймуни.

В някои случаи “скачащите гени” са свързани с развитието на тумори, както и с някои наследствени заболявания. Например, хемофилията и мускулната дистрофия на Дюшен възникват от повтарящи се ДНК последователности, свързани с транспозони.

През следващите десетилетия учените се надяват да дешифрират този тъмен човешки геном, което ще доведе до ново поколение лечения за генетични заболявания и др.


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube

Интелектуална собственост на HiddenTruth