В параклиса Монтесиепи в Сиена, Италия, има странен артефакт, който е познат на много фенове на крал Артур. Обектът буквално е меч, вграден в камък.
Според химическия анализ на артефакта той не е фалшив, както някои вярват.
Легендата около меча е, че той е принадлежал на Галгано Гуидоти, безмилостен рицар, роден през 1148 г., който по-късно става католически светец. Според една история, която има много общо с процеса на канонизация, който се провежда малко след смъртта му, бащата на Галгано умира в ранното детство на Гуидоти.
Като дете Галгано е бунтар и попада в лоша компания. Участва ревностно във вътрешни войни, водени от местните господари. Гуидоти продължава с този начин на живот години наред, наслаждавайки се на насилието. Но един ден той пада от коня си и получава „религиозно откровение“. Малко след това се обръща към християнството.
Според легендата той изоставя годеницата си и започва живот на отшелник, като през цялото време получава видения, които го насочват да построи свой собствен скит. Разказва се, че Галгано забива меча си в камък в знак, че отхвърля жестокия си начин на живот.
Историята разказва, че камъкът станал „като масло“, оставяйки дръжката да стърчи отгоре, а върхът да стърчи от другия край на камъка, след което отново се втвърдил. Сега мечът в камъка се намира в Ротондата, Сиена, Тоскана.
През 2001 г. химикът Луиджи Гарлашели изследва артефакта и открива редица изненадващи подробности, разсейвайки мита, че мечът е фалшификат.
По онова време Гарлашели пише:
„Стилът на меча съответства на стила на други подобни оръжия от същото време. Можем дори да го обозначим като меч от типа Ха, типичен за края на дванадесети век.“
Четете още: Пещерата ди Куза – мистерията на древните каменни колони на Сицилия
Гарлашели взима проби от меча и от скалата през дупка пробита в нея, след което ги изпраща за анализ.
Той пише:
„Въпреки, че железните артефакти не могат да бъдат еднозначно датирани, съставът на метала не показва използването на съвременни сплави, така че е напълно съвместим със средновековния произход.“
Допълнителен анализ добавя доказателства, които сочет, че той е истински артефакт от живота на Галгано.
Гарлашели обяснява:
„Сравнихме „пръстовите отпечатъци“ от микроелементи в метала на меча с тези от парчета желязна шлака, които все още могат да бъдат намерени в голямото абатство Св. Галгано. Тази шлака е отпадък от малки леярни, които монасите са използвали, за да произвеждат своите малки железни предмети, използвайки местна желязна руда.“
Още по-странен е факта, че чифт мумифицирани ръце намерени близо до меча, за които се твърди, че са ръцете на крадци, които се опитали да вземат камъка, но са „ударени от Бога“, също са датирани с въглерод към XII век.
Междувременно е установено, че стърчащата от скалата дръжка и острието на меча под нея образуват едно цяло.
Как точно мечът е попаднал там, остава загадка, освен неясната легенда, че камъкът по някакъв начин се е превърнал в масло …
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
