Град Паленке, един от центровете на цивилизацията на Маите, е разположен в подножието на ниски хълмове, покрити с гъста растителност. Там, през 1952 г. американският археолог Алберто Рус разкопава Храма на надписите и започва да го проучва.
След като преодолява множество препятствия, археологът открива скрит вход към огромна крипта, в която е погребан един от владетелите на Маите.
Самият Рус по-късно пише за това:
„От плътния мрак внезапно се появи приказна картина на фантастичен, неземен свят. Изглеждаше, че това е магическа пещера, издълбана в лед. Стените му блестяха като снежни кристали под лъчите на Слънцето.
Като ресни на огромна завеса висяха изящни фестони от сталактити. А сталагмитите на пода приличаха на капки вода върху огромна, издута свещ. Гробницата приличаше на изоставен храм. По стените имаше скулптурни фигури от алабастър. Тогава погледът ми попадна на пода.
Беше почти изцяло покрит от огромна, идеално запазени каменни плочи с релефни изображения. Гледайки всичко това с благоговейно учудване се опитах да опиша на колегите красотата на зрелището. И не повярваха, докато, след като ме отблъснаха, не видяха с очите си тази великолепна картина.“
Откритата крипта е дълга 9 метра, широка 4 метра, а високият й сводест таван се издига почти 7 метра. Архитектурата на подземната гробница е толкова съвършена, че е оцеляла почти идеално до наши дни. Камъните на стените и сводовете са издялани и сглобени с такова умение, че нито един от тях не е паднал от мястото си.
Първоначално археологът дори не може да разбере какво е изкопал: подземен храм или уникална гробница? По-голямата част от залата е заета от огромна каменна кутия, покрита с издълбана каменна плоча. Олтар ли е или капак на саркофаг? На страничните повърхности на плочата се вижда лента от йероглифни знаци, сред които учените откриват няколко календарни дати, датиращи от 7 век според епохата на Маите.
Върху плоската повърхност на плочата ученият открива символична сцена, изсечена с длето на древен майстор. В долната част на тази резба се вижда ужасна маска, която по своя външен вид напомня за разрушение и смърт – челюсти и нос лишени от тъкани и мускули, големи зъби, огромни празни очни кухини.
Сред повечето индиански народи от предколумбово Мексико това божество действа като ужасно чудовище, което се храни с живи същества. Тъй като всички живи същества, умирайки, се връщат на Земята, ужасната маска е стилизиран образ на Божество. Главата е увенчана с четири предмета, два от които сред Маите са символи на смъртта – черупка и знак, наподобяващ %. Другите два, напротив, са свързани с раждането и живота – зърното на царевицата и цветето.
Върху маската на чудовището, леко облегнат назад, седи красив млад мъж в богати дрехи и скъпоценни бижута. Тялото му е обвито с фантастично растение, което излиза от устата на чудовището. Младият мъж се взира в кръстообразния предмет, олицетворяващ „Дървото на живота” при древните Маи или по-точно „Извора на живота” – стилизиран царевичен кълн.
На напречната греда на “кръста” гъвкавото тяло на двуглава змия се увива сложно, а от устата на главите излизат малки смешни мъже в маски на Бога на дъжда. Според вярванията на Маите змията винаги се е свързвала с небето и небесния дъжд – подобно на змиите, облаците се плъзгат плавно и безшумно по небето, а светкавицата е „огнена змия“.
На самия връх на “кръста” се намира свещената птица Кетцал, чиито дълги изумрудени пера са служили като церемониална украси на главите на царете и висшите жреци на Маите. Кетцал също носи маска на Бога на дъжда, а точно под нея има знаци, символизиращи вода, и два малки щита, изобразяващи Бога на Слънцето.
След задълбочено проучване на всички източници, с които разполага, Рус дава следното тълкуване:
„Млад мъж, седнал върху маската на земно чудовище, вероятно едновременно олицетворява човек, който е предопределен един ден да се върне в лоното на Земята и царевицата, зърно, което за да покълне трябва първо да бъде заровено в земята.
Кръстът, който човекът гледа толкова внимателно, отново символизира царевицата – растение, което се появява на земята с помощта на човека и природата, за да служи след това като … храна за хората. Тясно свързана с идеята за ежегодното възкресение на царевицата сред Маите е била идеята за възкресението на самия човек.“
Благодарение на дешифрирането на йероглифите на Маите, се открива необичайно пълна последователност от владетели на Паленке. Кралската династия датира почти от митичния период около 500 г. пр. н. е. Смята се, че тогава лидерът на Маите – К’иш Чан, основава кралството.
По-конкретна информация е налична за владетел на име Балум Кук, живял около 400 г. сл. Хр. Следват го още шестима владетели. Мъжката линия се прекъсва през 583 г., когато властта преминава към дъщерята на Чан-Балум. След 20 години тя е заменена от сина си Ак К’ан, прачичо на владетеля Пакал.
Тогава, тъй като Ак К’ан очевидно не е оставил мъжки потомци, неговата племенница е обявена за владетел. От брака й с благородник от Маите на име Кан Балум Мо’ се ражда Пакал. Възкачва се на престола на 12 години и управлява, според надписите, 67 години – до смъртта си през 683 г.
По указание на Пакал се създава подробно писмено описание на митовете за създаването на Маите, създаването на Вселената и религията като цяло. Робърт Шерер, подобно на други изследователи, смята, че „по този е начин оправдана претенцията за господство, тъй като бащината линия на произход е прекъсната“.
Швейцарският изследовател Ерих фон Деникен, който е убеден, че „земляните общуват с извънземни“, изразява своята гледна точка:
„Релефът, открит в Паленке, изобразява, по всяка вероятност, Бог Кукумац … Виждаме човек, седнал, наведен напред, в поза на жокей или състезател, а в неговото пространство всяко сегашно дете разпознава ракета. Тя е заострена отпред, снабдена със странно извити издатини, подобни на смукателни дюзи, след което се разширява и завършва в пламъци.
Човек, който се навежда напред с двете си ръце, държи множество неразбираеми устройства за управление, а с лявата си пета натиска някакъв вид педал. Облечен е подходящо – в къси панталони с широк колан, в сако с модерна сега яка Чино и стегнати маншети. Активна е не само позата на такъв ясно изобразен астронавт – пред лицето му виси някакво устройство и той го наблюдава отблизо и внимателно.“
Масивните каменни „крака“ на саркофага от своя страна също са украсени с релефни изображения. Митични персонажи в богати дрехи сякаш “израстват” от земята, изобразени чисто символично – лента и специален йероглиф. А до тях се виждат издънки на вече истински растения, окачени с плодовете на какао, тиква и гуава.
От саркофага се издига дълга каменна тръба, направена под формата на змийско тяло и завършваща в централното помещение на храма. Алберто Рус нарича тази тръба „Канал за душата“, предназначен за духовно общуване между свещеници и живи членове на царското семейство с техните починали предци. Стълбището след погребалния ритуал е покрито с отломки от камъни, а между гробницата и храма отгоре има магическа връзка през този “канал”.
Размерите на каменния саркофаг и огромното му тегло от 20 тона не позволяват неговото предаване надолу, по тесните вътрешни стълби, след построяването на пирамидата. Пирамидата и храмът най-вероятно са построени върху готовата гробница, за да я предпазят от разрушаване и да я скрият от неканени очи.
Но гробницата на владетеля, заровена с безброй съкровища, несъмнено е много примамлива плячка за крадци, поради което е толкова внимателно скрита в недрата на пирамидата, а проходът към нея е гъсто запълнен с пръст, развалини и камъни блокове.
Двама от най-изтъкнатите експерти по Древна Америка – Линда Шеле и Дейвид Фрайдел, през 1990 г. са на мнение, че „майсторите, направили произведението, са искали да покажат владетеля при ствола на Дървото на световете, спускащо се в устието на подземен свят“. По същото време е въведен и мотивът:
„Падащият Пакал е придружен от схематична глава на чудовище, носещо жертвена чаша с глиф на Слънцето. Този специален глиф, изобразяващ Слънцето на границата с подземния свят, при прехода от живот към смърт, е знак за изключителна символична сила. И Слънцето, и кралят ще преминат през Ксибалба, за да се появи отново на източния хоризонт в края на пътуването си.“
През 1989 г. Джеръми Саблоф прави следните заключения:
„Ерих фон Даникен предположи, че върху капака на саркофага на владетеля Пакал … е изобразен астронавт от древни времена на контролните устройства на космически кораб. Неговата идея се основава на привидна прилика с позицията на съвременен астронавт в капсула на космически кораб … Значи цивилизацията на Мексико е била повлияна от същества от други планети? Фон Даникен няма късмет, тъй като иконографията показва, че Пакал не преодолява силата на гравитацията – той не излита, а се спуска в Подземния свят.“
Четете още: Посещавани ли са Шумерите от извънземни?
За разлика от него Алберто Рус, човекът открил артефакта, заявява:
„Върху въпросния камък виждаме човек, заобиколен от астрономически символи, означаващи небето, пространствената ограниченост на земните граници и родината на Боговете, върху която неизменният път на светилата бележи неумолимия ритъм на времето.“
На плочата на саркофага и на ръба на капака има два от четирите списъка на кралете на Паленке, които посочват датите на тяхното раждане, смърт и възкачване на трона. Предполага се, че майката на Пакал се слива тук с прародителката на Боговете и царете, майката и на трите централни Божества на религията на Маите. В същото време се обяснява божествената природа на Пакал.
Шеле и Фрайдел пишат за това:
„Като логично заключение следва, че Пакал е принадлежал към потомците на първата Богиня и към същия род като онези висши същества, които … съставляват божествената триада на Паленке.“
Върху капака на саркофага, издълбан с длето, се вижда рисунка, изобразяваща Пакал с димяща брадва в челото. От гледна точка на Маите това показва, че той е въплъщение на второто дете на прамайката, Бог Джии. Тъй като това е тълкуване, трябва да се даде по-внимателна формулировка, например: така може би се посочва неговата много тясна връзка с Бог Джии.
Според хипотезата за търсене на следи от извънземен разум в древността, в случая с много същества, наречени „Богове“, става дума за извънземни интелигентни същества, което следователно обяснява връзката на Пакал с необичайно събитие, свързано с такива същества.
Възниква въпросът какво е значението на символиката върху капака на саркофага? Смята се, че Пакал е погребан в „кръстовидното дърво на световете“. Какво е това “дърво“, което дори се смята за “космически кораб“? Глифът на името му е Бака Чан, “шест небеса” или “повдигнато небе“.
В митологията на Маите той служи като централна ос на Космоса. През 1986 г. Л. Шеле и М. Милър, и през 1990 г. Л. Шеле и Д. Фрайдел пишат:
„На тази ос душите на мъртвите и Боговете се надигат от другия свят, когато са извикани чрез ритуала на визуализацията и се връщат обратно по същия начин“.
Сега има спорове за това как и с каква помощ са призовавани Боговете в ритуала на визуализацията. Също така не е ясно как Боговете трябва да дойдат по централната ос на Космоса от другия свят. Струва ни се най-естественото предположение, и това трябва да се каже тук, че “Богове” са дошли от Космоса, слезли са на Земята и след това са се върнали отново в Космоса.
В средната част на Уака Чан са глифовете за “дърво“, “свещено/култ“, “светлина” (например “огледало“), символът на купата за кръв и “змията, обсипана със скъпоценни камъни“. По този начин изображението може да бъде съотнесено със свещеното Дърво на световете.
Обяснението, което води до техническа интерпретация на общата конфигурация, би могло да бъде следното: изобразен е дървовиден (висок, издължен, насочен към небето) обект, който блести като скъпоценен камък и се почита като свещен. Символът на змията се използва сред Маите, в културата на Олмеките, както и по целия свят в подобен („свързан с космически кораби“, божествен) контекст (може би като асоциация с опасност, съскане, скорост и т.н.).
Освен това сред Маите произношението на думите “змия“, “небе” и “четири” е почти идентично. Това се отнася както за юкатекския диалект, където се използва думата “сап“, така и за диалекта Чолан, където се произнася “чан“.
Шеле и Фрайдел заявяват:
„Естествено е съвсем логично да се използва змията като метафора за небесния свод. Дори в имената и заглавията художниците на Маите са използвали небесни глифи и змии като взаимозаменяеми. Тъй като и двата глифа се предават идентично при четене и говорене, няма значение кой от двата глифа да се използва при писане.
Две “глави”, разположени диагонално пред героя, изобразен в центъра и под него, символизират два бога: Бог Джии и Бог Шут. Последният е един от най-ранните символи на Маите, обозначаващ господство, сила, енергия, а Джии е последният роден в триадата на Боговете на Паленке, който е бил в тясна връзка с владетеля Пакал.“
На върха на Дървото на световете е изобразено така нареченото „небесно чудовище“. Този знак обикновено символизира движението на Венера и Слънцето, и в широк смисъл движението на други планети през съзвездията през нощта и през деня.
Шеле и Фрайдел пишат за това:
„Със своето съществуване във външните граници на Вселената, Космическото чудовище олицетворява свързващия път между естествения и свръхестествения свят.“
Ако това Космическо чудовище съществува в крайните граници на Вселената, тогава наред с предположението, че тук се очертава свързващ път към свръхестествения свят, може със същото или дори повече основание да се приеме тезата, че пътят към Космоса е символично обозначен.
След откриването на гробницата Алберто Рус пише:
“Символична сцена е представена на повърхността на голям камък, който е заобиколен от астрономически знаци.”
В горната част на изображението, тълкувано по-специално като Дърво на световете, не е трудно да се види същество, подобно на птица. Това е “най-висшето Божество във формата на птица” или “небесна птица“, “символ на полета“. Ако в случая с Дървото на световете наистина говорим за постулиран стилизиран космически кораб, тогава изображението на птица като символ на полета към небето само би подчертало това съдържание.
Централният въпрос е съдържанието на изображението върху капака на саркофага в Паленке. Показва ли владетеля Пакал на път към подземния свят Шибалба или е космически кораб, отразен в символиката на Маите, и човек, който седи в него?
Още през 1990 г. – 1991 г. Шеле и Фрайдел твърдят, че това очевидно изобразява пътуването на краля на Маите до Шибалба, до „мястото на страха“. Въпреки това, през 1992 г., заедно с етнолога Паркър, те заключават, че Шибалба не винаги се идентифицира с подземния свят:
„Дори днес пътят към Шибалба сред различните народи на Маите се идентифицира с Млечния път – това е представяне, произхождащо от класическия период … За Маите небето отдавна е жив Космос, в който делата на божествените същества са се проявили.”
Както пише Денис Тедлок, „митичните Богове близнаци влязоха в черния път … на небесната сфера“, това означава, че те са били забелязани за последно в черната пукнатина на Млечния път, преди да изчезнат зад източния хоризонт. И затова тази пукнатина и до днес се нарича пътят към Шибалба.
Това може да се каже и за лентата от йероглифи, рамкиращи цялото изображение. Разделена е на секции с различна дължина.
Шеле и Фрайдел пишат:
„Във всеки раздел има името на Слънцето, Луната, планета или други небесни тела, изразени в глифове. Така се изобразява така наречената “небесна лента”.“
И така, тълкуването на изображението върху капака на саркофага в Паленке позволява следните последователни твърдения:
• Противно на мнението на някои изследователи, например Джеръми Саблоф, символиката на капака на саркофага съдържа темата за изключително силна връзка с Космоса.
• Пакал е изобразен на път за Шибалба.
• С Ксибала може да се свърже пътя към Вселената, към Млечния път.
• Според разбирането на Маите Боговете са живели в Космоса.
• Това се потвърждава от символиката на върховното Божество под формата на птица и Космическо чудовище.
• От това следва, че иконографията на погребението не разкрива никакви противоречия с факта, че може би върху капака е изобразен космически кораб.
По ирония на съдбата никога не е имало обширна Програма за археологическо търсене в Паленке, която би могла да даде отговори на допълнителни въпроси. Това е следващата важна стъпка в изследването на наследството на Паленке.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
