В компютърна симулация ли живеем? Това е въпросът, който някои учени и философи си задават от десетилетия.
Идеята е популяризирана от филма „Матрицата“, който описва дистопично бъдеще, в което хората са поробени от машини и умовете им са включени във виртуална реалност. Но възможен ли е този сценарий в действителност?
Един от начините да се тества тази хипотеза е да се търсят проблеми или аномалии в тъканта на пространството и времето, които биха могли да разкрият дигиталната природа на нашата Вселена.
Квантовата механика е клон на физиката, който се занимава с поведението на материята и енергията в най-малки мащаби. Един от най-интригуващите и противоречиви аспекти на квантовата механика е т. нар. „Ефект на наблюдателя“, който гласи, че актът на наблюдение влияе върху резултата от експеримента. С други думи, „реалността не е фиксирана, докато не я измерим“.
Ефектът на наблюдателя е демонстриран за първи път чрез известния експеримент с двоен прорез, при който лъч от електрони или фотони се изпраща през два тесни процепа и след това се открива на екран зад тях.
Когато никой не ги гледа, частиците се държат като вълни и създават интерференчен модел на екрана. Въпреки това, когато детектор се постави близо до един от процепите, за да се наблюдава през кой процеп преминава всяка частица, този модел изчезва и частиците се държат като частици.
Това означава, че самият акт на наблюдение срива вълновата функция на частиците и ги принуждава да изберат определено състояние.
Ефектът на наблюдателя има дълбоки последици за нашето разбиране на реалността и повдига някои философски въпроси. Например, реалността съществува ли независимо от нашето наблюдение? Ако не, тогава кой или какво решава какво е реалността?
Има ли по-високо ниво на наблюдение, което определя резултата от нашите експерименти? И ако е така, означава ли това, че живеем в симулация?
Някои учени и философи спекулират, че Ефектът на наблюдателя може да бъде доказателство за симулирана реалност. Те твърдят, че квантовите явления са твърде странни и неинтуитивни, за да бъдат естествени, и че могат да бъдат признаци на проблеми или грешки в компютърна програма, която управлява нашата Вселена.
Те също така предполагат, че Ефектът на наблюдателя може да бъде начин за симулатора да спести изчислителни ресурси, като рендира само наблюдаваното и остави останалото недефинирано.
Четете още: Има ли начин да напуснем симулираната реалност, в която живеем?
Има обаче и много аргументи срещу тази хипотеза.
От една страна, Ефектът на наблюдателя не изисква съзнателен наблюдател, а само физическо взаимодействие, което причинява декохерентност. Декохерентността е процесът, при който квантовите системи губят своята кохерентност и стават класически поради взаимодействия с тяхната среда.
Следователно всяка физическа система, която взаимодейства с друга система, може да се счита за „наблюдател“ и няма нужда да се извиква съзнателен ум или симулатор.
Освен това Ефектът на наблюдателя не означава, че реалността е субективна или произволна, а само, че е вероятностна и контекстуална.
Квантовата механика не казва, че всичко може да се случи, а само, че определени резултати имат определени вероятности да се случат в зависимост от това как сме поставили експеримента. Вероятностите се определят от Законите на физиката, които са обективни и универсални.
Контекстът се отнася до началните условия и граничните условия на експеримента, които също са обективни и измерими.
Следователно Ефектът на наблюдателя не доказва, че живеем в симулация, а само, че реалността е по-сложна и мистериозна, отколкото си мислехме.
Има още няколко експеримента, чрез които учените се опитват да докажат, че живеем в Матрица или холограма. Екипът от изследователи във Фермилаб, американска национална лаборатория за физика на елементарните частици, се опитва да направи с експеримент, наречен Холометър.
Холометърът е устройство, което използва два мощни лазера за измерване на квантовите флуктуации на пространството в най-малкия възможен мащаб, известен като Дължината на Планк. Идеята е, че ако пространството е холограма, проекция на информация от повърхност с по-ниско измерение, тогава то трябва да има характерна пикселизация или зърнистост, която да се появи като шум в лазерните лъчи.
Експериментът продължава една година и събира данни от 2015 г. до 2016 г. Резултатите, публикувани през 2017 г., не показват доказателства за холографски шум, изключвайки някои версии на хипотезата за симулация.
Това обаче не означава, че не живеем в Матрица, тъй като може да има други начини за създаване на реалистична симулация, която да не произвежда такъв шум.
Други експерименти също се опитват да тестват хипотезата за симулация, като например търсене на признаци на квантова корекция на грешки, което може да показва, че нашата Вселена постоянно се актуализира и коригира от някакъв външен агент. Досега обаче нито един от тези тестове не е предоставил убедително доказателство.
Симулационната хипотеза остава завладяваща и противоречива тема, която предизвиква нашите предположения за реалността и нашето място в нея. Дали живеем в Матрица или не, може никога да не разберем със сигурност, но можем да продължим да изследваме и поставяме под въпрос природата на нашето съществуване …
Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
