По материали на Светла Бен-Ицхак, асистент по Космос и международни отношения в Air University. Превод: hiddentruth.site
Заглавията, провъзгласяващи възхода на нова „космическа надпревара“ между САЩ и Китай, стават често срещани в отразяването на новините след вълнуващите изстрелвания през последните години.
Експертите посочват бързия напредък на Китай в Космоса като доказателство за възникващ сценарий, в който Китай се конкурира директно със САЩ за надмощие.
Тази идея за космическа надпревара между Китай и САЩ звучи убедително предвид технологичното развитие на Китай, но колко точна е тя? Като професор, който изучава Космоса и международните отношения, моите изследвания имат за цел да определят количествено силата и възможностите на различните нации в Космоса.
Когато разглеждам различните капацитети, данните рисуват много по-сложна картина от тясна космическа надпревара между САЩ и Китай.
Поне засега реалността изглежда по-скоро като това, което наричам „сложна хегемония“ – една държава, САЩ, все още доминира в ключови космически способности и тази преднина е допълнително подсилена от силна мрежа от партньори.
Наричането на настоящата ситуация „състезание“ предполага, че САЩ и Китай имат приблизително равни възможности в Космоса. Но в няколко ключови области САЩ са далеч пред не само Китай, но и всички останали космически нации взети заедно.
Започвайки с разходите: през 2021 г. космическият бюджет на САЩ е приблизително 59,8 милиарда щатски долара. През последното десетилетие Китай инвестира сериозно в космически и ракетни технологии и е удвоил разходите си през последните пет години. Но с прогнозен бюджет от 16,18 милиарда долара през 2021 г., той все още харчи по-малко от една трета от бюджета на САЩ.
САЩ също водят значително по брой активни сателити. В момента има общо 5465 работещи сателита в орбита около Земята. САЩ управляват 3433 или 63 % от тях. За разлика от тях Китай има 541.
По същия начин САЩ имат повече активни космодруми от Китай. Със седем действащи площадки за изстрелване в страната и чужбина и най-малко 13 допълнителни космодрума в процес на разработка, САЩ имат повече възможности за изстрелване на полезни товари в различни орбити. За разлика от това, Китай има само четири действащи космодрума с още два планирани, всички разположени на собствената му територия.
Докато САЩ може да имат явно предимство пред Китай в много области на Космоса, в някои мерки разликите между двете страни са по-нюансирани.
През 2021 г., например, Китай се опита да извърши 55 орбитални изстрелвания, четири повече от 51-те на САЩ. Общите числа може да са сходни, но ракетите носят много различни товари в орбита.
По-голямата част – 84 % – от китайските изстрелвания имат правителствени или военни полезни товари, предназначени предимно за електронно разузнаване и оптични изображения. Междувременно, в САЩ 61 % от изстрелванията са за невоенни, академични или търговски цели, предимно за наблюдение на Земята или телекомуникации.
Космическите станции са друга област, където има важни различия, скрити под повърхността. От 90-те години на миналия век САЩ работят с 14 други нации, включително Русия, за експлоатацията на Международната космическа станция.
МКС е доста голяма, с 16 модула, и е довела до технологични и научни пробиви. Но тя е вече на 24 години и участващите нации планират да я оттеглят през 2030 г.
Китайската космическа станция Tiangong е „новото дете“ в блока. Строителството е завършено едва в края на 2022 г. и е много по-малка – само с три модула. Китай изгради и пусна всички различни части и остава единственият оператор на станцията, въпреки, че покани други и да се присъединят.
Китай несъмнено разширява космическия си капацитет и в доклад, публикуван през август 2022 г., Пентагонът прогнозира, че Китай ще надмине капацитета на САЩ в Космоса още през 2045 г. Въпреки това е малко вероятно САЩ да останат в застой, тъй като продължава да се увеличава финансиране за Космоса.
Основна разлика между САЩ и Китай е характерът и броят на международните сътрудничества.
От десетилетия НАСА плодотворно култивира международни и търговски партньорства във всичко – от разработването на специфични космически технологии до летенето на хора в Космоса.
Правителството на САЩ също е подписало 169 споразумения за споделяне на космически данни с 33 държави и междуправителствени организации, 129 с търговски партньори и седем с академични институции.
Китай също има съюзници, които помагат с Космоса – най-вече Русия и членовете на Азиатско-тихоокеанската организация за космическо сътрудничество, включително Иран, Пакистан, Тайланд и Турция. Сътрудниците на Китай обаче са по-малко на брой и имат много по-слабо развити космически способности.
Четете още: Китайска хиперзвукова ракета противоречи на законите на физиката
Усилията за връщане на повърхността на Луната отлично подчертават тази разлика в подкрепата и синергията на съюзниците. И САЩ, и Китай имат планове да изпратят хора на повърхността на Луната и да създадат лунни бази в близко бъдеще.
Тези конкуриращи се лунни цели често се цитират като доказателство за космическата надпревара, но те са много различни по отношение на партньорства и обхват.
През 2019 г. Русия и Китай се споразумяха да отидат заедно до Луната до 2028 г. Русия предоставя своите спускателни апарати Луна и орбитални апарати с екипаж Орел, докато Китай подобрява своя роботизиран космически кораб Chang’e.
Тяхната бъдеща международна лунна изследователска станция е „отворена за всички заинтересовани страни и международни партньори“, но към днешна дата няма други държави, които да са се ангажирали с усилията на Китай и Русия.
За разлика от това, от 2020 г. 24 нации се присъединяват към водените от САЩ споразумения Артемида. Това международно споразумение очертава споделени принципи на сътрудничество за бъдеща космическа дейност и, чрез Програмата Артемида, конкретно има за цел да върне хората на Луната до 2025 г., да създаде лунна база и лунна космическа станция скоро след това.
В допълнение към широкото международно участие, Програмата Артемида е сключила договори със зашеметяващ брой частни компании за разработване на набор от технологии, от лунни кацащи апарати до лунни строителни методи и др.
Докато Китай може да изглежда като основен конкурент на САЩ в Космоса, други страни имат космически възможности и стремежи, които съперничат на тези на Китай.
Индия харчи милиарди за Космоса и планира да се върне на Луната, вероятно с Япония, в близко бъдеще. Южна Корея, Израел, Япония, Обединените арабски емирства, Турция, Германия и Европейският съюз също планират самостоятелни лунни мисии.
Япония е разработила впечатляващи технологични космически способности, включително технология за изпращане на космически кораб до астероид и връщане на проби обратно на Земята, които съперничат и дори надминават тези на Китай.
В миналото космическата надпревара беше за това кой пръв да стигне до звездите и да се върне у дома. Днес целта е изместена към оцеляване и дори процъфтяване в суровата среда на Космоса.
Вярвам, че не е изненадващо, че въпреки решителната си преднина, САЩ си партнират с други, за да стигнат до Луната и отвъд нея. Китай прави същото, но в по-малък мащаб. Картината, която се очертава, не е на „раса“, а на сложна система със САЩ като лидер, работеща в тясно сътрудничество с широки мрежи от партньори.
Това е гледната точка на Светла Бен-Ицхак, а какво мислите Вие?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
