В една облачна сутрин в семейна ферма в Уилоу Гроув, близо до Мо, Австралия, фермер преживява близка среща с мистериозно НЛО. Синът му, въпреки, че не вижда странния кораб, го чува докато изпълнява задълженията си във фермата.
Инцидентът е широко отразен в новините по онова време, както отделните разследвания, тъй като всеки изследовател на НЛО се опитва да открие нещо, което другите не са. Но, случилото се остава необяснено и до днес.
По онова време има все повече призиви от няколко политици към австралийската армия да разсекретят своите файлове за НЛО.
Това е нещо, което те упорито отказват да направят, твърдейки, че „повечето са незначителни и лесно обясними, и малък процент би бил заплаха за националната сигурност“. Някои хора веднага заявявт, че има прикриване. Освен това мнозина са на това мнение и днес.
Самият инцидент в Уилоу Гроув продължава само няколко минути и е интересното очевидното желание от страна на австралийските военни да „намерят“ обяснение за наблюдението, вместо да разкрият нещо повече.
На 15 февруари 1963 г., малко след 7 сутринта, Чарлз Брю се заема с обичайните си ежедневни задължения в семейната ферма в Уилоу Гроув. Небето е сиво и обсипано с дъждовни облаци, и леко превалява.
Брю, заедно с двайсетгодишния си син Тревър отива от фермата към навесите за доене. Оставя Тревър да пусне машината за доене, а той излиза на открито, точно пред бараката. Докато го прави, мъжът забелязва странен обект в облачното небе, който бавно се спуска и се насочва към фермата.
Колкото повече НЛО се приближава до фермата, толкова повече говедата и конете започват да стават неспокойни. Двете кучета, които винаги се въртят около Чарлз, побягват в търсене на прикритие, очевидно обезпокоени от бързо приближаващия обект.
НЛО спира на около трийсет метра от земята и надвисва над дърветата в края на полето. По-късно Чарлз ще го опише с „около 3 метра височина и около 8 метра ширина, с отчетлива форма на диск и прозрачен стъклен купол в горната половина“.
Останалата част от горния екстериор е като на боен самолет – сив метален материал. Долната страна има ярко синьо сияние. Около ръба се виждат „подобни на лъжица издатини“, които се въртят около кораба.
От НЛО се чува звук като „свирене“. Вътре, в доилната барака, Тревър, който дотогава не знае нищо за случващото се, чува странния звук.
Когато Чарлз се опитва да отклони погледа си от неземния обект, той осъзнава, че е силно привлечен от него. По-късно фермерът ще каже, че е било „сякаш лъчи от магнитен ток между него и кораба“.
Четете още: Инцидентът в Аразаригуам – ужасяваща атака на НЛО срещу човек
В същото време той забелязва, че му се появява силно главоболие. Оказва се, че колкото по-дълго НЛО е там, толкова по-силна става болката в главата му.
Въпреки, че наблюдението е от само няколко секунди, болката в главата му го кара да му се струва, че е много по-дълго. Изведнъж обектът започва да се издига и изчезва в един от плътните облаци.
Когато Тревър излиза от доилната барака, обектът вече е изчезнал, но потвърждава интензивния звук, който описва като „диджериду или рев на бик“.
Чарлз докладва за инцидента, което предизвиква посещение на служители от Кралските австралийски военновъздушни сили. Лейтенант Хъдсън и командирът на ескадрила Джейвс интервюират Чарлз и Тревър доста дълго. Те ги считат за много достоверни свидетели.
Въпреки това, дали умишлено или просто заради собственото си „мнение“ за най-вероятния сценарий, военните се съсредоточват върху мрачните метеорологични условия по време на наблюдението.
Чарлз разказва:
„За тях някакъв естествен метеорологичен феномен е виновен за наблюдението. Всъщност, няколко седмици по-късно, след разговори с тях, метеорологът д-р Бенсън заяви, че това, което аз съм видял, а Тревър е чул, е следствието от торнадо, а синята долна страна е „електрически разряд“ от бурята. Дори главоболието ми се дължи на „електромагнитната природа“ на бурята.“
Изглежда, че Кралските австралийски военновъздушни сили правят всичко възможно, за да намерят и предоставят доказателство за своето твърдение.
Въпреки, че Чарлз Брю не казва много, той доста пренебрежително отговаря на идеята, че това, което е видял, е природен феномен в резултат на електрическа буря.
Той казва:
„Иска ми се да се повтори. Беше красиво. Усещах как животът пулсира от него.”
През годините след това няколко изследователи на НЛО проучват случая. Един от тях, д-р Джеймс МакДоналд, посещава Чарлз и мястото на инцидента през 1967 г. по време на обиколката си в Австралия.
Той, подобно на много други, смята, че е „изключително трудно случилото се да се обясни в днешни научни или технологични термини“. Също така се съмнява относно „обяснението с торнадото“.
Местна група за НЛО също изразява съмнение, че вероятно Чарлз Брю е видял явления от торнадо. Въпреки, че признават, че подобно явление може да се случи, те „не могат да стигнат до каквото и да е заключение относно инцидента“ и намират Чарлз за „изключително достоверен свидетел“.
Но, версията с торнадото остава официалното обяснение за инцидента. Съобщава се, че „това, на което Чарлз Брю става свидетел в онази ранна утрин през февруари 1963 г., вероятно е резултат от метеорологична проява, подобна на торнадо“.
Видеото, което по-долу ще гледате включва интервю с австралийския изследовател на НЛО Пол Дийн.
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
