Катастрофата на НЛО през 1933 г. в Италия: Първият забравен Розуел?

Инцидентът в Розуел през 1947 г. в Ню Мексико е може би най-известната катастрофа на НЛО в историята, предизвикала безброй дебати и теории на конспирацията. Но какво ще стане, ако ви кажа, че е имало по-ранен, по-малко известен инцидент, случил се през 1933 г. в Италия, който може да съперничи на Розуел по значимост? Това е историята на катастрофата на НЛО през 1933 г. в Италия: Забравената енигма преди Розуел.

Когато мислим за катастрофи на НЛО, най-често се сещаме за инцидента Розуел, но историята има начини да крие интригуващи тайни. Възможно ли е да има още по-ранно събитие, включващо диктатор, тайни операции и потенциални военни прикрития? Катастрофата на НЛО в Италия през 1933 г. изглежда предполага това и скорошни твърдения и доказателства от изследователи и бивши служители на разузнаването върнаха този мистериозен инцидент отново в светлината на прожекторите.

Според тези новопоявили се източници , летяща чиния с форма на камбана е катастрофирала близо до Магента, град, разположен на запад от Милано, на 13 юни 1933 г.

Предполагаемото възстановяване на извънземния кораб от италианските власти довело до транспортирането му до близкото летище, където било подложено на обстойно разследване и преглед от екип от експерти, ръководени от не кой да е, а Гулиелмо Маркони, известният изобретател на радиото. Първият случай на „НЛО“ в Италия обаче остава забулен в тайна, тъй като фашисткият режим незабавно потулва инцидента. Роберто Пиноти, основателят и секретар на Националния център за НЛО, изиграва ключова роля в разплитането на енигмата около този случай.

По време на конференция „Уфология“ близо до езерото Маджоре, в Арона, Пиноти хвърли светлина върху тази интригуваща част от историята. Той обяснява: „Останките от НЛО, изобразен на чертежи като цилиндричен самолет с преграда в края, украсен с илюминатори, излъчващи бели и червени светлини, е бил съхраняван в складовете на Siai-Marchetti във Vergiate в продължение на 12 години.“

Още по-интригуващи са подробностите за намерените същества в летящата чиния. Съхранени във формалин, тези неземни пилоти били с височина 1,80 метра, светли коси и впечатляващи ориенталски сини очи.

Не е чудно, че Мусолини първоначално приема, че са германски пилоти, въпреки авторитетното противно мнение на Маркони. Хипотезата на Пиноти добавя нов слой към историята на предвоенния период, предполагайки, че „Дучето може да е вярвал, че присъединяването към нацистка Германия, притежаваща напреднали и безпрецедентни възможности за иновативни самолети, е по-разумно, отколкото да предполага ,че това е НЛО от друга планета“.

Съобщава се, че самият НЛО е бил конструиран от неизвестен метал, устойчив на топлина и корозия. Той имал сложна и непонятна система за задвижване с електромагнитни полета, далеч отвъд технологичното разбиране на онази епоха.Така Мусолини разбира ,че си има работа с изънземна технология.

Интересно е, че Бенито Мусолини, пленен от феномена, създава таен отдел, известен като „Gabinetto RS/33“ (или Кабинет RS/33 ), за да изучава чинията и нейната извънземна технология. Този таен отдел, под ръководството на Маркони, включвал учени, инженери и военни офицери, всички работещи с амбициозната цел за обратно инженерство на извънземния кораб за военни приложения.

И все пак големите им планове били осуетени с края на Втората световна война, когато Италия пада в ръцете на съюзническите сили. Според някои сведения американските войски са сложили ръка върху чинията и останките от нея, изпращайки ги в Съединените щати. Съобщава се, че тези артефакти са станали част от тайна програма, натоварена със събирането и изследването на множество „нечовешки“ летящи чинии.

Предполага се, че тази програма е била наблюдавана от Националната служба за разузнаване (NRO), изключително секретна разузнавателна агенция, специализирана в шпионски сателити.

Скорошни разкрития от Дейвид Груш, бивш офицер от NRO, който твърди, че притежава познания от първа ръка за тази програма, хвърлиха светлина върху нейното съществуване. Груш твърди, че се е натъквал на документи и снимки, подкрепящи придобиването от правителството на САЩ на различни извънземни кораби през годините, включително този от Италия през 1933 г. Той твърди, че е разговарял и с други бивши офицери от разузнаването, които потвърждават неговия разказ.

Катастрофата на НЛО през 1933 г. в Италия, макар и един от най-старите и неясни случаи в историята на неидентифицираните въздушни явления (UAP), може да държи ключа към разгадаването на произхода и намеренията на тези енигматични посетители. Значението му може да се разшири до дълбокото въздействие, което тези срещи са имали върху човешката история и технологичното развитие, което го прави важна глава в аналите на НЛО науката.

Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание