Съвременната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър” (ЛРО) се утвърди като ключова фигура в научните изследвания около Луната и разкрива тайните на нашата небесна съседка. Най-скорошното вдъхновяващо откритие на ЛРО беше идентифицирането на точното място на падане на руската космическа мисия “Луна-25”. Този моментозаписен момент в космическата история ни предоставя ценни научни данни и показва сътрудничеството между космическите агенции по целия свят.
На 19-ти август, “Луна-25” на Роскосмос претърпя авария, което доведе до нейното падане на лунната повърхност. След този инцидент, руската космическа агенция Роскосмос предостави информация за областта на падане на 21-ви август. Именно тогава, екипът на американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, оборудван с мощна телескопична камера “LROC”, реши да действа.
Следващия ден, на 22-ри август, командите за фотографиране на засегнатата област бяха изпратени и успешно изпълнени. Фотографиите, получени след тази процедура, се оказаха от критично значение за разбирането на авариата.
Учените сравниха фотографиите преди и след аварията на “Луна-25” и забелязаха нов кратер с диаметър от около 10 метра. Този неочакван резултат създаде дискусия сред космическите експерти относно причините за кратера. По мнението на мнозина, той е вероятно резултат от разбиването на автоматичната лунна станция “Луна-25”, но също така не може да се изключи и евентуален удар на метеорит.
Интересно е, че този нов кратер се различава от местата на предходни аварии от мисии като “Хакуто-Р”, “Берешийт” и други. Тук няма летящи отломки и детайли, което навежда на заключението, че скоростта и ъгълът на колизията при падането на “Луна-25” са били наистина катастрофални, довели до пълното разрушаване на всички елементи на станцията при контакта с лунната повърхност.
Руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров споделя своя анализ, подчертавайки, че това място на аварията се отличава от предишните, което показва уникалните обстоятелства, свързани с инцидента.
Откритието на мястото на падането на “Луна-25” от “Лунър Риконисънс Орбитър” се явява значителен принос към науката и ни предоставя ценни данни за събитието. То още веднъж доказва, че космическите мисии със сътрудничество и иновации продължават да ни удивляват и обогатяват нашето разбиране за нашата космическа околна среда.
