Майор Лари Койн и ужасяващия инцидент с НЛО (видео)

Преди четиридесет години, армейски хеликоптер с екипаж от четирима души лети над Менсфийлд, Охайо (Mansfield, Ohio).

Според официалния доклад, подписан и представен от екипажа:

„Часът е 23:00 ч., когато почти се сблъскахме във въздуха с неидентифициран летящ обект.“

Пълното обяснение за тази ужасяваща близка среща с НЛО никога не е показвано. И до днес, този инцидент остава един от най-достоверните и ужасяващи в историята по темата.

Първоначално, командирът на хеликоптера майор Лари Койн (Maj. Larry Coyne) и неговият екипаж си помислили, че светлината на хоризонта е от маяк на радио кула.

1 600x414 - Майор Лари Койн и ужасяващия инцидент с НЛО (видео)

През 1975 г., пред репортер, Койн казва:

„Летяхме на около 2500 фута, когато член от екипажа на хеликоптера забеляза червена светлина на източния хоризонт. След това той ме информира, че светлината се движи срещу хеликоптера, и че идва към нас за сблъсък.

Погледнах надясно и забелязах, че обектът става по-голям, а светлината става по-ярка. Започнах да слизам с хеликоптера към земята, за да изляза от пътя на сблъсъка. Спускахме се надолу, а този обект беше като ракета. Започна да се движи под перпендикулярен ъгъл, за да ни удари.

Изглеждаше, че щяхме да се сблъскаме … Подготвихме се за удар и тогава чух хората от екипажа отзад да казват: „Погледни нагоре!“. Забелязах, че този обект спря точно пред нас. Спря и започна да витае, точно над хеликоптера!”

Гледайте документалното видео.

Когато непознатият обект започнал да витае във въздуха над хеликоптера, Койн и екипажът му забелязали светлина, излизаща от задния му край. Тази светлина излизала под ъгъл 90 градуса и влизала в кабината им.

Койн продължава:

„Беше ярко зелена светлина. И всички червени нощни светлини, които използваме за нощна навигация, бяха „разтворени“ в тази зелена светлина. Цялата кабина стана зелена. „Удари“ всички ни директно в лицето …

Знаехме, че сме срещнали нещо необикновено.

Предполагахме, че това е високоефективен изтребител, но когато спря точно пред нас, тогава и четиримата осъзнахме, че това не е високопроизводителен самолет. НЛО имаше формата на пура. Нямаше крила, нямаше вертикален или хоризонтален стабилизатор, беше приблизително 60 фута дълъг и 15-20 фута висок.”

Това, което се случва по-нататък е като нещо извън научната фантастика.

Койн си спомня:

„Бяхме на 1700 фута. Тогава този НЛО започна бавно да се движи на запад от нас. По това време се притеснявах, че ще се ударим в земята, и погледнах своя висотомер. Хеликоптерът ни беше на 3500 фута, изкачвайки 1000 фута в минута, без промени в управлението. Преминахме от 1700 фута до 3500 фута за броени секунди и никога не разбрахме как …!”

Четете още: Инцидентът с НЛО и триоки извънземни във Воронеж

Хеликоптерът достигнал 3800 фута, а четиримата мъже почувствали удари „като от турбуленция“. Изведнъж отново поели контрола над хеликоптера и се върнали на височина 2500 фута, като продължили към Кливланд.

Майор Лари Койн (вляво)
Майор Лари Койн (вляво)

Майорът продължава разказа си:

„Що се отнася до самия НЛО, в съзнанието ни няма съмнение как е изглеждал. Въздушен обект, който може да се движи със страхотната скорост над 1000 възела и след това да спре за по-малко и от секунда.

Поддържа височина, може да променя височината, да се изкачва и спуска. Мисля, че ако искаше да се сблъска с нас, можеше да го направи. Не можете да се измъкнете от него – нямате толкова време да реагирате!”

Доказателство за този инцидент са думите на очевидците от екипажа, които са участвали в срещата с НЛО. Армията не попречила на Койн и останалите да говорят за преживяванията си. Всъщност, на Койн било позволено да разкаже инцидента с НЛО на ООН през 1978 г.

Този инцидент с НЛО от 1973 г., макар със сигурност драматичен и ужасяващ за екипажа на хеликоптера, не е единственият случай, когато конвенционални самолети са се сблъсквали с неизвестни обекти.

Много членове на екипажи от големи авиокомпании са били свидетели на необичайни обекти близо до самолетите си, но не са склонни да разказват публично своите истории.

През 1999 г., Ричард Хейнс (Richard Haines), пенсиониран старши изследовател от Научния център на НАСА в Калифорния, създава Национален център за докладване на авиацията за аномални явления (National Aviation Reporting Center on Anomalous Phenomena, NARCAP).

В него, на пилотите и ръководителите на полети се предоставя поверително място, където да докладват за собствените си необичайни наблюдения на това, което Хейнс нарича „неидентифицирани въздушни явления“ (unidentified aerial phenomena, UAP).

Пред The ​​Huffington Post Хейнс казва:

„Имаме две цели: да направим летенето по-безопасно по отношение на неидентифицирани и слабо разбрани явления в атмосферата.

И втората цел е да се съберат, анализират и след това да се докладват висококачествени данни от аерокосмическия свят за явленията, за да ни помогнат да ги разберем по-добре.“

Според Хейнс, от създаването на Националния център за докладване на авиацията за аномални явления, средно получава от 6 до 12 доклада ежедневно. Той абсолютно вярва, че има истински опасности и проблеми с безопасността, които възникват между пилотите и някои неидентифицирани въздушни явления.

Хейнс казва:

„Въз основа на анализ на минали случаи, смятам, че съществува потенциал за много сериозно събитие. Прегледахме много срещи при полет, при които могат да се случат няколко неща.

Едно от тях е електромагнитен ефект в непосредствена близост до явлението, при което са засегнати апаратурата на пилотската кабина. Може да е от магнитно поле, радиосмущения или дори инерционен ефект, а това е опасно. Пилотите не искат да летят със самолети, в които не могат да се доверят на своето оборудване.”

Друга проблемна област, която Хейнс и колегите му са открили, е подобна на тази, която Койн и екипажът му на хеликоптера са преживели през 1973 г.

Хейнс продължава:

„Това са случаи, в които неидентифицирано въздушно явление е близо до самолета, може би преди самолета, а пилотът прави бързо аварийно „гмуркане“, за да избегне сблъсък. Това не е много често, но трябва да се докладва. Случвало се е в миналото и все още се случва.

Впечатлен съм от инцидента с хеликоптера на Койн.

Това се квалифицира като истинска среща с неидентифицирано въздушно явление. Многобройните доклади на свидетели са много важни и трябва да привлекат вниманието на авиационните служители.

В случая с Койн, неговият цвят, скорост и видима форма – това са всички важни физически характеристики, които могат да бъдат свързани с други пилотни наблюдения.

Мисля, че Делото Койн се класира много, много високо по достоверност. Една от причините е репутацията на Койн – добър и смел пилот.

Фактът, че е бил готов да излезе с тази много странна история и да застане зад нея, казва ужасно много. Той би насърчил другите пилоти да направят същото.

Ако всички запазят мълчание, ние никога няма да стигнем до дъното на това.“

FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube