В изображенията на марсохода Кюриосити изследователи откриват мрежа от неправилни шестоъгълници, които се образуват при редовно намокряне и изсушаване на почвата.
Това означава, че преди няколко милиарда години областта е била периодично наводнявана с вода и след това е пресъхвала, което е създава оптимални условия за поява на живот.
Днес, няма съмнение, че в далечното минало Марс е бил доста влажна планета. Следи от влиянието на водата се откриват навсякъде по него – от минерали до коритата на древни потоци. Остава обаче въпросът къде и под каква форма е присъствала. Дали е образувала дълготрайни езера или дори океани, или е оставала предимно под формата на лед и понякога се е размразявала?
Нови находки от марсохода Кюриосити показват, че поне в някои периоди от миналото на Марс са съществували сезонни цикли и водата е преливала, или е пресъхвала. Такива променливи условия се считат за оптимални за появата и развитието на ранен живот.
От 2012 г. Кюриосити работи в кратера Гейл. Уилям Рапин и колегите му от Френския институт по астрофизика и планетология в Тулуза установяват, че космическият апарат е заснел там много характерни структури, наподобяващи мрежа от неправилни шестоъгълници с размери няколко сантиметра и с пукнатини до десет сантиметра дълбочина. Подобни форми се образуват, когато почвата, наситена с течност, изсъхне. Това явление често се появява на Земята.
Четете още: Неизвестен летящ обект прелита покрай марсохода Кюриосити (видео)
Учените смятат, че тази област от повърхността се е формирала преди около 3,6 милиарда години, по време на Хесперския период от геоложката история на Марс. Оттогава пукнатините са ерозирали силно и не е изненадващо, че досега изследователите не забелязват шестоъгълните структури.
Стойностите показват, че течността е прониквала в почвата на не много голяма дълбочина, не повече от няколко сантиметра. Това означава, че водата най-вероятно е покривала повърхността само временно и скоро е пресъхвала. В допълнение, правилните ъгли между отделните шестоъгълници се образуват само след няколко цикъла на овлажняване и сушене.
Следователно учените заключават, че по време на Хесперския период в тази област са се случвали редовни, вероятно сезонни, разливи на вода, последвани от пресъхване.
Екипът учени казва:
„Мокрите и сухите циклични среди се считат за важни и може би необходими за предбиологичната химическа еволюция. В действителност, повечето от реакциите, водещи до образуването на сложни органични и биологични съединения, са придружени от освобождаване или свързване на водни молекули.
Първите от тях са много по-лесни за преминаване при относително сухи условия, вторите – при мокри. В допълнение, сушенето насърчава утаяването и увеличаването на концентрацията на получените вещества. Всичко това създава условия, водещи до появата на първобитния живот.“
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
