Мистерията на Олантайтамбо: как Инките са построили гигантския обект …?


Олантайтамбо е град и археологически обект на Инките в южната част на Перу, на около 72 километра по шосе северозападно от град Куско. Намира се на надморска височина от 2792 метра в окръг Олантайтамбо, провинция Урубамба, регион Куско.

По време на империята на Инките, Олантайтамбо е кралското имение на император Пачакути, който завладява региона, построява града и церемониалния център. По време на испанското завладяване на Перу, служи като крепост за Манко Инка Юпанки, лидер на съпротивата на Инките.

Днес, разположен в мястото, което се нарича Свещената долина на Инките, той е важна туристическа атракция поради руините на Инките и местоположението си по пътя към една от най-често срещаните отправни точки за тридневна или четиридневна екскурзия, известна като Пътеката на Инките.

Руините на Олантайтамбо

Руините в Олантайтамбо са предимно от религиозно значение, въпреки, че те също са били важни стратегически. Построена през 1400 г., голямата крепост на Инките, известна още като Храмовия хълм и Храмът на Слънцето, с монолитните си камъни се извисява над калдъръмените улици на града.

Древни символоподобни белези в релефа все още украсяват тези огромни камъни. Комплексът включва и стъпаловидна тераса, както и зона, известна като Принцесовите бани, където се е състояло церемониалното къпане.

Изкачването на 200-те стъпала до върха дава на посетителя близък поглед към останките на няколко фонтана и храмове. Местните жители на района често посочват Лицето на Инките, издълбано в скалата над долината.

Олантайтамбо е стратегическо военно, селскостопанско и религиозно място за управление и контрол на Свещената долина на Инките. Това следва от конструкциите, за които се предполага, че са селскостопански резервоари и за военна употреба, като стени и наблюдателни кули, вероятно за защита от етнически групи.

Руините на Олантайтамбо

Има 150 стъпала, които отделят върха от долната част и са перфектно издълбани камъни, очевидно, посветени на поклонението на водата, с голямо сходство с Типон – Южната долина на Куско.

Четете още: Извънземните ли ръководят живота на Земята?

Мястото е церемониален център и за поклонение за пречистването на водата. Археологическият обект включва поредица от насложени тераси, показващи внушителните и големи каменни блокове, фино издълбани и разположени на горната тераса – Храма на Слънцето.

Руините на Инките в Олантайтамбо са останки от хората, на които Пачакути нарежда да строят, налагайки произведения на селскостопанската инфраструктура, съставени от стотици платформи и канали, за да се гарантира, че земеделските земи, контролно-пропускателните пунктове, домашните и церемониалните сгради са защитени.

Също така, те строят мост, който да свързва селището с Пътеката на Инките, и вдигат колони по маршрута до Мачу Пикчу.

Олантайтамбо

Мястото разполага и с красиви фонтани, Храма на Кондора и множество скали и камъни с различни вдлъбнатини и канали, които може да са били използвани за астрономически наблюдения.

Най-забележителното от тях е вертикално скално лице, за което някои казват, че е слънчев часовник, който отбелязва декемврийското слънцестоене и зенита на Слънцето.

Всъщност целият Олантайтамбо служи за астрономическа цел. За мястото се казва, че е разположено във формата на лама и високо в планината, каменно заграждение, наречено Окото на ламата, улавя първите лъчи на слънцестоенето.

Някои смятат, че каменната зидария е толкова невероятно изработена, че може да бъде направена от хора. В поредицата си от книги, започващи с “Колесниците на Боговете”, известният учен, авантюрист и автор Ерик фон Даникен лансира теория, че каменните конструкции на Андите са построени от извънземни, които посещават Земята от дълго време и са донесли цивилизацията на примитивните хора, живеещи по онова време.

Други казват, че „това е очарователна теория, но може да се разбира и като подценяване на хората в миналото“.

Днес все още е загадка как Инките са могли да построят такъв огромен и добре изграден комплекс на базата на камъни. По онова време те нямат железни инструменти или познания за колелото, но така или иначе са успели да изкопаят огромните камъни, да ги пренесат през долината и реката, да ги изкачат до върха на планината, да ги оформят и поставят в забележителни структури.


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube

Интелектуална собственост на HiddenTruth