Многобройните изчезвания на хора в Триъгълника на Фрейзър


В канадската провинция Британска Колумбия има район, в който често се случват странни изчезвания на хора. Той неофициално се нарича „Триъгълникът на Фрейзър“.

За първи път за тази зона говори известният писател и изследовател на мистериозни изчезвания на хора Дейвид Паулидес, автор на поредицата от книги „Изчезналите 411“ .

Според Паулидес, Триъгълникът обхваща гористите планини между центъра на остров Ванкувър и градовете Хоуп и Камлупс. В рамките на Триъгълника е басейнът на река Фрейзър, обхващащ каньона Фрейзър, реките Лилует и Томпсън, и езерото Харисън.

Изследователят смята, че хората изчезват там толкова често, че районът представлява приблизително 40 % от всички изчезнали хора в Канада.

Предполага се, че най-ранното известно мистериозно изчезване в онази област се случва през 1957 г. с мъж на име Херман Йонгерхюйс. На 10 ноември същата година Йонгерхюйс и неговият приятел Кийс Бълк отиват на лов до място, наречено Езеро Монте, което се намира на около 25 мили от град Камлупс.

По някое време мъжете решават да се разделят и тръгват в различни посоки, като се разбират да се срещнат след няколко часа на уговорено място, но там се връща само Кийс, а Херман така и не се появява. Бълк претърсва целия район, като вика силно името на приятеля си, но не намира и най-малкия признак, че мъжът изобщо е минавал оттам.

Отчаян, Бълк изстрелва три изстрела във въздуха, което обикновено се използва от ловците като сигнал за помощ. За голямо негово облекчение той чува три изстрела в отговор. Те звучат съвсем наблизо, но Кийс не можа да определи от коя посока, и когато отново стреля във въздуха три пъти, никой не му отговаря.

Мъжът отива в Канадския кралски конен полицейски участък и съобщава за изчезнал човек в гората. Скоро е обявена мащабна издирвателна операция, включваща стотици хора, кучета и самолети. Те претърсват цялата гора на много километри около района, където изчезва Йонгерхюйс, но не откриват абсолютно нищо, а кучетата дори не могат да хванат следи.

През 1960 г. в района е открит скелет, до който лежи ръждясало оръжие. Установено е, че скелетът е мъжки и вероятно принадлежи на Йонгерхюйс. В същото време, останките лежат на открито място и в район, който е многократно изследван по време на издирвателната операция. Причината за смъртта на лицето не може да бъде установена.

През лятото на 1960 г. туристът Морис Мастърс, съпругата му и 2-годишната им дъщеря Бети Джийн пътуват до Ред Лейк, разположен на 56 километра северозападно от Камлупс,. Те взимат със себе си малкото дете, защото нямат намерение да навлизат навътре в дивата природа.

След като се разхождат, семейството стига до малко селище и влизат в сградата на пощата, оставяйки Бети Джийн на улицата. Там си играели местни деца и решават, че тя ще е на сигурно място с тях.

Когато се връщат навън, буквално след няколко минути, Бети Джийн не се вижда никъде. Другите деца твърдят, че не знаят къде е изчезнала, и че в един момент била до тях, а след това изведнъж я нямало.

Родителите започват да тичат и да търсят дъщеря си, но момичето не е открито никъде. Жители на селището твърдят, че не са виждали детето. Никой не е виждал подозрителен човек в близост до пощата, никой не е видял някой да влачи малкото момиченце. А тя самата не може за няколко минути да се отдалечи физически от пощата, още по-малко да влезе в гората.

Около два часа по-късно започва мащабно издирване, в което участват кучета-следотърсачи, самолети и десетки доброволци. Най-напред кучетата са изпратени пред пощата на мястото, където момичето играе с другите деца. Но кучетата обикалят безрезултатно и не успяват да уловят миризма.

След това започват да претърсват околните гори, но също безуспешно. Издирването продължава около 10 дни, но не са открити нито момичето, нито части от дрехите или обувките му. Изглежда така, сякаш Бети Джийн се е изпарила във въздуха. 

Нейното изчезване се смята за много странно и защото районът около селището е толкова гъсто обрасъл с храсти, че е трудно да премине възрастен, камо ли дете. И ако момичето е минало по пътя, веднага щеше да бъде забелязано.

Изказваха се теории, че някой може да е отвлякъл момичето, но никой не видял съмнителни хора с дете в района, нито кола, която да е била там по време на изчезването.

Има хипотеза, че детето може да е завлечено от хищно животно. Но защо тогава другите деца не са го забелязали?

В следващите няколко дни след изчезването на Бети Джийн, ловци застрелват мечка и пума в района, но в стомасите им не са намерени нито останки от дете, нито парчета дрехи.

Също през 1960 г. 24-годишният унгарски имигрант Геза Пецели изчезва мистериозно в Триъгълника на Фрейзър. Той работи като пастир на овце и е на склоновете на планината Болди на платото Томпсън, близо до Камлупс, по време на изчезването си.

Има малка къща, в която живее сам, а неговият работодател Дейвид Андерсън го посещава редовно, носейки му храна, напитки и патрони за пушка. На 20 септември Андерсън пристига там както обикновено с провизии, но къщата е празна, а на масата има сервирана храна.

Всички неща на Печели са на мястото си и всичко е наред, сякаш е излязъл само за минута. Когато започва издирването му, стадото овце е открито на около 3 километра от хижата. В снега край стадото не се виждат никакви следи. Къде изчезва Печели остава неизвестно … Не е намерен нито жив, нито мъртъв.

На 19 ноември 1962 г. 30-годишният Уолъс Джон Мар изчезва безследно, докато той и приятелят му Фред Баско отиват на лов в района близо до каньона Фрейзър. Вечерта спират на стар път за дървосекачи, палят малък огън и тогава Баско пожелава да се разходи наблизо, тъй като бил забелязал свежи следи от елен.

Когато се връща около час по-късно, Мар го няма, въпреки, че раницата му с провизии и оръжието все още са до огъня. Отначало Баско предполага, че Мар също е отишъл някъде и скоро ще се върне, но нощта напредва, а Мар така и не се завръща.

На следващия ден Баско се връща в града и съобщава, че приятелят му е изчезнал. При претърсването са открити следи от човешки стъпки, които водят от огъня към гората, но скоро следите изчезват. Щателното търсене в гората не води до нищо.

Предполага се, че Мар вероятно е загинал при падане от една от многото скали в района, но тялото му никога не е намерено и окончателната му съдба остава неизвестна.

Интересното е, че както в случая с Йонгерхюйс, това изчезване се случва, когато двамата мъже са разделени за сравнително кратко време.

Паулидес дава доста смразяващ коментар по този въпрос:

„Удивително е колко пъти туристи и ловци се разминават и тогава нещо се случва, и един човек изчезва. Няколко мои читатели ми писаха, че изглежда, че някой или нещо наблюдава тези хора, чакайки подходящия момент. И тогава, когато никой не го гледа, той идва и взима тези жертви, без да остави нищо след себе си.”

Четете още: Дейвид Паулидес и Проект „Изчезнали 411“

На 20 август 1966 г. семейство О’Брайън отиват да посетят възрастен роднина в района на Грийн Лейк. Докато възрастните разговарят, 9-годишният Кланси и неговият 6-годишен брат Том се присъединяват към братовчедите си Джони и Алън, за да отидат на разходка в Олсън Бът. 

Хълмът е съвсем близо и къщата се вижда лесно през храстите от хълма. Момчетата се разхождат по хълма, но Кланси бързо се отегчава и им казва, че се връща в къщата на дядо си. Но когато другите момчета се прибират вкъщи се оказва, че Кланси го няма и никой не го е виждал, откакто са тръгнали.

Семейството се впуска в издирване на момчето, като моли всички свои съседи за помощ. Те обикалят наоколо и викат името му, но той не отговаря. Тогава се обръщат за помощ към полицията и започва акция по издирването с кучета и самолети.

Има повече от триста доброволци, които претърсват всеки храст на хълма, около хълма и в цялата област. Те намират някои следи, за които се предполага, че са оставени от Кланси, но кучетата не успяват да проследят следите.

Тази издирвателна операция се превръща в една от най-големите и мащабни в историята на Британска Колумбия, но момчето така и не е намерено. Какво се е случило с него остава неизвестно …

През следващите години странни изчезвания в Триъгълника на Фрейзър се случват почти всяка година и продължават в наши дни.

През 2002 г. туристът Брайън Дъглас Фонън изчезва близо до курортния град Уислър, след като отива на обиколка и кратък поход, от който никога не се връща. Оттогава никой не го е виждал.

През 2010 г. двама опитни туристи – Рейчъл Багнал и Джонатан Джет, тръгват на лесен поход в планината Каюш, северозападно от Пембъртън, с много екипировка и тридневен запас от храна. Те не се връщат обратно, а при издирването колата им е открита паркирана край пътя с вещите им вътре. Следи от хората никога не са открити.

През 2011 г. 55-годишният Дарси Браян Търнър изчезва по време на разходка в гората, която преди това посещава всяка година без никакви проблеми. Както в много от тези случаи, кучетата-следотърсачи не успяват да уловят миризмата му, въпреки, че са открити отпечатъци от ботушите му.

През март 2012 г. 27-годишният Дейвид Крисчън изчезва, след като пие с приятели и напуска бара в курортния град Уислър. По-късно той е намерен мъртъв в рекичка на близкото голф игрище, но причината за смъртта не може да бъде установена и, странно, обувките му липсват.

През 2015 г. 20-годишният Сакджит Сагу отива на спокойна еднодневна разходка с приятели по пешеходната пътека Линдеман Грийндроп в Чиливак Лейк Форест. В един момент Сагу изпреварва приятелите си, като им казва, че ще провери пътя по-нататък.

Тогава го виждат за последен път. По време на издирването никой не успява да обясни къде би могъл да изчезне от тази пътека, която е пълна с групи от туристи.

По онова време това се смята за изключително необичаен инцидент, а един служител заявява:

„Наистина е странно. Обикновено, когато ни се обадят в този район за изгубен турист, намираме изчезналия човек в рамките на час-два … Наистина е трудно да се изгубиш в този район. По пътеката вървят много туристи, така че е много странно, че никой не е виждал този човек.“

По-късно безжизненото тяло на Сагу е открито доста далеч от пътеката, на един хълм. Как е попаднал там и защо е починал, остава неясно …

През 2016 г. 46-годишната Даяна Верц излиза на разходка в гората близо до дома си южно от Салмон Арм и никога повече не е видяна.

Същата година Гърдип Гордън отива на поход в планината Чийм, източно от Чиливак, с приятелката си Шерил Будай и друг турист. По някое време той тръгва напред и се уговарят да ги изчака на определено място, но така и не се срещат. Никога повече не е видян …

25-годишната Алисън Лин Распа изчезва през 2017 г. Последно е видяна да напуска бар в курортната зона на Уислър. По-късно дрехите й са открити разпръснати в гората, сякаш се е събличала докато върви.

Няколко седмици по-късно замръзналото й тяло е намерено във водата на северния край на езерото Алфа, което преди това е внимателно изследвано по време на търсенето. Причината за смъртта на жената не може да бъде установена.

Според Паулидес една от повтарящите се странности е, че телата са намирани на места, които наскоро са обстойно изследвано.

Той казва:

„Един от критичните аспекти на профила, който съм документирал стотици пъти, е откриването на тела в район, който преди това е бил претърсен. Никога не съм твърдял, че издирвателните екипи не са свършили задълбочена работа, точно обратното … Всички признаци показват, че телата просто не са били на това място, когато търсачите са работили там. Можете да намерите много примери, когато телата на изчезнали хора са били открити на места, които са били изследвани десетки пъти преди това.“

Други странности в списъка на Паулидес включват:

1) Кучетата не могат да уловят следите на изчезнал човек, дори ако има отпечатъци по земята.

2) Хората често изчезват, когато отиват по двойки и се разделят.

3) Ако бъде открито тяло на изчезнал човек, често по него няма следи от хищници, а а причината за смъртта не може да бъде установена.

4) Тялото на изчезнал човек често се намира на труднодостъпно място, където жив човек със здрав ум никога не би си помислил да отиде.

5) Преди изчезването хората не са показвали признаци, че искат да се самоубият, или че имат психически проблеми. Като правило, напротив, липсващите са весели, общителни, обичащи активния отдих.

Скептиците понякога казват, че Триъгълникът на Фрейзър е просто много популярен сред туристите, поради което изчезванията там са чести. Въпреки това, докато Канада е пълна с други места, популярни за лов, риболов и туризъм, има много по-малко такива изчезвания извън Триъгълника на Фрейзър.

Изглежда, че изчезванията в този район всъщност надхвърлят инцидентите …


FacebooktwitterrssyoutubeFacebooktwitterrssyoutube

Интелектуална собственост на HiddenTruth